#kinderlist

Преди няколко дни с вещицата Уини (главен персонаж в книгата "Ден на динозавъра" от изд.TIMELINES) събрахме компания (тя домашния си любимец, а аз децата и сестра ми), яхнахме метлите и посетихме Националния природонаучен музей.

Вещицата и черният ѝ котарак забъркаха голямо приключение. Уини толкова се ентусиазира да спечели един конкурс за рисунки на динозаври, който бяха организирали в музея, че реши да се върне в праисторическата ера и да види очи в очи създанията. Тя не само почерпи вдъхновение от прекия контакт с животните, но и реши да си прехвърли един трицератопс в нейното време и да го покани на чай в къщата си.

С децата и сестра ми се задържахме в двадесет и първи век. Разходката в музея беше много интересна и можеше да бъде и много по-приятна, ако не беше пришпорена от Кай. За съжаление той се превъзбуди от едни играчки, които видя в магазина за сувенири на входа и през цялото време бързаше, за да може на излизане евентуално да му се купи нещо. Укроти се и спря да разгледа подробно единствено витрините със стотици насекоми.

Националният природонаучен музей е чудесна опция за занимания в дъждовните или твърде горещите за външни разходки дни. Има много какво да се види и научи. Предлагат се и беседи с експерти (по предварителна заявка), които ми се струват страхотна опция за достатъчно любопитните и търпеливи деца.

Книгата "Ден на динозавъра" е част от поредицата за Уини и Уилбър от Валъри Томас и Корки Пол. Надявам се издателство TIMELINES скоро да ни изненада с още от приключенията на вещицата с румен нос и шантавата ѝ котка, защото са жестоки! <3

Не съм си представяла, че има по-хубаво нещо от гушкането на бебета, от аромата им, от смеха им, от малките им крачета. Е, има. Общуването с порастващите такива.

Кай вече няма бебешки къдрици, пухкави крайници и дъх на мляко. Преди не исках да се разделям с тях. Мислех си, че страшно много ще ми липсват. Преди, когато не познавах почти тригодишните му нрав, разсъждения, чувства.

Все съм си мислела, че животът ми ще бъде по-балансиран и подреден, ако си създам бял, минималистичен и изрядно организиран дом. Днес осъзнах, че не е така. Как бих могла да живея на място, в което няма как да се кача върху просторната холна маса и да си режа картоните? Все едно да предпочета хотелски комплекс пред каравана на брега на морето. Искам цветовете, водата, пясъкът и всичките ми страсти да са на една крачка.

Сега разбирам и защо се разделих с онези гаджета със стъклени маси. Нямаше да просъществуваме, поне аз.

ЗА КНИГАТА

Можете ли да си представите какво се случва, когато нетърпелива вещица, която много обича зеленчуци, реши да си направи градина? Може би се досещате, че няма да се остави на бавния ход на природата и ще опита да позабърза процесите с вълшебна пръчка? А знаете ли какво се случва, когато вещицата се казва Уини? Появяват се зелки колкото крави и зайци, които са по-големи от крави, бобено стебло до небето и една гигантска тиква върху покрива на къщата. Все неща, които ако не се върнат в стандартните си размери, създават проблеми, които могат да се решат единствено с голяма доза изобретателност и много въображение.

„Удивителната тиква“ от поредицата за Уини и Уилбър на издателство Timelines (https://www.facebook.com/timelines.store) е една от любимите книги в библиотеката ни през последните седмици. Кай я харесва толкова много заради забавните персонажи и изразителни илюстрации. При всяко разлистване се впечатлява от румения нос на вещицата, шантавата козина на котката и всяка тяхна физиономия. На мен книгата ми е фаворит, защото чрез нея намирам поводи да му разкажа за градините на моите баби, за произхода на зеленчуците и процесите около отглеждането им.

Поредицата за Уини и Уилбър е дело на Валъри Томас (автор) и Корки Пол (илюстратор). За пръв път е издадена през 1987 г, а през 2017 г, след като години наред печели любовта и вниманието на малките читатели, излизат първите анимационни серии за телевизионен екран.

Повече за приключенията на вещицата с румен нос и нейната котка можете да разгледате тук:

ЗА МОЯТА СИТУАЦИЯ

През последната седмица и аз се чувствам като вещицата Уини, но не заради вълшебна пръчка и тайни заклинания. Едно черешово дръвче в градината ни тази година роди плод като за поне още десетина такива овошки. Неочаквано се оказах с огромно количество череши, които колкото и да обичам да ям, нямаха свършване. Раздавах, суших, правих на сладкиши и много се гордея, че успях да оползотворя всяка здрава откъсната череша.

Не мога да мечтая скромно, да планувам скромно, да творя скромно, да празнувам скромно. Не мога да отлагам желанията си, да прикривам зачервените си бузи, да сдържам еуфорията си, да контролирам превъзбудения си глас. Не мога да спра да искам, да спра да се раздавам.

На снимките виждате щанда, който изработих за участието на издателство "Мармот" в ПРОЛЕТНИЯ ПАНАИР НА КНИГАТА (28.05 - 02.05., НДК). Тематиката, материалите и цветовете са вдъхновени особено много от две техни издания - поредицата за мотовете на китайски език и книгата "Явора".

В дъждовни дни понякога пия чай и мързелувам на килима до прозореца. Друг път имам прилив на толкова много енергия от свежия въздух, че съм готова да нашаря с хартиени изрезки всички сиви хора, които минават по улицата долу.

Лего, моят приятел.

ЗА ПРОЕКТА

С Надя сме приятелки, майки и любители на красивото визуално изкуство. Запознахме се случайно, а се сприятелихме покрай Кай и Ния (дъщерята на Надя). Надя е фотограф, който обича да снима хора, светлини и сенки и да подчертава всичко красиво, нежно и емоционално наоколо.

Студио ДНК е лично хрумване, чрез което се опитваме да съчетаем професионалните си интереси с вдъхновението и енергията, които ни дават нашите семейства. Студио ДНК е провокация и към Вас – предлагаме Ви да поставите вашите собствени сюжети в нашия визуален свят.

Разгледайте цялата сесия и прочетете още за проекта ни в блога на Надя!

ЗА ДЖУНГЛАТА

Домовете ни са истинска джунгла. Понякога се опитваме да влезем в ролята на звероукротители - да овладеем растящия безпорядък и да залъжем децата с тихи игри. Друг път ѝ се отдаваме напълно. Прикриваме купчините мръсни дрехи с огромни декори и ставаме на годините на децата.