#kindercraft

Не съм си представяла, че има по-хубаво нещо от гушкането на бебета, от аромата им, от смеха им, от малките им крачета. Е, има. Общуването с порастващите такива.

Кай вече няма бебешки къдрици, пухкави крайници и дъх на мляко. Преди не исках да се разделям с тях. Мислех си, че страшно много ще ми липсват. Преди, когато не познавах почти тригодишните му нрав, разсъждения, чувства.

Все съм си мислела, че животът ми ще бъде по-балансиран и подреден, ако си създам бял, минималистичен и изрядно организиран дом. Днес осъзнах, че не е така. Как бих могла да живея на място, в което няма как да се кача върху просторната холна маса и да си режа картоните? Все едно да предпочета хотелски комплекс пред каравана на брега на морето. Искам цветовете, водата, пясъкът и всичките ми страсти да са на една крачка.

Сега разбирам и защо се разделих с онези гаджета със стъклени маси. Нямаше да просъществуваме, поне аз.

Не мога да мечтая скромно, да планувам скромно, да творя скромно, да празнувам скромно. Не мога да отлагам желанията си, да прикривам зачервените си бузи, да сдържам еуфорията си, да контролирам превъзбудения си глас. Не мога да спра да искам, да спра да се раздавам.

На снимките виждате щанда, който изработих за участието на издателство "Мармот" в ПРОЛЕТНИЯ ПАНАИР НА КНИГАТА (28.05 - 02.05., НДК). Тематиката, материалите и цветовете са вдъхновени особено много от две техни издания - поредицата за мотовете на китайски език и книгата "Явора".

Чувала съм приказката, че на децата не им трябват играчки, стига да имат кашон, пръчка и пластмасово шише.

Аз днес ограничих нещата до кашон от бойлер + велурени изрезки за цвят. Кай добави автомобилите си, няма как без тях.