#depoo

И продължава: „Всичко, което правя е плод на някаква мисъл, на някаква идея, някакво търсене, намиране – предмети неща, които при съчетанието си се получава точно това, което някак си подсъзнателно съм го мислил. Въпреки, че имам много неща, които са случайни, но тази случайност в някакъв момент при мен се получава така, че тя допринася на това, което по-рано съм премислял. Същевременно свързването на емоции с идеи, мисли, състояния, за действия, отношения между хора, социални идеи, които винаги са ме потиквали да търся нещо ново, нещо по-различно, естетско и същевременно, ако бих могъл да го съчетая с правотата, чистотата и морала. И се получава точно това, което в момента е тази изложба. Винаги съм търсил начин да импровизирам и да намирам нови начини и методи за работа и проява на идеите, които винаги са се въртели в главата ми.“ Уточнява творческия си подход художникът.

От изложбата  „Разкриване на скритото и хореография на погледа“

Разговаряме с него в галерия Depoo на ул. „Врабча“ в близост до другото художествено пространство „Аросита“, където миналата година през март бе изложбата на Ромил Калинов „Зелен лук – пинизи – абсурдизми“. За нея – малко по-късно в текста. А принципно в последните години представя свои експозиции в тях.

Във въведението си към сегашната си експозиция „Разкриване на скритото и хореография на погледа“ Художникът пише: „Моите работи могат да бъдат гледани като етюди за съзерцание, могат да бъдат мислени като етюди – не като подготвителни работи, а като автономни визуални изследвания. Те не целят завършен образ или стабилна композиция, а фиксират състояния: моменти на концентрация, колебание и вътрешен ритъм. В този смисъл съзерцанието не е пасивен акт, а активен процес на постепенно навлизане в изображението.“

От изложбата  „Разкриване на скритото и хореография на погледа“

Не за първи път философът и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Красимир Делчев, изследовател и на изобразителното изкуство, представя изложба на Ромил Калинов: „Разкриване на скритото“ не предлага образи за разчитане, а ситуации за наблюдение. Погледът не следва сюжет, а се движи свободно по повърхността, реагирайки на ритъма, плътността и празнотите. В този смисъл работите на Ромил Калинов не показват скритото като тайна, която трябва да бъде разкрита докрай, а като процес — постоянно появяване и изчезване, в което самият акт на гледане се превръща в форма на участие…

От изложбата  „Разкриване на скритото и хореография на погледа“

…„Хореография на погледа“ описва не толкова това, което се вижда, колкото начина, по който се гледа. Работите на Ромил Калинов не предлагат фиксиран прочит или завършен образ. Те канят зрителя да участва в процес — да се движи заедно с формите, да следва техния ритъм и да приеме нестабилността като част от визуалното преживяване. В този обмен между образ и поглед живописта се превръща в действие, а гледането — в хореография.“

Продължаваме нашия разговор с художника, който и преподава графика и графични техники  на специалностите текстил и керамика в НХА. Сега им е малко по-сложно в учебния процес в Академията заради ремонта. Ателиетата в сградата на бул. „Г.М. Димитров“ са приютили и други специалности, които доскоро бяха в централната сграда. Необходимо е търпение… Но според него студентите го разбират, „но преместването и протуберансите ги правят доста несериозни – понякога идват, понякога не идват…Съвестността днес я няма…“. Казва не без огорчение.

Ромил Калинов на протест, 5 декември 2013

Ромил Калинов като гражданин и артист беше сред най-активните по време на дългите протести 2013-2014 година срещу правителството на Пламен Орешарски. Оттогава художникът винаги ни правил впечатление със социалната си ангажираност, която продължава и до днес. „Понякога намирам сили и енергия точно в това, в тази моя социална ангажираност, защото това го използвам като някакъв отдушник. Вероятно, това, което се случва при нас, в гилдията на художниците не ме удовлетворява в морален смисъл. Затова всичко това отива,  изтича в един социален патос, който ме кара да пиша, да творя някакви афоризми, което може би за мен е гражданска позиция. За един творец, според мен, това е много ценно, много важно. У нас хората на изкуството твърде малко са ангажирани с това – било то от страх, било от това да не се изложат, било от някакви дребнави причини да не покажат това, което мислят.“

"Меденият месец на аронията", 1998, пред знакови институции в София

В целия ни разговор се усеща някакво огорчение от това, което се случва с отношението към работата му, според него и в някаква степен непризнаване за художествените акции, които е правил сам или с колегата си Добрин Пейчев… “Навремето имам много акции, работи, концептуални идеи, които са реализирани, които сам съм правил и с Добрин Пейчев. С него сме ги организирали още в 90-те години. След като работи с Орлин Дворянов, се разделиха. След това с Добрин сме правили много неща. Той беше завършил в Унгария и беше научил всичко за съвременното изкуство. Тогава сме имали нужда от такива хора. Той внасяше тук много неща, които тук не знаехме. Само тези, които ходеха навън ги знаеха. С него сме правили много неща, много акции, дори по улиците на София.“

Припомняме, че Орлин Дворянов през 70-те и 80-те години на ХХ век  организира действията на ъндърграунд-група „Кукув ден“ (1975-1991), които се изразяват в заснемане на филми с 8 мм камера, пърформанс-вечери и камерни изложби.  Паралелно работи в акционистки тандем с Добрин Пейчев (група „ДЕ“, 1984 -1993). Най-известната акция е „Мостове на изкуството“ (София, 1988). След политическата промяна Дворянов е сред съучредителите на сдружение „Изкуство в действие“ (1990)  заедно с Добрин Пейчев, а от 1998 г. до днес е негов председател.

Ековремемер, Музей Земята и хората, 1998

С днешна дата Ромил признава, че е загубил връзка с Добрин Пейчев. Отварям тук една скоба, за да припомня изложбата „Балът на звездите” на Добрин в несъществуващата вече галерия „Сезони“, 2012 година. А след разговора ни с Ромил Калинов в проучването си за Пейчев се натъкнах на негова изложба живопис „Оптимистериозно“ в галерия „ЛИК“, 2018 година… За тази своя експозиция преди вече осем години е написал: „На изложбата ще представя картини и асамблажи, показващи избрани времеви линии, по които съм вървял през годините.  Те са възгледът ми за едно ново пространство, в което събитията се случват едновременно и държат психокосмоса буден. От дара на перото до последните дарове; от хорото до аромата на музиката; от историята на изкуството, до изкуството да твориш история, превръщайки смъртта в празник на възкресението и смъртта.“ Оставам многоточие тук…Само в контекста на споделеното дотук и по-късно от Ромил Калинов ще отбележа, че някак неминуемо в живота не само на визуалните артисти от един момент следват разминаванията и отдалечаването от приятели и съмишленици.

И в творбите на Ромил, особено в тази изложба, освен танца усетих и някаква тъга, разказана в картините. За това не говорихме…

Ромил Калинов на изложбата си в "Аросита", 2025

Тя е много различна от предишната му, за която стана дума по-горе в галерия „Аросита“ преди по-малко от година. За нея той беше написал в представянето ѝ: “Заглавието „Зелен лук – пинизи - абсурдизми“ не дава конкретен отговор или описание на изложената идея, но по-скоро заблуждава, от друга страна хармонира с идеята за абсурда като му се надсмива. Намирам, обмислям, разделям и свързвам продукти на човешката дейност, създавайки определени обекти или картини. Експериментът е водещ мотив за създаване на нови прототипи. Мисловно предизвикателство е създаването или провокирането на различен смисъл от първоначалния, в който обектите сублимират и придобиват друг смисъл и значение. Материалният предмет се превръща в незначима или значима същност.Преработката, която извършвам в това действие, е мотив или абстрахиране от стандартни социални настройки и приемане на нови посоки на свобода и емоционално човешко преоткриване, извън автоклишетата.“

Ромил Калинов

Снимките оттогава показват и голямо веселие в атмосферата на галерията, поне на пръв поглед, връщайки се назад. Сега е друго или както пише самият автор: „„Етюди за съзерцание“ предлага среща с образи, които не настояват да бъдат разбрани, а да бъдат наблюдавани. Работите  не водят към извод или послание, а към състояние на забавено гледане, в което формата, ритъмът и празнотата съществуват едновременно. В този внимателен обмен между зрител и изображение съзерцанието се превръща в основен художествен жест.“

Ромил Калинов някак си се чувства извън мейнстрийма (англ. Mainstream) или на мен ми се струва така. Различен е. Затова си позволявам да го питам дали успява да продава картините си. „От време на време продавам, но това не ми е целта. Когато изкуството трябва да върви по идеята и да стъпва по тънкия лед да се продава не винаги е хубаво, защото крачката към евтиното изкуство, някак си е много лесна. Затова хубаво е да продаваш, но на базата, че си стойностен и на базата, че има кой да те разбере.“ Прекъсвам го с въпроса а каква му е целта.“Целта ми е да направя нещо хубаво, смислено, а не толкова да го продам. Защото имам продажби и то не лоша (като от изложбата в „Аросита), тук още нямам. Това не ме засяга толкова…“ Убедена съм, че ще има…

Ромил Калинов с маска "вирус" на протест, 10 ноември 2013

На финала на нашия разговор пак се връщаме малко във времето, когато си припомня снимките от протестите с неговия „вирус“ и плакатите пред Народното събрание и Софийския университет на Стефан Джамбазов (1951-2021), както и на различни негови изложби. Навсякъде в този наш архив на Въпреки Ромил е усмихнат, дори екзалтиран. Сега, когато разговаряме в галерия Depoo не е съвсем така. Може би заради мрачното дъждовно време и опустялата улица в следобедния час. Едва ли.

Споделя в някакво свое почти меланхолично настроение (дано е само причината е облачният ден), че „като настъпи новото време много художници се обединиха на някакви групички и монополизираха съвременното изкуство. А ние правихме и индивидуално много неща. А в книгите за съвременното изкуство ни няма.Странна работа или не е странна, всъщност.“ Убеден е, че по-младите изкуствоведи – изследователите трябва да правят по-задълбочени проучвания. Но пък и всеки автор има право на избор.

"Храната на морето" - ,Дюни", 1977"

Ромил Калинов е роден е през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в „Cite Internationale des Arts”, Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ.

Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. А и винаги изложбите му привличат публиката. Но всеки има прави да е и недоволен, действа и стимулиращо…

От изложбата  „Разкриване на скритото и хореография на погледа“

Сега е по-важна експозицията му, водеща зрителя към съзерцание и желание да остане насаме с нея и себе си в не толкова цветния свят навън, в който всеки по своему крие емоциите си.

Изложбата му  „Разкриване на скритото и хореография на погледа“ в столичната галерия Depoo продължава до 15 март. ≈

Зелма Алмалех