#da fest

Докато преминаваме през турбуленциите на живота ни DA Fest, едновременно, отразява и препитва нашето време – предлагайки моменти на конфронтация, съзерцание и, може би, дори устойчивост пред лицето на неизвестното. И така в годините ярко и силно се развива тази новаторска платформа. Сега от 21 до 25 октомври 2025 София става домакин на  10-ото юбилейно издание на Международния фестивал за дигитални изкуства DA Fest, който се провежда от 2009 година.

Венелин Шурелов на изложбата магистърската програма „Дигитални изкуства” по случай 10 години от създаването ѝ, 2019

То се провежда в 15 локации в столицата и включва 12 изложби, 7 пърформансa, 2 прожекционни програми, както и поредица от лекции, презентации и уъркшопи. Темата на тазгодишното издание на фестивала е тревожността.

В този контекст и изключително важен кураторския текст на д- Галина Димитрова, чието присъствие не само като съосновател на фондация DA Lab, но и във всички нейни проекти в СГХГ, филиала ѝ галерия „Васка Емануилова“ и други винаги ни дават усещането за съвременния ни свят и мястото на визуалните артисти в него, като хора, които са винаги Въпреки и ни провокират да не сме съгласни и да не се примиряваме към тези, които държат да ни превърнат в послушни поданици…

Галина Димитрова при представяне на проекта си „Грижа и изцеление“, 2025, в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ

„Тревожността е пулсът на съвременността – вездесъщо скрито течение, което оформя начина, по който възприемаме, свързваме и създаваме. Свидетели сме на повишена несигурност – войни се разгръщат по континентите, икономики се люлеят пред колапс, политически системи са дестабилизирани и цифровата сфера усилва всеки тремор на криза. Тревожността вече не е просто лично преживяване; това е споделено, глобално състояние, сигнал, предаван през граници, екрани и мисли.

Дигиталните медии отразяват безпокойството не само като емоционално състояние, но и като оптика, през която се ориентираме в съвременните реалности. От глич естетика, която въплъщава технологичната нестабилност, през VR среди, симулиращи състояния на безпокойство, до генерирани от изкуствен интелект образи, завладяващи инсталации, интерактивни визуализации на данни и спекулативни дигитални наративи, произведенията, представени в ДА Фест, предизвикват публиката да се изправи срещу дискомфорта, да прегърне несигурността и да намери смисъл в дигиталния хаос. Правейки неосезаемото осезаемо, авторите трансформират безпокойството от невидимо бреме в преживяване, което трябва да бъде споделено, поставено под въпрос и в крайна сметка разбрано.

„Другият - не друг, а ти самият“ на дуото ninavale Нина Ковачева и Валентин Стефанов

Какво означава да си тревожен в един свръхсвързан свят и как дигиталното изкуство може да промени връзката ни с тази всепроникваща сила? Може ли технологията да предложи пространства на съпротива или нова солидарност? Как да предизвикаме публиката да се опълчи, декодира и преосмисли дигиталните архитектури на страха?

Докато преминаваме през турбуленции, DA Fest едновременно отразява и препитва нашето време – предлагайки моменти на конфронтация, съзерцание и може би дори устойчивост пред лицето на неизвестното.“

С цялата програма на десетото издание на DA Fest  може да се запознаете тук. А с участниците, много, от които със световен авторитет тук.

В процес по работата за създаването на галерия Automatic на фондация Да Лаб, която вече е готова

„С официалното откриване на фестивала в галерия „Академия“ на НХА ви представяме програмата, върху която поработихме неуморно последните 24 месеца, а за някои гости, за да се превърнат те в реалност от плът и кръв на българска сцена, смело можем да кажем - и последните 10 години! Положихме много усилия, но все пак успяхме. Затова не пропускайте да се срещнете с тях на живо в София.“ Отбелязват организаторите. Погледнато обективно ние всички, независимо, какви са убежденията ни живеем в дигиталния свят, дори и да гледаме скептично на присъствието му и бурното му развитие като наука, технологии, дори всекидневие. Не се страхувайте от срещата!

Фестивалът се провежда под формата на биенале, в което кураторският екип, съставен от проф. д-р Венелин Шурелов и д-р Галина Димитрова, канят признати артисти и изследователи от международната и локална сцена, като същевременно дават възможност за артистичен дебют на млади творци. За всяко фестивално издание кураторите селектират нови имена и произведения, непоказвани досега на българска сцена, като в повечето случаи авторите идват за първи път в България.

Екипът

Петдневната програма на фестивала включва изложби на аудио-визуални, интерактивни, роботизирани и кросмедийни инсталации, различни видове пърформанси, образователни семинари и практически работилници, лекции и презентации, филмови и видео прожекции, аудио-визуални сетове и партита.

Откриването е днес 21 октомври от 19:00 часа в галерия „Академия“ с забележителен пърформанс на Марк Виланова.

Проектът на Марк Виланова "Каскада"

Водопадите излъчват инфразвукови честоти, които са жизненоважни за навигацията на някои птици, които ги използват като компас по време на миграциите си. Напоследък шумовото замърсяване от индустриализацията заплашва това пътуване. „Каскада“ се опитва да възпроизведе инфразвуковите записи на различни водопади, използвайки малки високоговорители, които не могат да излъчват толкова ниски честоти. Въпреки това, техните вибрации активират оптично влакно, през което звукът „пада“, създавайки завеса от светлина, която визуализира звуковите вълни, предлагайки алтернативна форма на слушане. Това предизвиква човешките сетива и възприятие, децентрирайки нашата позиция като „мярка за всички неща“. Такива вибрации могат да се видят, усетят и докоснат с кожата, предоставяйки мултисензорно преживяване, което подчертава, че връзките между различните видове може да бъде чрез „чувстване“, а не само през сетивата. Оптичните влакна на „Каскада“ осветяват позицията на зрителя, напомняйки ни за критичното значение на запазването на често невидимите елементи на природата.

 Марк Виланова е звуков и визуален артист, базиран в Барселона. Неговите творби са под формата на разширени скулптури, които създават диалог между звук, светлина и движение. Чрез технологични и материални експерименти, неговата практика се занимава с акустична екология, постхуманизъм и праговете на възприятието. Неговите интимни, сензорни среди канят към дълбоко слушане като форма на екологично съзнание, насърчавайки хармонизиране с повече от човешкия свят.

Нина Ковачева-Нина и Валентин Стефанов, 2019 при представяне на проекта им във Водната кула Н20/ 2Н20

Тогава се се откриват и изложбите от фестивалната програма – HYBR:ID SESSION на Карстен Николай / ALVA NOTO, соловата изложба на Пипилоти Рист, “Каскада” на Марк Виланова, „Мембрани“ на Никола Л. Хайн и Лукас Трунигер, „Под натиск“ на берлинското дуо mots, „Течни архитектури“ с куратор Андрей Тудосе от „Маргинал“ с участието на Виталий Янкови, Кристиан Едуард Драган, Лорена Кокора, Александра Костеа и Сабина Суру и „Другият - не друг, а ти самият“ на дуото ninavale (Нина Ковачева и Валентин Стефанов), ACV (Алгоритмичен културен вандализъм) на Пиетро Лугаро и Алесандро Мак-Нели,  изложба с 4 произведения – „Биосимбиотичен екзоскелет“ на Доротея Долиншек; „Звукова машина Metaphase“, „Навигатор“ и „Капка“ на Дмитри Морозов – vtol, „Тайната мрежа на мицела (видео)“ на Венета Андрова и „Между това и онова е то“ и Sweepcase на Антони Райжеков и Мартин Мурер. Ще бъде представена и селекция с анимация Ars Electronica Animation Festival 2024 On Tour.  

Карстен Николай

Кулминацията на фестивала е гостуването на легендарния немски артист Карстен Николай, познат с музикалния си проект ALVA NOTO, който ще закрие ДА Фест 10 със своя пърформанс UNI-HYbr:ID в РЦСИ „Топлоцентрала“ на 25 октомври. Карстен Николай е немски художник и музикант, базиран в Берлин. За своите музикални произведения той използва псевдонима Алва Ното и е част от артистично поколение, което обитава преходната област между музика, изкуство и наука. В работата си той се стреми да преодолее разделението на сетивните възприятия на човека, като прави научни феномени като звуковите и светлинните честоти. Повлиян от научните референтни системи, Николай често използва математически модели като решетки и кодове, както и грешки, случайни и самоорганизиращи се структури. Инсталациите му имат минималистична естетика, която със своята елегантност и последователност е силно интригуваща. Николай е участвал в множество събития в Европа, Азия, Южна Америка и САЩ. Участвал е във важни международни изложби като documenta X и 49-ото и 50-ото Венецианско биенале, а творбите му са показвани по целия свят в самостоятелни и групови изложби.

Венелин Шурелов, пред забележителния му проект "Един човек", 2020

„Тревожността е пулсът на съвременността – вездесъщо скрито течение, което оформя начина, по който възприемаме, свързваме и създаваме. Свидетели сме на повишена несигурност – войни се разгръщат по континентите, икономики се люлеят пред колапс, политически системи са дестабилизирани и цифровата сфера усилва всеки тремор на криза. Тревожността вече не е просто лично преживяване; това е споделено, глобално състояние, сигнал, предаван през граници, екрани и мисли.“, споделя проф. д-р Венелин Шурелов, организатор на DA Fest, преподавател в НХА и не само според нас, изключителен артист. За него повече може да прочетете при нас тук.   

„Докато преминаваме през турбуленции, DA Fest едновременно отразява и препитва нашето време – предлагайки моменти на конфронтация, съзерцание и може би дори устойчивост пред лицето на неизвестното“, допълва д-р Галина Димитрова, куратор на DA Fest.

Плакат от първото издание на DA Fest

 Вече 16 години DA Fest дава възможност на българската публика да се срещне на живо със световните звезди от сцената на дигиталните изкуства и да види техни творби в рамките на фестивалната програма. Целта на фестивала е да развива публиката на дигиталните изкуства и да дава възможност за изява на редица млади български автори. И много повече – тя ни дава шанса да погледнем на себе си като част от глобалния свят, който също е тревожен…А и със сигурност да погледнем на бъдещето, технологично, смайващо, плашещо, но и да не пренебрегваме човешкото. Това е смисълът…колкото и да не смеем да го изкажем… ≈

„въпреки.com”

Последните 6 издания се провеждаха в края на септември. Причина за това беше желанието фестивалът да се провежда в своя първи дом – сградата на Националната художествена академия, но за тази цел не биваше да е в учебно време, защото иначе красивата червена постройка на ул. Шипка 1 се оказваше твърде тясна.

DA Fest (7) се разшири и има нови граници, които да обживява, нова среда, нови полета за изследване и експеримент. Освен, че тази година изложбата в галерия „Академия“ ще бъде по-дълга от фестивалните дни като ще продължи до 30 октомври, посетителите са поканени да разгледат още четири изложбени локации, в центъра на София – Галерия Гьоте институт, Галерия „Сердика“ на Женски пазар, Триъгълна кула Сердика, при РИМ – София, галерия Credo Bonum – всяка от тях със собствен стил и мотив във фестивала.

Но това не бяха всички неочаквани промени.

След седем години опити да съберем нужните средства, за да привлечем към фестивала и да поканим в София един от пионерите в областта на дигиталните изкуства, вече не очаквахме, че ще успеем, но успяхме. Тази година STELARC ще се включи в нашата богата програма, не с едно, а дори с три събития. Артист от подобен ранг трудно може да остане незабелязан от публиката, а ако случайно някой пропусне това посещение, вероятно ще трябва да се разходи до далечна Австралия за нова, съвсем не толкова близка среща с именития творец.

STELARC (Австралия), Stick Man / mini Stick Man, Hyper Prometheus, Perth Institute of Contemporary Art, Perth, 2018. Фотограф: Steven Alyian

STELARC е подготвил за българската публика видео документация на три негови творби, презентация за работата му и интригуващ уъркшоп, в който ще дискутира с участниците (отвъд)границите на телесното и взаимодействието на тялото с машините като за целта ще приведе и други подобни световни художествени практики.

Неочаквано се оформиха и някои акценти в планираните събития. Изглежда творческият дух се носи из световната карта на изкуството. DA Fest винаги се е пазел от излишна тематичност и ограничаваща конкретика. Затова по правило не се задава тема на фестивала. Въпреки това тази година някак естествено се получи нагласата, че това ще бъде изданието, в което

ще покажем на публиката основно български художници,

които към днешна дата живеят и творят в чужбина и са намерили своето място в залите на големи музейни експозиции по цял свят. Нашата задача беше да ги върнем на българската сцена, за да им покажем още веднъж, че заедно с чуждестранните им колеги, творчеството им е не по-малко признато и разпознато и у нас. Сред участващите във фестивала български и международни творци са Кен Риналдо, (САЩ), Джеймс Оугър и Джими Лоазо (Великобритания/Франция), Герхард Функ (Австрия), Анна Васоф (Чехия/Австрия), Карла Тобар Абарка (Еквадор/Франция), Сара Бонавентура (Италия), Михаела Лакова (България/ Холандия), Георги Георгиев (България/Германия), Камен Стоянов (България/Австрия), Максимилиан Праматаров (България/Австрия), Правдолюб Иванов, Венелин Шурелов, Петко Танчев и Атанас Дичев, Илияна Кънчева, Марио Стойнов, Момчил Алексиев, Христо Колев, Пепа Паришева, Яна Василева, Гергана Лазарова-Рънкъл, Даниела Николчова и Ясен Георгиев.

Джеймс Огър и Джими Лоазо (Англия/Франция), Afterlife

Друг неочакван акцент в изложбената програма е погледът на творците към биотехнологиите, изучаването на тялото и телесната материя, взаимоотношенията между машинния и телесния интерфейс. Кой, как и къде ни влияе?

Какво, кога и защо ни променя?

От плесента, затворена под стъклено похлупаче (в „Прах“ на Яна Василева), до батерия, която съхранява биомасата след смъртта ни под формата на енергия (в „Afterlife” на Джеймс Оугър и Джими Лоазо); от механичния звук в резултат на движението на малки водни струйки, който човекът със своята намеса задейства (в Soul на Гергана Лазарова-Рънкел) , до един никога не спиращ влак, който ни показва, че реалността и въображението са в непрекъснат синхрон (в The Continuous War Train на Кен Риналдо) – всяка една от творбите в петте изложби носи в себе си въпроса има ли въобще граница на човешкото, до колко дълбоко в себе си сме допуснали вече машинния свят. Със сигурност всички двадесет и пет произведения, които искаме да ви покажем, ще ви предложат всичко, което не очаквате да видите.

Не предвидихме също и че ще получим повече от 60 заявки за видео селекцията, което ни предразположи да отделим Видео-арт програмата като отделно събитие, което ще тече по време на всички дни на фестивала в Синята зала на Чешки център. Негови куратори са Илияна Кънчева и Петя Чалъкова. Във Видео-арт селекцията се включиха художници от почти всички точки на света – Куба, Филипините, Бразилия, Израел, Италия, Испания, Северна Македония, България, Германия – за да споменем само част от местата. Три часа, в които изразните средства на Видео-арт жанра поставят един много простичък въпрос – Наистина ли сме толкова различни? Селекцията показва палитра от интерпретации на теми, близки до душата и всекидневието на всеки един от нас. Картината е мощен медиатор за послания. Толкова мощен, че дори някои художници умишлено и отново изненадващо, дори на места провокативно, избягват звука.

Съвсем изненадващо, в разнообразието от събития и разноликите творби, в DA Fest (7) се получава класическа симбиоза, в която електроника и плът, механика и телесност, дигитално и реално се вплитат и взаимно се изграждат в образи.

Такива метафори на усещането ни за сливане носят аудио-визуалните пърформанси, които не отстъпват своите традиционни позиции от програмата на фестивала, но пък се разгръщат в града. Започваме с The Science още в първия ден, след откриването (в club „Mixtape 5“, B-Side). Преминаваме през Линеарни ритмики 0.1 на Zero One, ден по-късно през визуализациите на SpartArt, съвместно със Saturated Pixels (и двете в Чешки център – София). Те ще бъдат последвани от разгърнат образ на природата, разположена в сърцевината на нещата от SoundCamp и  Mimionix&Quantum space по-късно на същото място (Чешки център – София). Единственото, което ще ни остане е да закрием това неповторимо преживяване под звуковите вълни от струните на цигулката на Бояна Желязкова и електрониката на Иван Шопов, в техния съвместен проект Future String.

Мива Матрейек (САЩ), Myth and Infrastructure. Фотограф: Scott Groller

Като отделни събития тази година съвсем неочаквано и по инициатива на самите участници ще се организира също за

първи път и детска програма!

Децата ще могат да посетят с родителите си неповторимите приказни светове на Мива Матрейек в нейните два пърформанса, които ще бъдат на 26 октомври в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс, единият от които е предвиден специално за младата публика. Малките почитатели на виртуалните светове ще могат да се насладят на едно виртуално приключение с VR театър в Триъгълна кула Сердика – „Островът на съкровищата v 1.0“, на Малка Театрална Компания. Също за деца и родители е предвидена кураторска разходка между отделните изложби.

Не очаквахме още, че ще имаме съпътстващи събитие, но и това се случи. По време на DA Fest, в съпътстващата ни програма ще се включи изложбата „Дигитална естетика“, чието откриване е едва ден след старта на международния фестивал за дигитални изкуства. Изложбата ще бъде в Галерия +359/Водната кула, с участието на Дагмар Шюрер, Михаела Лакова, Тор Йорген ван Ейк и куратор Ирина Баткова.

Съвсем неочаквано събрахме общо над 30 събития, в това число и лекции, срещи-разговори с творците и работилници, с които да създадем плътно съдържание на новото ни издание и макар, че DA Fest няма голям екип, изненадващо ни

подадоха ръка нови свежи млади хора,

които се включиха в построяването на крайната картинка. Разчитаме на 11 доброволци, които отделят от собственото си ценно време, за да ни помогнат да направим фестивала и тази година запомняща се действителност.

Напълно не изненадващо, обаче, запазихме формата такъв, че младите автори, не само студентите в магистърската програма Дигитални изкуства, а и всички останали български и чуждестранни творци, да бъдат представени редом до по-опитните си колегите. Това е обещанието от страна на фестивала да остане преди всичко платформа за учене и експеримент. DA Fest (7), макар и да се старае да бъде изцяло некомерсиален фестивал, също напълно не изненадващо, този път има няколко събития с вход. Разбира се, сумите не са големи, а нуждата от вход е напълно оправдана, за да преминем и ние по пътечката на независимостта и устойчивите модели.

Осъзнаваме, че е възможно всеки посетил фестивала тази година да се почувства като една от линиите в генеративната анимация на Герхард Функ – „Разширяващи се линии“ – да бъде случайно появил се; стремящ се да достигне в двата противоположни края на фестивалната ни програма, неочаквано прекъснат от друга линия; неочаквано освободен в движението си и след това отново случайно завърнал се в нулевата точка на своето битие. Както казва Функ: „Разширяващи се линии е метафора на живота, такъв какъвто той е“. DA Fest (7) е една за кратко добавена реалност, разширяваща нашето битие емулсия, която започва на 22 октомври и неочаквано ще свърши, когато вие решите, защото преживяването на симбиозата с явлението оставяме във вашите ръце. ≈

Текст: Петя Чалъкова

Снимки: Архив на Фестивала

Изложбата в галерия „Академия“ включваше творби на 20 автори – преподаватели и студенти от всички 10 випуска. „Първото, което тази изложба показва, е, че такова събитие не би могло да бъде проведено преди 10 години“, отбеляза Венелин Шурелов. По-голямата част от представените работи в галерия „Академия“ бяха интерактивни инсталации - те оживяват с помощта на публиката, не могат да съществуват без нея, т.е. тук връзката творец-зрител е основна и има определяща роля(макар тя да е важна при всеки вид изкуство. Щом за само 10 години развитието на технологиите е толкова мащабно и значимо, какво ли ще стане след още 10? Или 20, или 50? Все по-малко неща остават невъзможни за постигане.

С какво обаче допринасят дигиталните изкуства в съвременна арт сцена в България? „Самата им природа е свързана с редица трудности около изграждането, изработването, съхранението и представянето на този вид изкуство. Поради тези особености, често то е маргинализирано“, споделя Шурелов. При такъв вид произведения често зрителят не си дава сметка за сложността за изпълнение, възприема ги като нещо елементарно и твърде лесно. Истината обаче не е такава. Зад направата на едно видео, една инсталация или фотография се крие повече, отколкото предполагаме. Иронично е, че понякога възприемаме такъв сложен вид изкуство като елементарен. Дигиталните изкуства не са затворени в рамка или в екран, технологиите не ги ограничават – точно обратното. При тях се търси нестандартното, провокиращото и това може да бъде постигнато по много различни начини, чрез много различни по вид произведения. И понеже зрителят се явява значима част от творбата, крайният резултат никога не е ясен – начинът на възприемане зависи от публиката.

Стефан Дончев - “Мъркаща трева”

Нещо значително, свързано с магистърската програма „Дигитални изкуства”, е, че голяма част от студентите след завършването си решават да станат преподаватели в НХА, използвайки придобития там опит и умения, но и своя собствена методология.„Това е може би най-добрият показател. Така най-добре може да се измери ефективността на случващите се процеси. А те не са единствено следствие от развитието на технологиите. Това са процеси, стартирали още в началото на ХХ.в. в изкуството на дадаистите, футуристите, при групи като Флуксус, автори като Алън Капроу или Джон Кейдж, които отменят доминиращия статут на предмета в изкуството, давайки му възможност да е нематериално“, казва Венелин Шурелов.

Двадесетте представени автори в изложбата са колкото свързани, толкова и различни помежду си. Виждането им за бъдещето и начинът, по който възприемат настоящето не биха могли да са еднакви. Препратка ли са към Големия брат автоматично генерираните селфита на Илияна Кънчева, които ни следят с поглед? Дали мъркащата трева на Стефан Дончев някога ще стане реалност, а не само произведение на изкуството? Ще можем ли да видим Историята на един кит на Ивайло Гогов без помощта на таблет, а единствено със собствените си очи? Дали кубът на Драгомир Йорданов ще можем да задвижим само с мисълта си?

Даниела Такева -  „Вчера, когато беше днес и днес, когато ще бъде утре“

Изложбата повдига много философски въпроси, свързани с връзката между виртуална и физическа реалност и с това дали тя ще се задълбочава с времето. Винаги ли новото ще бъде плашещо? Произведенията, представени в галерия „Академия”, ни поставят в една нова действителност, в която понятия като виртуално и физическо/истинско се припокриват. Една действителност, в която „вчера беше днес“, а „днес ще бъде утре“ („Вчера, когато беше днес и днес, когато ще бъде утре“ е озаглавена работата на Даниела Такева). Тя ни поглъща и това е толкова реално, колкото е и хипнотизиращият звук „О“ от видеоинсталацията на Весела Данчева. Знаем ли накъде отиваме, пита видеото на Светослав Кокалов „Where is my train?” В работата „See _MO” на Десислава Десева и Петко Танчев пък буквално виждаме себе си – силуетът на малкия екран на хуманоидното роботче имитира всяко наше движение.

Десислава Десева и Петко Танчев -  „See _MO”

Всеки творец се стреми да свърже въображаемото с действителното. С помощта на технологиите, обаче, дигиталните изкуства го постигат – това вече не е просто цел. Виртуалното се материализира, а реалното става несигурно. „В дигиталните изкуства проблемите на всяко едно конкретно произведение могат да бъдат безкрайно различни“, казва Шурелов. Могат ли двете понятия наистина да се обединят? „Да, но тогава, когато авторът си го постави за цел“, добавя той.

Венелин Шурелов с неговата кинетична инсталация “Горе - Долу”

Разсъждавайки върху целите на дигиталните изкуства, не можем да не споменем и бъдещето на „DA Fest”. Неговото следващо издание ще се проведе за седми път през 2019 г. и по думите на Венелин Шурелов то ще бъде по-различно от всяко предходно през изминалите години. „Различното ще бъде по-широката платформа като локации и пространства, в които мислим да го разположим. Имаме потвърждения от доста художествени пространства, с които тепърва ще си партнираме. Искаме да направим едно по-мащабно издание, в смисъл на неговото излизане от архитектурата. Националната художествена академия разбира се си остава основен организатор и инициатор на този фестивал, но бихме искали да го срещнем и с други публики. Това ще обогати спектъра от възможности самите произведения да се разположат по най-добрия начин в различните места“, споделя Венелин Шурелов. Това е светът на дигиталните изкуства. Непрекъснато развиващ се, особен, сложен, провокативен, многопластов. Такава е и реалността, която те създават. Една реалност, в която вече живеем, макар да не го осъзнаваме. ≈

 Текст: Андреа - Филипа Зидарова

 Снимки: Стефан Джамбазов

Изложбата се открива 19-ти ноември от 18:00 ч., в галерия „Академия“ С нея студенти и преподаватели в магистърската програма „Дигитални изкуства“ искат да отпразнуват десетата годишнина от създаването на програмата в Националната художествена академия. Ще бъдат показани творбите на общо 20 участници. Това е различен тип произведения. Публиката може да ги изпита, да ги изживее, да ги чуе, да ги активира. Съзерцанието не е достатъчно, за да разберем или за да проникнем в дълбочината на творбата. В изложбата се събират на едно място интерпретации на света, на разбиранията ни и дори интерпретации на самото тяло и неговата сянка. 

Дали посетителят ще бъде притеглен към сложната комбинация от колекция от дигитални грешки, каквато ни предлага Яна Крачунова в нейната творба Когато сигналът се колебае: на лов за Glitch трофеи или ще се насочи към интерактивна стена, която улавя в музикална композиция сянката му, в инсталацията на Албена Баева и Иван Шопов - Стена от светлина и сенки, това е невъзможно да се предвид. Налице, обаче, за всеки прекрачил входа на галерията ще бъде ясно, че този нов свят, различен от неговото всекидневие тълкува преди всичко форми на общуване. Всяко едно от представените произведения желае да си „поговори“ с посетителя, да го въвлече в собствената си реалност. Кубът на Драгомир Йорданов не просто иска и търси взаимодействието с публиката. „Чрез взаимодействие творбата се събужда и оживява. Без външна намеса тя не може да съществува.“, казва нейният създател. „Кражбата“ на Ангел Чобанов, която той е запечатал в творбата си Да откраднеш откраднатото, също би останала празен акт, ако нямаше с кого да бъде споделена. “О” преживяване на въображението на Весела Данчева извиква визуално формата и звука „О“. Творецът е ключа към дневника на това преживяване, което преминава от лично в колективно, в едно цяло, в завършена форма, в „О“. 

Личните преживявания, но във взаимоотношенията между личността и другият, чуждият, непознатият свят са обект на изследването и в творбите на Даниела Такева - Утре когато беше вчера и днес, когато ще бъде утре и Боряна Драганова – Автосугестия. Даниела Такева споделя лично преживяване, пречупено през дигиталния образ, обработено като малка дигитална грешка, на пръв поглед съвсем незначителна, но всъщност именно в „почернения фон“ е заложен смисъла на паметта и забравата. Боряна Драганова ни допуска още по-близо до собствената си конструирана реалност на тясното пространство, в което не можем да избягаме от страховете си. Именно там, в двете творби сме предизвикани да се вгледаме не в средата около нас, а в процепите вътре в нас. Тези процеси са добре осветени и ясно видими от лъча и звука на Антони Райжеков и Федерика Даури в пърформанса Топология на звуковото тяло: дует за тяло и скенер. Колкото повече вникваме в тъмнината, толкова повече моментите на просветляване стават очаквани и търсени.

Заиграването със съвременния технологичен хоризонт поставя въпроса: Дали успяхме да опитомим необуздания и безграничен порив на новите технологии?, Станаха ли те по-близки до нас?. Работите на Ивайло Гогов - Историята на един кит и Стефан Дончев – Мъркаща трева се стремят да придадат един по-човешки вид на технологията. В техните творби „новото“ е вече познато и въвлеченото в човешката реалност, то се е превърнало в самостоятелен обект от тази реалност. Но някак наш, някак близък. Да питаме дали китът на Ивайло Гогов съществува е като да питаме самите себе си за собствената си екзистенция. QR кодът прави видим кита за нас, но не задава рамката на неговото битие и мултиплициране. Подобен самостоятелен живот имат и автоматично генерираните селфита на Илияна Кънчева, в нейната творба Аutomated self: limited edition. Изборът на бота е изцяло независим от желанията и предпочитанията на собственика на лицето, което успешно се множи в социалната мрежа Instagram, живеейки свой собствен живот, неограничен от рамката на суетата. Понякога алгоритъмът поражда дори комични ситуации, друг път пък попада на съвсем подходящи места. И все пак за системата „успехът“ не се отчита с нищо по-различно от начина, по който се отчита „неуспехът“ на автоматизираното селфи – и двете са с напълно неутрален смисъл. За самостоятелния живот на системата ни говори и Механика на отношенията, на Лора Шопова. В тази творба съвсем не става дума за пасивно действие на бинарния код, вкаран в клиширан алгоритъм. Самата творба представлява активна невербална комуникация, посредством следене. Тези отношения изискват от нас действия. Дори и фрустрации, в някои моменти. Да бъдем постоянно наблюдаващи, но и наблюдавани в една механична, изкуствена авторефлексия, която трудно би довела до саморазбиране и себепознание.

Тук неизменно идва и въпроса накъде сме тръгнали? Къде можем да се озовем, ако случайно объркаме посоката или се качим на грешен влак. Тревожността на нашето ново, различно, активно, напрегнато, но и сериозно напоено със социални практики време е уловена в кадрите от видеото на Светослав Кокалов - Where is my train. Ако сме загубили посоката или твърдата земя под краката ни започне да се размества, единствения белег за стабилност ще остане нашата сянка. 1:1 на Наташа Теофилович ни предлага 3D атмосфера, създадена посредством техниката на анимацията на героя (хуманоидна анимация). Движещия се образ, моделиран посредством програма е в пълно съвпадение по мащаб с нашия образ и обърква нашата перцепция за онези устойчиви елементи на нашето собствено съществуване и реалност. Дали можем да се свържем с виртуалната картина, посредством доизграждане на образа – от плоския екран в 3D герой, със сянка, макар и невидим за нас? Или може би между виртуалността и физическата реалност никога няма да може да се построи мост, който да пропуска значението и историческата стойност на общуването между двете материи. Вероятно мост не бихме могли да построим, но Zero One (Николина Недялкова и Любомир Минчев) избират да построят черен куб, който работи като междинна точка за среща между миналото на репетитивните електронни ритми и стробоскопичните светлини и ги среща с нашите физически перцепции и в това число и с нашите слабости на физическия апарат. В творбата Quadratisch. Avantgardisch. Gut, с авангардните електронни звуци, е възможно да се попадне в хипнотичното състояние между сън и реалност.

В състояние на сън ни вкарва и работата на Мартин Пенев – Мандала, отпращаща ни смело във въображаемо бъдеще, където технологията е „далечен мъглив спомен“. Тази творба е част от един приказен ред, основан на техно-синтетичния модел. „В тази спекулация, технологията  е емоционално възстановена чрез механизмите на несъзнаваното. Липсва практичност и полезно действие – обектът вече принадлежи на психоанализата и антропологията.“ – казва авторът ѝ.

Технологична е темата на нашето време. Неизменно състояние и човешка природа е едновременно да се боим и да се вълнуваме от непознатото, от новото, от онова, което ни е чуждо. Чуждо на способността ни да чувстваме и да общуваме. Един ясен акт на сближаване прави работата на Десислава Десева и Петко Танчев, See MO.На пръв поглед добронамерено хуманоидно роботче, което се „старае“ да ни разбере, с помощта на собствените си способности да „усеща“ присъствието на хората и да превежда това присъствие на един от най-достъпните езици познати ни днес – визуалния.

DA10BG: Актуално ще се опита да покаже на посетителите на галерия „Академия“ социалния аспект на дигиталните изкуства именно през елемента на общуването, а от там и идеята за разбирането.  Това, което със сигурност ще бъде припомнено на посетителя е, че тези нови технологии, с които съвременното изкуство работи като с художествени изразни средства, отдавна вече не са „нови“, в своя темпорален смисъл. Дори самата програма навършва вече 10 години от създаването си, а тя самата е създадена в отговор на модерните и актуално, постоянно и неспирно развиващи се елементи на дигитално-технологичния всекидневен живот. На 16.11.2018 г., Google любезно ни подсеща, че се навършват 44 години от изпращането на радио съобщението от Аресибо в космоса. До момента сме подменили най-малко три различни телефонни апарата за мобилни комуникации, а този текст достига до вас в обичайния всекидневен ред на дигиталната комуникация. За последните 10 години на пръв поглед непознатите технологии са се превърнали в нашата естествено увеличена и разширена действителност. Разширяването е виртуално, новото вече не е плашещо, общуването изглежда все по-възможно и дори задължително. Ако не вярвате, просто попитайте Alexa на Amazon. Едно нещо обаче ще остане устойчиво и напълно неизменимо не само за последните 10, а и за следващите вероятно 100 години и това е стремежът към търсенето на смисъл, първо в нас самите, а след това и в отношенията ни с другите. Дигиталните изкуства ни предлагат код чрез който да се опитаме да тълкуваме значението, предизвикателствата и вълненията, които са заложени в смисъла на нещата. ≈

Текст: Петя Чалъкова

Снимки: Стефан Джамбазов, архив от предишни фестивали

Дигиталното изкуство има свое място във времевия поток както с появата си, така и с модулациите си, с изразните си средства и начините на обговаряне на заобикалящото ни. Ако приемем, че дигиталното изкуство побира в себе си видео и саунд арт, нет арт, роботика и инсталации, генеративни системи и мултимедийни пърформанси (и пр.), то обръщайки  внимание на произведенията, които съществуват в тях ще си дадем сметка, че става дума за някакво действие. От една страна можем да мислим произведенията като един процес. Такъв, който  може да има начало и край или определен повтарящ се мотив. От друга страна през действието може да се премине, чрез разглеждането на функционалността на произведението и неговата технологогична зависимост. А именно такава, без която да не може да бъде възприета дадената работа. Трета гледна точка може да бъде самата направа на произведението, но погледната като дейността, изразяваща човешкия експеримент. Такива примери ни дава „DА Fest”(„Международен фестивал на дигиталните изкуства“), който прави транскрипция на световното дигитално изкуство, представяйки го на българската публика.

Йерун ван Лоон - “Интернет”

Фестивалът е изградил точна формулировка на мисията си. Нейното изпълнение вече личи много ясно, не само защото това е шестото издание на форума и заради това сме задължени да го приемем, тъй като е устоял във времето. А защото през тези шест издания е успял да покаже толкова много вариации на дигиталното, чрез над 100 участвали, провели достатъчно събития, изложби и случвания, отразяват онова, което наричаме дигитално изкуство. Фестивалът легитимира на българската сцена дигиталното, но и я запознава с най-новите тенденции и разработки в областта. Това, което още прави “DA Fest”е да доказва с всяко издание, че е приел предизвикателството да назовава дигиталното изкуство, като възпитава своя публика, която да го наблюдава.

Николина Недялкова - “Професионален слушател” 

Организиран в Националната художествена академия, фестивалът за дигитални изкуства стартира през 2009 г. като подкрепа на специалността „Дигитални изкуства“ към НХА. Куратори и на това издание са Венелин Шурелов и Галина Димитрова -Димова, които са отговорни и за селекцията на авторите. Представеното в шестото издание ни въвежда в света на дигиталното по различен начин. Това би могло да се изрази като се каже, че самият фестивал се движи с темповете на световното дигитално изкуство. То събира погледите на множество сфери от човешкото всекидневие. Борбата с времето, пространството, човешката вещественост, видимото и невидимото са само малки късове от материята на дигиталното вдъхновение. Това, което шестото издание на „DA Fest”ни подсказва е, че третирането на темата, нейният избор и реализация са резултат от труда на даден автор, а усилията му в крайна сметка са произведение на изкуството, което има нова конституция, различна от тази, която познаваме.

Международният фестивал държи на формата си. Действа на няколко пласта като показва повече от една от възможностите на дигиталното изразяване. Прави впечатление, че кураторските решения във фестивала позволяват на различните превъплъщения на дигиталното да съществуват заедно. Така изложбата, поместена в галерия „Академия“ ни предостави възможност за анализ на произведения, впечатляващи със своята отчужденост, но и експонирани така, че зрителят да се чувства избран да наблюдава даденото. Едно от тях е инсталацията„Интернет“,чийто автор е холандеца Йерун ван Лоон (Jeroen van Loon), представляваща особена сплав между материалното, онова което можем да докоснем и невидимото, имащо нетрайни характеристики.

Инсталацията ни предоставя възможност да се изправим пред собствената ни нужда да съхраняваме дигиталното. Да помним в папки и директории визуални материали например, които много желаем да видим отново. „Интернет“ поставя въпроса за онази дигитална информация, която ни е нужна. До която можем да стигнем всеки път, когато ни потрябва. Именно тук се крие провокацията на Лоон. Той изгражда собствения си „Интернет“, подобно на световната мрежа, функционираща чрез подводни кабели. Работата представлява мрежа от стъклени тръби, през които минават 280 кабелни имена в бинарни димни сигнали. Особеността на димните сигнали е, че те са краткотрайни данни, които напуснат ли веднъж тръбната система, те не остават в ничия памет. Прозрачността на дигиталния феномен и чрез стъклото, и като процес на незапомняне влияят на наблюдателя така, че го карат да започне да вярва на тази загуба. Да насочи мислите си върху нетрайното, изчезващото, онова, до което не може да се върне – то може да бъде само еднократна мисъл или невъзможност за улавяне на ценното – онова, което не може да бъде съхранено изобщо.

Ели Жотева - „Mnemoawari”

Въпросът за паметта продължава да бъде изследван в международния фестивал и чрез инсталацията, презентирана, чрез видео прожекции, носеща името „Mnemoawari”. Авторът Ели Жотева изследва паметта през артефакт, който вече не съществува, заради тленността си. Видеата представят 3d модели, изградени чрез фотограметричен процес, на заледени скулптури съставени от растителни материали. Виртуалната им ротация остава, въпреки необходимото разтапяне. Нека отбележим обаче, че става дума за дигитален артефакт, тъй като скулптурата ще се яви онова, което ще се самозаличи. Тогава Жотева говори за артефакт, който можем да мерим само чрез дигитални стойности. Проектът ѝ цели да попита дали е възможно в нашите дигитални запаси от информация да се съхрани променливия екологичен пейзаж. Зависи, разбира се, какъв е мащабът на въпроса. Дали можем да съхраним дигитално нещо, което на определени условия не може да оцелее. Можем ли да говорим за дигитално съхранение на всяка процесуална дейност на природата, която може би няма естествен край, ако не му бъде повлияно. Дали е възможно да става дума за съхранение на определен аромат на растение, когато е във фаза на поява на ново листо. Така можем да стигнем и до въпроса: дали Ели Жотева изправя дигиталното срещу природата?

Питър Саркисян - “Книга”

„DА Fest” поставя под въпрос и границите на човешкото. Докъде стигат физическите ни възможности, как бихме съществували ако „...“, как тялото ни би реагирало на дадено условие. Човешкото и нечовешкото могат да се преплитат изначално в темата за дигиталното, но материалното, психологическото, променливото на няколко равнища могат да се изследват само в човешкото тяло, погледнато като експериментална платформа на границите си. А изследването може да ни се представи през дигиталното, което неизбежно ще скрие онова, което човека не желае да покаже. Венелин Шурелов е името, което стои не само зад кураторските решения и подбор на авторите заедно с Галина Димитрова - Димова, но е и автор на „Аз съм аз“ (“Je suis Je”). Видеото, което Шурелов ни представя дава възможност да погледнем на човешкото тяло като на граница. Тя е поставена между човешката психология и случващия се, външен на тялото взрив. От една страна (физически) стои възможността на тялото да оцелее на дадените условия, от друга страна (психологически) – човешката психика да възприеме случващото се и от трета – човекът като сплав - да премине през онова, което знае, че ще му се случи без да знае кога, въпреки, че го е планирал. Азът остава аз в произведението на Шурелов, първо удостоверявайки, че съществува, а след това показвайки как и докъде.

Венелин Шурелов - „Аз съм аз“ (“Je suis Je”)

Изследването на човешкото поведение, тяло и възможности се изразява през дигиталното, за да ни бъде показано. Но съществува и ситуация, в която дигиталното прави така, че да създава поредица от човешки дейности. Ако в произведението, което изследва границите на човешкото тяло – първоначалното е човекът, то в „Купувач в Тъмната мрежа“ (“Random Darknet Shopper”) съществува „нещо“ (бот), което дава началото на реално и физически случващото се. Художественият проект има за действащо лице специално създаден бот за онлайн-пазаруване. Той купува безразборно от незаконни уебсайтове. Медийна група „Битник“ е създателят, който изпраща на пазар своята разработка. Избирайки между 16 хиляди стоки, ботът изпраща покупките си до адреса, в който ще се състои изложбата на покупките му. Дигиталният реди мейд, който изправя бота пред нас бива представен в “DA Fest” от медийната група „Битник“ като изображения на колекцията от 25 предмета, представени в три изложби на групата.

Шестото издание на “DA Fest” преминава през двойно изследване. От една страна се спира на човешките възприятия, възможности и граници. От друга страна се обръща към себе си като се опитва да анализира собствените си лимити на технологични опити. Оказва се, че дигиталното може да експериментира и със себе си, и с твореца си, като връзката творец -произведение, особено в дигиталната ситуация остава обект на много въпроси, отговорите, на които не са праволинейни. Те остават непреодолими, тъй като технологичното продължава да развива себе си през експеримента, през мислимото, през направата и през човешкото желание за напредък в дадена област. Дигиталното като острие на човешкото дело може да продължи да прави прецизни срезове в полето на рационалното. То е онова поле, от което и дигиталното изкуство черпи своите ресурси, храни се от себе си и от местата, на които е необходимо. Дигиталното остава някак непостижимо въпреки своите проследими връзки и намерения. Изкуството, което изгражда е на ръка разстояние, но все пак невъзможно за докосване. Произведенията са двуяки – възможни в своята структура и невъзможни за човешкия инстинкт да мисли в цялост. Дигиталното изкуство е способно на мощ, която може да се измерва в мащабни стойности, докато не бъде анализирано по пътя на създаването си.  Но това не пречи никак на желанието му да съществува, обяснявайки на своя език собствените си процеси, както и тези, които се случват независими от него. Дигиталното отрицание на метафизиката различава дигиталното изкуство от всяко друго. Собствената му конституция е избор, към който „DA Fest“ подхожда с желание за разбиране. ≈

Текст: Валентин Славеев

Снимки: Стефан Джамбазов

Quentin wasn't sure where he got the bright idea to randomly floo into Levi's house. Maybe it was the leftover effects of the Weasley party infecting his mind and poisoning his thought process. Whatever the case may have been, there he and Isaac stood, sitting outside Quentin's enlarged fireplace with fistfuls of floo powder. "I can't actually believe we're doing this." He muttered under his breath. "But, fuck it." With that, he stepped into the fireplace and cleared his throat, announcing, "Three-four-five-four Pierre Lane." before disappearing in a thick green flame.

Levi was sitting in his room while his parents prepped dinner for the family. The house was mostly quiet except for one of the TV's going off in the living room. He was finishing up his checklist of school items when he heard the roar of the hearth. Both his parents and he walked in to the family room to see who had come to their house.

Isaac chuckled as his best friend stepped into the bright green flame before throwing a fistful of floo powder in and following him. "Three-four-five-four Pierre Lane," he shouted before whizzing off into the bright green flames. Suddenly he popped out into the fire place, just after Quentin and found themselves looking at two very surprised adults and Levi. Grinning like an idiot all he could manage was a "oh my god it actually fucking worked," before he high fived Quentin and laughed gently.

Levi grinned and looked at his parents. "Mom, dad, you remember Quentin and Isaac." They both nodded. His mother was the first to speak. "​I'm just wondering why we didn't know they were coming.​" He shrugged and walked closer to his friends. "I didn't know they were coming. What's up, boys?"

Quentin dusted himself off once he landed in Levi's living room, grinning brightly at his parents. "Sorry about the sudden intrusion, we were just wondering if we could borrow your son for a tick." He looked over at Levi and quirked his brows. "C'mon, mate. Isaac and I've got plans."

Smiling ​Isaac​ drew out his wand, "Sorry for the mess Mr and Mrs Karistan," he flicked his wrist back, "I'll have your house back to its rightful shape in just a second." With a few carefully chosen charms he began tidying everything up. First he replaced all the logs that they had knocked out of the fire place, then he flicked the soot out of the carpet and finally removed their hand prints. "There we go," he smiled gently, "That fixes it." Turning to Levi he grinned gently, "You have ​got​ to come with us man!"

Levi nodded quickly to both boys statements and turned to his parents. His mother had a cheeky smile on her face that matched Levi's. "Will you all be doing dangerous magic? Should I be worried about our house becoming possessed by spirits?" The patriarch of the house sighed. "Darling our lives can't become every satanic movie with every spell. Don't worry. Levi go ahead, just don't stay out too late." The son of the two nodded and clapped his hands. "What should I get? Or is being dressed ready-enough?"

Quentin waved a hand dismissively, "You're fine like that, we're not doing anything special." He waved to Mr. and Mrs. Karistan before making his way toward the front door of Levi's house. "So, are you going to the street fair tonight? You'd better say yes because it's my birthday and there's no way in hell that we're not hanging out for my birthday."

Isaac chuckled and smiled at his parents once more, he remembered how it was when his parents were that in love, he wondered how long Levi had until his parents inevitably stopped talking, stopped loving each other and turned to the hating of one another. "Come on Karistan," he said with a smile, nodding to his parents as he closed the door behind him. "At least two of us are legal and it is in the middle of Diagon Alley Fest, we're going to get drunk as skunks, high as kites and then we're going to see as much live music as we possibly can. I cannot wait."

Levi looked disheartened and stretched his arms as he said farewell to his folks and walked out the door. "Street festival? I totally forgot about it." Levi did a simple magic trick that conjured up a box from thin air. He grinned and handed it over to Quentin. "Don't open that until you get home. It's a special gift." He nudged Isaac with a wink and grin that matched his moms.

Quentin took the box and gave it a quizzical look, unable to resist the urge to give it a shake and listen to the sound it made. Shrugging, he shoved it into his messenger bag. "You got it." He said, nodding his head. "Isaac is absolutely right. I got my hands on a few grams of quality Mary Jane and procuring some booze won't be much of a problem I don't think."

Isaac stepped out of the house and readjusted the back pack so that it was slightly loser, his bag was full of the usual, some odds and ends, books, cigarettes. "The first stop of course is the Leakey Cauldron, that place is packed and they have one pound shots of firewhiskey all week, then we can drunkenly wander around from there." Smirking he made his way down the street and into a side alley, "now do we wanna walk to Diagon Alley or do you want to apparate?"

Levi eyed them both up and down and scoffed. "You both forget that I'm not still seventeen. Underage wizard here who can have no fun whatever. By the way, after that night I'm never getting high again. I had to help Lysander clean up the kitchen and I was so scared Molly Weasley was going to discover that I was high and kick my ass." He looked around and produced his wand from his pocket. Wand of course was a metaphor for his dick. "I can't wait to do magic legally."

Quentin rolled his eyes, "Jesus Christ, Levi. This is our seventh fucking year! Live a little you Brobdingnagian pussy." He teased, fishing his wand out of his back pocket. "Apparation is definitely more desirable than walking, yeah. I've only done it like, twice, but I'll manage. Gotta try it sometime, don't I?" He took a deep breath and raked his fingers through his hair. "Alright, I've got this. I've got this. I've got this."

Isaac looked at Levi and grabbed him, "Quentin, you go on your own, I'll take Levi and you're going to be fine," he smiled, "Quentin, focus, remember what you were taught and if you splinch yourself you're lucky that I've done mediwizard intering, but you're not going to so not to worry!", then he was fishing out his own wand and then they apparated to the beer garden of Diagon Alley, he felt the usual tug in his stomach as they hurled themselves across the city using magic. Popping out he patted himself down once and checked himself over. He had splinched himself once and Declan had managed to fix him up.

Levi gave Quentin a look and smirked. "You talk about me being a pussy? Just apparate, God damn it. Come on do it." Then though he realized Isaac was going to take him and teleport them across town. "You have done this right? Like, successfully?" Before Isaac answered, it happened. Levi held back a scream and gripped onto Isaac harder. When they reappeared, Levi and Isaac looked like Scooby-Doo and Shaggy, where Scooby was clinging onto Shaggy for dear life. "What the fuck."

Quentin took a deep breath and shut his eyes, clearly visualizing where he wanted to go before he felt his stomach turn over, a pained groan leaving him as he flew across the city at light speed. When he arrived in Diagon Alley he stumbled forward a bit, his vision hazy and his stomach feeling like he'd just eaten two week old pizza. "Merlin's beard," He muttered, looking around for his friends. "That wasn't so bad, was it?"

Isaac gasped. "Quentin!!" he shouted with a false urgency and desperation in his voice, "Quentin! You're missing your ear!" he shouted with a grin before cracking up. Shaking his head he wiped a tear away from his cheek and laughed once more. "No I'm just joking you're fine, no missing ears, no splinchings, now lets get a drink, you and Levi go and get a table and I'll get us some beers and some shots," he grinned and with that he pushed off away from his friends and towards the bar, intent on filling a tray with drinks for the four of them.

Levi grinned and waited until Quentin realized he was completely safe and okay. He walked with Quentin into the Leaky Cauldron and looked around. "Can we try and find a place that isn't filled with smoke and away from shitty wizards?"

Quentin went wide-eyed and grasped at the side of his head, sheer terror taking over his expression until he realized that Isaac was the biggest piece of shit on the planet. "Oh, you're a dick." He grumbled, socking him in the arm before slipping his wand into the inside pocket of his jacket. With that he made his way over to a table and sat down, waiting for the grand imperial shitlord Isaac to return.

Isaac ordered them several beers and an equivalent number of shots, handing over a stack of coins he grabbed the tray and made his way back to his friends, placing a drink down in front of his friends he held out a shot. "To Quentin, seventeen years, well done for surviving that long lets see if you're going to be here when we are thirty five." With that he took the shot glass and put it to his lips, throwing the liquid back down his throat and wincing gently as the fiery liquid trickled down his throat.

Levi sat back and sighed, enjoying already their company. "To Quentin, for being the best Quidditch captain we've had in years. Here's to his next and final year at Hoggy-warts." Levi threw back the glass and screwed his face up due to the bad taste. "Damn, that . . . that is ​great​."

Quentin threw back the shot and shut his eyes tightly as the burning sensation seared the back of his throat. "Thanks guys, I dunno what I'd do without either of you." He picked up one of the beers and gulped down a few sips. "Christ, that's good. I'm beyond stoked for tonight, I dunno about you two."

Isaac grinned as his own shot glass contacted the table once more. "Quentin, you've got to tell us, what is the great Gryffindoor team plan for this year." He laughed and shook his head. "I think that this year I'm going to have to find a way of supporting both you and Ravenclaw, otherwise I think that my house will lynch me." He laughed and shook his head, it was weird, he was a Ravenclaw through and through, wit and intelligence were his bread and butter yet his three closest friends had been Gryffindoors.

Levi looked between the two of them and wiped his the residue of the shot from his lips. "Probably playing something from the Blizzard gaming company. Or so much invested in quidditch and your spells that you never leave the stadium." He pointed his finger at Quentin then looked at their row of drinks. "Isaac what are you doing to us?"

Quentin scoffed, taking another quick sip of his beer. "That's for me to know and only my team to ever find out, unfortunately for you." He stated, leaning back in his seat. "You might be my best mate but Gryffindor secrets are Gryffindor secrets." He downed the rest of his beer and stretched his arms out, beginning to feel the very start of the alcohol's effects on him.

Isaac chuckled and took a deep drink from his glass, swallowing he wiped foam from his mouth and grinned. "Damn, I'm thoroughly disappointed but I can understand it, after all I could just be ​pretending​ to be your best mate to see if you'll give away your secrets, then Ravenclaw will win the house cup and all will be well with the world." He laughed and took another drinking, the shot had hit him hard and this was beginning to become a night to remember.

Levi took a beer in hand, drinking it like one might go to drink a possibly poisoned beverage. Remembering who he was with though, Levi quickly took a larger sip, then set the bottle down. "How did we ever end with a friend like Isaac?" He held another shot glass and sighed. "Might be staying with one of you tonight."

Quentin rolled his eyes, lazily throwing back another shot and again wincing at the burning sensation it left behind. "I could tell you all of my plans but there would be no way in hell you'd be able to replicate them." He set the glass down and turned his gaze toward Isaac. "I'm afraid you're just not that bright." He winked at him, then looked over at Levi. "Honestly I've got no idea. Isaac's one of a bloody kind."

Isaac laughed and smiled gently. "Right, last shots and then we've got to move on," they ordered another round of fire whiskey and Isaac took his shot in his hand and held it up. "Quentin!" he shouted before swallowing it whole. Finishing his beer he began to slide his way through the crowded pub and to the back of the pub, tapping on the wall the right way he smiled as it slid open and revealed Diagon Alley. "BOYS!" he said with a grin, gesturing for them to follow.