#27.09.2020

Happy 100th birthday, Joseph Joestar!

Обичам ги.

Обожавам ги.

Храня се с тях.

Издишвам ги.

Живея ги.

Има живот в тях.

Сетивата ми ги попиват.

Тези разговори не стават с всеки.

Става с онзи, чиито вълни се сливат с твоите.

С някой, който е готов да отпусне свежата си маска и да се открие.

Да застанете по емоции и чувства един срещу друг. Един до друг.

Да станем невидими в споделеното.

Да се разтопим в чувства и усещания. Да грейнем, когато говорим за мечтите си.

Да потънем в безвремието и се запознаем. С онази скрита, дълбока част от нас.

Да отпием кафе.

Да живеем мълчанието.

Да говорим отново.

Да се погледнем.

Да се слеем с мига. Така по небрежно човешки. И по сладко душевно да продължим.

Времето спира при такива разговори. Те са като миг от друга вселена. Като пусната завеса към света.

Отваря се друг свят. Свят, в който оживяват мислите ти, оживяват страховете ти, несъвършенствата.

И се показваш с цялата си същност.

Ти си там. И другият е там.

В такива разговори усещаш сливането. Не те интересува материалният свят на другия.

Потъваш в мислите му.

В усещанията.

В онези страхове, които така е скрил, за да не се превърне в малка точка.

Да чуеш успехите му и кое го кара да тръпне нощем.

Кое пробужда сълзи в душата му.

И кое кара очите му да светят.

Останеш ли толкова гол по чувства пред някой, си е един цветен свят, запълнен с вярата, доверие, сливане.

Като у дома си.

Само у дома се чувстваме защитени. Свои. Приети. Сляти. Чути.

Vidislava