Sen.

Kraut-Kopf

@wat.ki

Излизаш вечер и търсиш Луната в небето, намирайки само звезди. Намериш ли я, си спокоен... Всяки прилив... Всеки отлив е във вените ми. Всеки сърп боде сякаш умираш! Всяко пълнолуние грее толкова дълбоко, че пропадам извън себе си. Всяко новолуние е толкова светло, сякаш сенките му са мои. Сега, кажи ми... Ти! Този, който търсеше спокойствие в Луната. Готов ли си? Глупако! Не разбираш, какво ми коства да не се разлея от коритото си! Прегърни ме, за да спре тялото ми да трепери под новата Месечина. Ще посрещнем новата фаза на Луната заедно. Но... Само ако си готов. Нали, все пак... Търсиш спокойствието на сребистата светлина. Остави прилива на мен. Пръстените ти са достатъчни! Да ни държат в потока заедно.

Balance by Helen He

Gabriella Mistral nebula by AstroCapetown

アサギマダラ

Untitled by Mishal Ibrahim

Art by Yuri Hill

Black Creek by Jean Walter

Art by Dan Norton

watchluke

Untitled | Zoltan Tasi