book of 11

Със мене ще рискуваш това, което имаш. *

*надпис на третото ковчеже във “Венецианският търговец” на Шекспир

Четири дни в криза: 

Скучна поезия. Некадърна поезия.

Великолепна поезия. Никаква поезия. 

До тук се стигна, защото не спортувам.

В работно време се процежда жива светлина 

Листата на дърветата играят

Върху бялата стена на тоалетната. 

В твоя магазин

Седя разпусната и осветена.

Ти създаде магазина,

В който аз съм продавачка. 

Но няма нищо по-скъпо от труда и грижата, 

А пък аз не търся друго, 

Освен да се отпусна и разслабя. 

Достатъчно много работа имам със себе си, 

така че не се отдалечавам.

Имам предвид важните неща. 

Витрината с артикули блести.

Тайно те зяпам през нея 

Как градиш, пренареждаш 

И влагаш душа

Веднъж влязохме заедно в базилика

Вентилатори охраняваха

мозаечни свастики и римски цветя.

Веднъж навън се тропна и шефът ме закри с ръка. 

Опасността дойде за мен малко след това.

Продавам в магазин и фантазирам:

Влизаш с ореол от светлина

Щръкнали коси от злато

Грубо наметало, вечен нос

Водиш стада през пустиня 

Срещнал си горящия храст

С голямо безразличие.

Съсухрен аскет ти разправя

Демони изкушават със захар

Но той избира да страда.

Виждал си какво ли не…

— Не и прохлада? 

Въпрос - изненада те разсмива. 

Моята слава - че правя вечни сандали от камилска кожа 

Измервам те високомерно,

коленича пред босото стъпало, поднасям сандала

Но ти и пръст не помръдваш.

Какво правим тогава?

Тази трапчинка от дясно

Очертава, тя те издава, 

Божествено прикрита наслада —

За къде да бързаш?

Оглеждаме се в тъмните води на студен кладенец.

Първото ни селфи е истинска забава.

Такива ми ти неща

Аз съм твоята проблемна жена

И колко хубаво се усмихваш над мен

Сега сега мижа блажено в кръгче светлина 

И крадец да влезе, ще се умили

Макар че

И шефът, и крадецът, и двамата сте ти.

Какво ли очакваш днес да забравя?

Доставката. Грешиш, не и доставката.

Не и лекотата

Приплъзването над нещата

Правя повече от всеки друг на мое място

Питай който искаш от квартала

На мен ми се отдава.

Искам да влезеш и първото нещо 

да ме видиш така

Първото нещо 

Как мисля за теб романтично отпусната

На бяла стена със светло петно на челото

Защото мина време откакто нищо не правя и 

И просто седя до вратата 

От тоалетната мирише на чисто

Където е чисто където е чисто 

Мирише добре 

Всичко е готово за твоето пристигане

Режеш тънък кабел върху трупче бреза

Бели зъби оголват медта

Ти каза да пусна тока  

С оголена жица с мокра уста.

Ти не каза “за малко и трагедия”, 

Колко ниско цениш смъртта.

Посочвам себе си:

Служител на годината.

Има магия когато сме заедно

И никаква когато не сме

Ти, извън магазина ти,

прощавай, имаш ли душа?

Снощи ядох гъби, валя, лежах на пода Гледах от перваза как Дърветата танцуват по двойки  Почувствах безмерна самота. До тук се стигна, защото не спортувам. Повърнах си закуската на Витоша И дойдох на работа с половин сърце.

Вратата се отваря. 

След толкова чакане 

Подминаваш прахта

Но не и чили соса с грешната цена 

И аз казвам нещо без причина

Както си е: в неяснота

Пускаш една вода, блутут и музика 

С този вкус за музика - направи ми дъщеря.

Това ти го спестявам.

Разчувствах се.

Искаш ли кафе?

Погледът на шефа отговаря: 

Сто несвършени дела. 

Поезията е в правенето на неща!

Обирам прах и с крайчеца на роклята

Виждаш : мога да летя. 

Забърсвам белега ти, онова място под коляното, 

С нищо неизвестно — сега е център на света.

И двамата сме в лен, в горещина.

Бърникаш нещо климатика

Не съм го пипала.

Заклевам се, не е лъжа

Лъжата е величина.

/А ти би ли наел коя да е/ 

Днес си отворила със закъснение.

/Обичай ме, кое време е/

Спри да обираш праха,

има сто несвършени неща.

— Цветята са от Витоша…

Виж я ти нея! Дайте й кафе и безсмислени цветя.

/Оглеждам се за третото лице/

За нея всичко е шега.  

—  Но няма нищо смешно в любовта.

Просто безполезен човек. 

Сега аз, тя безработната, с нагласа 

Че подкрепя бизнеса

С безполезна дейност. 

Чете Смирненски на гости

За хармонията пея, братя.

Пет месеца отбягва магазина.

Не й трябва да обича безусловно.

Тя обича например да се смее

Как я имитираш в ролята на сериозна поетеса.

Как няма нищо по-скъпо от труда и грижите по мен

Как имаш достатъчно много работа със магазина,

Четири милиарда човеци на земята. И всички спят, всички сънуват. Във всеки сън се тълпят лица и тела - сънуваните хора са повече от нас. Но те не заемат никакво място... Понякога се случва да заспиш в театъра. Насред пиесата клепачите ти натежават и следва миг на двойно експониране: сцената отпред завзема съня. И ето че я няма, тя става ти. Театърът съвсем какъвто е! Мистерията с директора му, капнал от умора. Безкрайно разучаване на новите пиеси...  Спалня. Нощ e. Из стаята витае тъмното небе. Книга, над която някой е задрямал, стои разтворена и просната като простреляна на края на леглото. Очите на заспалия се движат, следят безбуквения текст в една различна книга - разкошно илюстрирана, старинна, бърза. Главозамайваща комедия, записана между стените манастирски на клепачите. Един-единствен екземпляр. Наличен именно сега! На сутринта изчезнало е всичко. Какво грандиозно и мистериозно разточителство! Унищожаване... Както когато подозрителни и униформени мъже спират туриста - отварят фотоапарата му, изваждат филма и слънцето убива онова, което е било заснето, така на дневна светлина се затъмняват сънищата. Унищожени или само станали невидими? Едно сънуване, което става вън от полезрението и не прекъсва. Светлина за очи други. Зона, където пълзящи мисли се учат да вървят. Лица и фигури се прегрупират. Вървим по улица, сред хора в слънчевия зной. Но още толкова и повече дори  не забелязваме изобщо,  защото те са вътре в зданията, внушителни, тъмнеещи от двете й страни. Понякога един от тях пристъпва към прозореца  и ни разглежда отвисоко.