знаеш ме по име, не по сърце

Едно от най- неприемливите неща за мен ." Да не получавам разбиране в правилния момент. А даже напротив, предимно пречки да ти създават при това умишлени и от инат".

не е любов за мен, ако няма следи от нокти по тялото ми - от страст и от невъзможността да ме пуснеш

И, ако мислите ми бяха пръсти, ти щеше да се чувстваш постоянно докосвана, прегръщана, погалвана и милвана. Притискана по-силно и по-нежно, случайно неслучайно, нахално явно или скришом. И, ако мислите ми бяха пръсти, сега където и да си в точно този миг ще кажеш: „спри вече, престани, вбесяваш ме, не пипай косата ми, ще я разрошиш…“ И, слава Богу, мислите ми нямат устни и няма как да бъда хванат на местопрестъплението, което си ти цялата, навсякъде и винаги…

С теб винаги е пролет в сърцето ми.