Споделени мисли

Тя обичаше обичаше тези сенки под очите ми, защото бяха от нея.

Бях компас в прегръдките на магнит

Тялото ѝ беше пълно с живот, пълно с тонус, като карта, на която са отбелязани безброй приключения.

Ще бъдем заедно в своите самоти

Има ли закономерност между това да си щастлив и това да се излагаш?

Тези намигвания и препратки към опияненото ни влюбване ставаха все по-малко метафорични и все по-директни. Но винаги бяха на втори план. Водехме два разговора едновременно. Единият, така да се каже, интелектуален, другият - емоционален. И непрестанно жонглирахме с двата, замаяни от удоволствието, че разбираме сложния език, който сами създаваме.

Имаше ли някакво значение дали ще гледаме театър, или ще боядисваме пейка? Не.