Nicole

лягам в студеното легло

и последното нещо за което мисля преди да заспя,

Огън да си ти самият.

Да палиш.

Да вдъхновяваш.

Да гориш.

Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива.

Хората да топлиш около себе си. Лесно е.

С думи.

С жестове.

Сгрей ги!

И да не се отказваш никога - една малка клечка кибрит, пожар може да направи. От мене туй да знаеш, чедо.

И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш!

И жената чедо... жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка - тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата й да топлиш. Мъж на място да бъдеш!

Няма да излагаш дядо си я... тъй мене научиха, тъй на тебе предавам аз, преди да си ида от тоя Свят.

Вълните на морето са жени,

избягали от къщите – окови.

Ела, една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново.

Ела, сред най-дълбокото иди,

при царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди -

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,

ще шепне колко много ти е верен,

безсилния ще плаче от тъга,

а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай, нито спирай.

Вълната е вълна насред море.

А тръгне ли към плиткото – умира.

или ще умре всичко в теб,