forever young

По гърба му

с пръста си написах “Мой”.

Сигурно не помни. Изтрила е всеки допир тя.

Аз още търся,

и така и не успях

да затрия

Нямам обяснение

защо те обичам.

Сигурно няма и да имам. Знам само, че завиждам.

Завиждам - много.

Особено сутрин.

На огледалото,

как вижда сънливия ти поглед.

На прьстите,

как прокарват се по лицето ти.

На стълбището,

че усеща аромата на парфюма ти.

И на бабата в двора, която чува гласа ти.

Завиждам.

На светофарите, как се взираш в тях.

И на скоростния лост, докосващ дланта ти.

На цигарите, усещащи устните ти,

хубавите.

И на униформата завиждам.

На вратоврьзката,

как я връзваш.

На всички сгради, стаи и врати.

На всички хора, кучета, деца,

на които се усмихваш.

Завиждам.

Завиждам.

Завиждам.

И най-много на себе си завиждам.

Извинявай, че вижда мен,

а гледа право в теб. Понякога намесва името ми

и още настръхва като го чуе. Пази моите вещи,

защото беше навик да се връщам. Научен е на всички женски тайни.

Умее да готви,

да прекратява спор още преди да е започнал,

често проверява дали не го напускаш.

Не защото те притежавам.

Просто живея в главата ти. Дори когато съм извън

която си обличала,

попивала е

как си ме обичала. Изхвърлих ги всичките. Не топлят новите. Неудобни като другите. Проникнала си ми през кожата,