✨Belle Âme✨

– Ако я обичам, тате? Не стига ли?

– Не стига, чедо. Сама жена си в постеля да замръква дълго не я оставяй! Да ти не топли друг мястото и да няма де ти сам да легнеш и да ти се напълнят ръце и сърце кога у дома си дойдеш.

Любовта, сине, цялата е огън и жар! Ако не я топлиш, замръзва и веке не е същата, мигар в нощите да спи в постелята до тебе.

– А как се топли обич?

– С блага дума, чедо. С грижа. Кога похвалиш премяната и сготвеното на софрата. Кога забележиш тъгата в усмивката и я разтушиш.

Да гледаш и да видиш, да слушаш и да чуеш тряб’а. Време да й даряваш.

Да ти е мъжка думата, каквото й речеш, на две да не става, ама и хатър да й не чупиш!

Обичта инат не трае. Товар от двама по-леко се носи, затуй в живот по двама крачат.

Женското сърце, сине, не е като мъжкото. Мъжете една севда носим в гърди до живот, като първата веке не любим! И втора, и трета да ни топли ложето, като първата втора обич си нямаме!

Жената, чедо, дълго търпи, много обича, ама очи ти, ако дълго й не бляскат отпреде, чезнат, сърце й след друга светулка тръгва топлинка да си дири!

че не те обичам вече,

ако тръгна си от теб,

ако кажа ти, че пречиш,

ако с думи те раня и надеждите ти взема,

ако искам да съм с друг,

ако бъда зла, надменна,

ако мисля си че ти, с нищо мен не си заслужил,

ако пратя ти мъгла и тайфуни да те брулят,

ако някой ден така - без причина те напусна..

Ти не вярвай във това,

и не казвай, че е късно.

Завържи ме във прегръдка,

със целувка прикови ме,

укроти ме с капка нежност,

накажи ме с твой'то име.

Нищо, че очите ми с мълнии ще те пронизват,

нищо, че светът край нас мълчешком ще се изнизва.Разреши ми пак за миг в твойте длани да изгрея.

Знам, че много ще боли, докато докрай изтлея..

Знам...

Но знам, че ти, ако истински обичаш,

ще успееш да спасиш, туй,

в което се заричаш.

Ала ако някой ден,

Ти си тръгнеш без причина..

Аз ще мога ли така?

Или просто ще загина..