*･✩ﾟ: * ✩･ﾟ:

Беше толкова скоро, сякаш бе вчера.”

малка капка се отрони

падна в морето със стон.

Казват, без бриз

ги няма вълните.

Липсва ли, спят в унисон.

Угасих бриза

с моите грешки.

Съжалявам, моля, прости.

Знам, че боляха

думите тежки,

но любовта в мен още шепти.

Тиха е, като вятър гали вълните.

Шепне им да отворят очи.

Пробуди морето.

Бурята иде

Там, където си била, оставам.

Във всяка моя мисъл винаги съм там.

Във всеки момент, ти си моя блян.

Във всяка секунда аз те искам.

С ръце да те усетя, да те вдишам,

да те слушам, да те видя —

няма да ми стигне да ти се наситя.

Като хищник съм я сграбчил, твоята любов.

Като ястреб тя ме кара да летя.

В небесата ще те отнеса

Моля те, не тръгвай.

Виждаш, че навън вали.

Стопли ме в твоите прегръдки.

Ти беше моето спасение.

Дойде, когато имах нужда.

Светът ми от “сама съм” се превърна в “ние”.

Никога не искам да ти бъда чужда.

Ти бе слънчев лъч във моята тъмнина.

Топлината се прокрадна в моите сенки.

За миг усетих твоята ръка.

Дръж ме. Спомените преминават ми на ленти.

Вече съм в ръцете ти. Щастлива.

Най-сетне чувствам аз покой.

Само за едно те моля.

Може би означава, че завинаги ще бъдеш в сърцето ми.

Винаги ще ме разсмива мисълта за смеха ти и винаги ще ме разплаква споменът за сълзите ти.

Винаги ще се чудя дали не направих грешка. Трябваше ли да те пускам? Можех ли изобщо да не те пусна?

Винаги, когато разбият сърцето ми, ще се утешавам със спомена за теб. Ти никога не би го разбил.

Ще те търся от девет земи в десета.

Ще започнем с “имало едно време”

и ще завършим с “и заживели щастливо”.

Ще се любувам на сините ти очи,

дълбоки като реката,

и на дългите ти коси,

златни като слънцето.

Ще бдя над теб със зорките очи на ястреб,

а докосването ми ще бъде нежно като перце.

Ще бъдеш завинаги моя,

както слънцето принадлежи на деня,

а звездите принадлежат на нощта.

Ще излекуваш ли старите рани?

Моя ум споменът трудно напуска,

щом веднъж здраво се хване.

Мислиш ли, че мога да забравя

нощите, прекарани с него във трепет?

И ти ме целуваш, но не като него,

а как все го търся във теб!

Аз зная, че никога няма

за друг моето сърце да гори.

Когато си тръгна, остави ми рана

Какво ли щеше да е, ако бяхме заедно още?

Щях да лежа в ръцете ти, щеше да галиш косата ми.

Всичко това са вече само спомени.

Сънуваш ли ме вечер?

Събуждаш ли се с трепет?

Ако беше тук, щеше да избършеш сълзите ми.

Не излизат от ума ми всички тези спомени.

Сещаш ли се за мен денем?

Пред очите ти ли съм, дори и да си буден?

Иска ми се да ме утешиш, докато държиш ръката ми.

Останахме двете, само аз и луната.

Споделих ѝ тихо моя копнеж:

“За любов си мечтая. Казват, сърцето си трябва да дадеш.”

Мина година. Минаха две.

Сърцето си дадох, той ми го взе.

После си тръгна, но сърцето…

Остана в неговите ръце.

Свечери се. Стана тъмно и щурците запяха.

Поредната нощ. Само луната ми разбира тъгата.

Прошепнах ѝ тихо моя копнеж: