Цитати

Сънувах, че някога, много отдавна, бил дяволът с кръв и със плът. Душата си щедро на други раздавал и сторвал на мравката път. Презирал парите, раздал си имота на други (по-бедни) души и слагал хранилки за горски животни, лекувал ранени сърни… На бледен аскет благонравен приличал. Сърцето му - истински дар! Подавал си всяка страна за плесница, умирал си той за шамар… Веднъж, уморен от последното дело, белязано с честност и жар, той спрял във порутено мъничко село и влязъл във селския бар. Във бара, разбира се, имало само пет-шест леконравни жени, два-трима разбойника(леко пияни), дузина велможи с пари… Огледал се дяволът, кимнал сърдечно и седнал на бара от чам. Поискал си чаша вода (най-човешки) и пийнал от нея без срам. Понеже изглеждал щастлив и доволен на фона на грозната нощ, една проститутка любезно помолила да бъде със нея за грош. “Аз нямам грошове. Душа имам само - голяма и гола душа” - отвърнал й дяволът благо през рамо… Хем благо, хем с малко тъга… “Раздавам се щедро - на всички, навсякъде, а после се чувствам богат. И нищо, че ходя със кръпки по лактите! Обича ме целият Свят. А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш! Защо се продаваш така?”… Погледнала тя изпод тънките вежди, отвърнала - “Нямам душа!”. И дяволът млъкнал, и шумно преглътнал последната глътка вода. Излязъл след туй, но се върнал от пътя и тихо й казал - “Ела!”…

Събудих се. Стана ми много студено. И тъжно… Какъв странен сън! Живее ли мъничко дяволче в мене?! Кикоти се вятърът вън…