х.С.

Бързо

Безболезнено

Мислех си че бих те открила

Из студените сутрини на януари

Или някъде в заснежените борове на февруари

Но ти не дойде с пролетта през март и април

Нито с топлите лъчи на май

Не те намерих и в слънчогледите на юни

Морските вълни през юли не те помнеха

Августовите залези също не приличаха на теб

А жълтите листа на септември и октомври се отрониха вече

Дъждовете на ноември те отмиха

Коледните светлини от декември не ти осветиха пътя към мен

И така цяла година се лутах

Съзнавайки как не търся никого

Все така чакайки теб

Началото и края се размиха някъде на финалната

линия

Или пък на старта

Губя представа за времето

Дистанцията

Щафета ли беше

Или пък маратон

Важното е да тичаш

Някъде по средата осъзнаваш че не си най бързия човек

И приключи

Пиши ми

Звънни ми

Викай името ми в тъмното

Няма да дойда

Защото вече ще съм там

Където си ти

И където продължавам да не съм аз

В мислите

Свисти вятър във гръдния кош

Студен и жесток

Зимен

Сняг прехвърча

Трупа останките на сърцето

Спомени заключени в лед

Чувства сковани от скреж

Умрял от хипотермия ум

И едни чужди очи

Гледащи пустите улици

Чакайки лятното слънце

Да раздигаш мъглите във мене

Сърцата ни да танцуват блус

И нежно да си тръгваш сутринта

Оставил само чаша чай

Горчив

Както го обичам

Не виня сърцето си че не може вече да почувства

топлина

Не виня и него дето и последното парче от мене

взе

Себе си обвинявам

Че разбивам чужди животи

Че искам твоите устни

Че се скитам сама в тъмното търсейки нещо

отдавна изгубено

Не знам в какво се превърнах

Толкова студ има във мене сега

Някак си доста намясто

Подхожда на зимното време

От болката ме е страх

Плаша се да остана в чуждо легло

Да виждам нечии очи рано сутрин

Не знам кога навлезе в мене тоя ужас

Себе си ли не разбирам

Другите ли са различни

Защо не мога да обичам вече?

Предполагам никога няма да има нищо повече от това моментно "нас"

Когато или ти или аз сме пияни

Често и двамата

И се търсим с очи

Жадни

Гладни

Само тогава можем да съществуваме заедно като едно цяло

Целувки с дъх на водка и ментови дъвки

А на сутринта се лъжем че не се искаме

С парфюма ти полепнал по мен

Със запалката ми в твоя джоб

Лъжем се и ще продължаваме

Това моментно "нас" е всичко което  придава смисъл на жалките ни опити отново да чувстваме

любов

Бягам

Цял живот бягам

От погледи

От мисли

От чувства

Краката ми ме носят все в нова посока

Никога не спирам

Сега отново бягам

Този път от едни зелени очи

И най-вече от себе си

Аз съм океан

Не се познавам

Не виждам дъното

Не знам какви чудовища се крият под

повърхността

Вълните ми се удрят в скалите на живота

Мислите ми са пяната полепнала по пясъка

Аз съм океан

Ще те завлека в дълбокото

Ще отнема душата ти

Ще изтрия спомените ти

Солта ще размъти ума ти

Ще копнееш по сушата

Но ще се удавиш в същността ми

Носи някаква неподправена интимност

Но не са твоите пръсти

И колкото и силно да стискам очи

Като ги отворя няма да видя теб

Но хубавото е че е тъмно нали

Мога да се преструвам докато светнат лампите

Всичко вече е в миналото

И отговорите на въпросите

Какво е можело да бъде

Как е можело да стане

Колко съм щяла да обичам

Губят се

В друго пространство и време

Където вероятно сме аз и ти

Не сегашните

А щастливците

Които имат шанса

И свободата

Да сътворят нещо красиво

Нещо повече от болка

Повече от две кървящи сърца опитващи се да се заличат