Just Believe...

Циганско лято

- Как оцеля, след това, което преживя?

“Трябва да се пребориме със себе си заради себе си.”

Чудни сме ние, жените...

КАРАНТИНА

Да обичаш е доста трудно.. Защо? Защото доста рядко някой вижда какво всъщност е да обичаш. Доста рядко някой оценя саможертвите, лишенията и отделеното време и внимание. Доста рядко, човек си дава сметка, как този до него всъщност може да дава всичко, което има. Доста рядко човек го оценя посто защото с обичта се свиква. Взима се за даденост, а това е ужасно съсипващо, за тези които наистина обичат.

Понякога съм затворник на собствените си мисли...

помня го само защото съм бил там,

– Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!

"Чудя се има ли изобщо подходящ момент, за да се случи нещо, което искаме? Не отлагаме ли често нещата, които желаем, не ги ли жертваме, прежалваме, за нещо по-малко? Дали, защото нямаме средства, дали защото нямаме психическата подготовка на съзнанието, умението да бъдем търпеливи, смиренени, да не се отказваме, колкото и време да отнеме?

превърнах се във всички онези неща, от които някога се страхувах.

“Честността ми бе сметната за грубост, любовта - за лудост. … ах, какви жалки времена.”