„Днес, когато ми казваш, че ме обичаш, не смей да си играеш с мене и не смей да прилагаш своите теории. Пиша ти това, защото мисля, че имам право да говоря за нашите отношения по този начин. Правото си ми дал ти, като си ми казал, че ме обичаш; даваш ми това право всеки ден, когато ме целуваш в писмата си, когато се подписваш „твой“. Или си мой, напълно мой, или ми напиши противното. Въоръжена с това „право“, Лора предявява вече своите настоятелни претенции „За мене само една взаимна любов има смисъл – в която не единият ще мисли, а другият ще се подчинява със страдалчески вид, а двамата ще мислят едно и също, против волята си. „Стигам ли ти такава, каквато съм? „Ако ти ме обичаш, аз ще ти стигам. И се връща по този начин в стария омагьосан кръг: „Ако не ме обичаш, време е да се разделим.“ „Твоите писма – такива, каквито са – не ми стигат. Напротив, те ме безпокоят, те ме измъчват, те всеки ден убиват в душата ми една много скъпа надежда – най-после, те ме карат да плача всеки ден…“
- Лора към Яворов
