Sunnn 🌞

Колебая се между това да ти се обадя,да отида да ям или направо да те блокирам. “

щом бързо ти омръзвам?

Причината е ясна – виждаш,

че лесно ти се връзвам.

След тебе дълго време тичах,

вървях по твоите следи,

не казвам тебе, че обичах,

но някак важен беше ти.

Не схващаш явно ти нещата,

в реда, във който всъщност са,

но виж, обърна се играта

и друга е реалността.

Отказвам се от твоите стъпки,

отказвам аз след тебе да вървя,

тогава пак започваш да ме търсиш,

който изкарва най-доброто от теб.

Дали ще е

любов

щастие

или оргазъм;

И трите вървят добре

с правилния човек.

- Така ни е приятно, не мислиш ли?

- Приятно ни е, да.

- Но няма да оставам.

- Няма да оставаш.

- Но все пак, така ни е добре, и двамата го знаем.

- Така ни е добре, но те целувам и си тръгваш. Друга чака да я прегърнеш и да заспиш до нея.

- Ти някога не си ли искала да те прегръщам?

- Не. Сама съм си достатъчна. А и леглото не е толкова голямо, спя удобно.

- Спиш удобно, но не спиш обичана. Виждам го в очите ти.

Знаеш, че те обичам.

- Да, знам го.

Кога тръгваш?

- Пуша последна цигара и си отивам. Ама, ти гониш ли ме?

-Не те гоня. Просто питам.

- Някога не си ли мислила какво ще е, ако сме само двамата?

- Никога не сме били само двамата.

- Да. Затова питам.

-Не знам. Никога не си бил мой.

-От къде знаеш, че не съм твой.

- Не те срещнах сам. А и ти не ме срещна сама.

- Значи не се имаме? А, защо се раздели с Иван.

-Иван беше много мил, но не се получиха нещата.

- Да, не се получиха и го реши, когато с теб се срещнахме за първи път.

- Не си мисли, че ти си бил причината.

- А коя е причината?

- Казах ти, не се получи.

- Но с мен се получи.

- Ние не сме заедно.

- Не сме, но не искаш да си с друг.

- Не искам.

- Питаш ли се, защо аз не съм направил този избор? Да остана с теб.

- Лиза е голямата ти любов. Не ставай глупав, знам защо не си направил този избор.

- Защо?

- Защото я обичаш още.

- Но спя с друга.

- Нещата понякога са така сложни.

- Не ревнуваш ли?

- Не ревнувам. Казах ти, не си бил мой.

- Искаш ли да остана?

- Не искам, защото не можеш.

- А какво, ако мога? Ще й звънна и ще й кажа…

- Недей да я лъжеш.

- Само теб не съм лъгал.

- Знам. Аз знам за всичките ти любови и за всичките ти нелюбови. Но обличаш ризата си и тръгваш.

- Може би, това че между нас няма никакви тайни, прави връзката ни толкова специална.

- Да, защото не се налага да ме лъжеш за нищо.

- Значи мога да бъда напълно честен?

- Разбира се.

- Честно, много ми е добре тук.

- Това го знам вече.

- Не се смей, признай го и ти.

- Хубаво е да ме прегръщаш за малко.

- От какво се страхуваш?

- Това пък от къде ти дойде? Не се страхувам от нищо.

- Напротив. Боиш се.

Боиш се да заспиш до мен.

- Глупости, просто ми е тясно в леглото. Хайде стана късно.

- Утре ще се видим ли?

- Може би.

- Винаги си била такава. Държиш ме в напрежение. Не ме търсиш с дни, чак решавам, че си забравила за мен.

- Не мога да забравя за теб. Хайде, утре ще се чуем сутринта.

- Така ли ще ме оставиш на вратата, с едно “утре”. Следващия път ще остана.

- Няма.

- Ще остана, ще видиш.

- Няма място за двама ни.

- Не лъжи. Ще остана.

- Ще спя на земята.

- Ще спиш в ръцете ми.

- Довиждане, Тино.

- Чао, Катя."