Unforgiven

Дали ще разцъфнем красиво

като късни лалета

или ще дадем плод

както ягоди по никое време.

Закъснели сме точно на време

и двамата по петнайсет минути

Просто не ми се говори

Нито ми се крещи. 

Не, не е взривоопасно.

Мълча устойчиво. Като за вечно.

Времето не ще погуби това завещание.

Веднъж изречена лъжата

не е толкова сурова.

Веднъж продадена вината,

Аз липсвам на себе си.

И от всичко друго, което ми липсва, това най-много боли.

Душата ми пееше - 

вярно, понякога и тъжни песни.

Но не, това не е меланхолия.

#ходенеполеда

Опасности дебнат отвсякъде

все нещо ще се блъсне някъде

както вълната, която се връща

за последно сбогом с морето,

докато другата идва, за да

целуне пак и отново брега –

една безкрайна, епична война

на приливи и отливи –

двустранна, еднотипна игра.

Без полици, наказания и отзиви

само едно вечно заиграване,

безкрайно красиво за наблюдаване

дали има вземане без даване?

Или случайни срещи без уговаряне?

О, простете моето разсъждаване!

А трябваше само и само да наблюдаваме!

Замълчи и отвори широко

Нетърпеливите си зелени очи

Колкото и да се взираш надълбоко

Вълнението по повърхността си личи...

Но идва есен, а след нея зима,

Морето замръзва, небето се свива,

Облаци складират дъждове в памук,

Слънцето буди се късно напук.

Но изгрее ли, пропява с летен тон,

Студоустойчив френски шансон

И сваля моя стилен кашмирен балтон

А аз бях готова да танцувам по леда,

Нямаше да дочакам мадам Пролетта,

Тръгнах смело въпреки себе си и тънкия ми ток,

Така или иначе и ледът не бе дебел или широк,

В тандем слях се с всичко- втурнах се,не в измама,

Та винаги съм знаела, контрастът е за двама.

Плъзнах се с грация,завъртях се в романс

и тъкмо рисувах финал с реверанс

нещо подскърца и сряза моя данс

разрез на хладилно огледало

отвори се прозорец към бездънната вода –

(Раз)познаване

 Чудиш се как

да не бъде разпозната

и как да не прочетеш

ясните интенции,

уж скрити зад

престъпното ѝ червило -

най-ярък отпечатък,

че тя те е забравила

достатъчно, за да

си позволи

да ти напомни

какво си пропуснал

доброволно

и да си благодариш

още веднъж,

че си спазил живота си

дългосрочно,

но си подложил

цялата си възможност

за щастие

на невъзможен риск.

- Moonshine -