Ако седнете да разговаряте с хора, които наистина са един за друг, ще забележите следните неща:
- Разминавали са се многократно в живота, по един или друг начин. Не само физически. Дори и емоционално. Израстват поотделно, за да могат на по-късен етап да почнат да израстват и градят заедно.
- Първия момент, в който са се запознали не е било, уж магическото привличане и любов от пръв поглед. В доста от разказите им ще забележите, че доста голяма част от тях отбелязват, че са си мислили, че това не е техния тип човек, други са им се дразнели. Цялостно не са предполагали, че може да се случи нещо помежду им.
- Емоциите им не са били бурни и изпепеляващи, а по-скоро наподобяващи чувство на спокойство и сигурност.
- Доста често, е трябвало единят или двамата да превъзмогнат някаква част от себе си, която до този момент не са осъзнавали, че вреди на тях и на околните, за да могат да градят отношенията си един с друг.
- Трябвало е да преминат през пречките, които са им поставяли околните, умишлено, за да ги отдалечат. Приятелите и роднините, не винаги искат най-доброто за даден човек, а това което те смятат, че ще е изгодно за тях самите.
- В огромна част от случаите, тези двама човека имат и физически прилики. Например, смесица между цвета на очите им, сходна форма на тялото, формата на очите, почти еднаква усмивка и много други варианти. Ако ги гледате поотделно надали ще ви направи впечатление, но когато са един до друг ще го забележите, дори и приликата им да е минимална.
- Отношенията между двамата не е “Не мога да живея без теб, ти си ми всичко”, ами “Мога и без теб, но с теб ми е по-добре”.
- Лиспват елементите на токсичност тип “Няма да комуникираш с него/нея”, “Пиши ми нон-стоп, докато си с тези хора”, “Ако пренебрегнеш това ми желание, ще си посегна по този начин” и множество други, за които може да се сетите и които голяма част от вас са изпитали.
Загледайте се, изслушайте ги и ще ги забележите.
Време е да се даде гласност на този тип отношения, не само за ‘любовта’ от пръв поглед, базирана на физическо привличане.
Да спрем да издигаме токсичното и временното в култ, само защото така сме научени, било то от филми, книги, близки и познати.