BG

от теб.

***

От три дни не съм спирала

да плача.

Човек, свикнал да преживява всичко сам, трудно ще го изплашиш с отсъствието си.

Такива хора са и дар и най-голямото мъчение.

Те знаят, че могат и сами.

Те знаят, че винаги може да е по-лошо.

Те са виждали най-лошото

И са тук.

Цели отвън.

Със залепени парченца отвътре

Плаче им се - а се смеят.

Не споделят - но изживяват всяка радост.

Всяка тъга.

Често такива хора остават неразбрани, но не е нужно да ги разбирате.

Разкажи ми за къдравите ми кичури Сънените ми очи Пудутите ми устни Как те чакам да се върнеш Как те гледам, настръхнала И сърцето в мене бие на най-необичайните места Разкажи ми, че съм била принцеса в предишен живот Кажи ми, че и в този съм за теб Разкажи ми как съм била като малка С момчешката коса и обелените колене Разкажи ми за погледите с които ме замеряше всяка сутрин И защо спря Разкажи ми за абстиненцията която ти докарвам Като те изритам от нас със целувки А аз само ще те слушам, с бедра увити около теб Устни впити в душата ти Ще те чакам да затихнеш Да си обуеш панталоните Да си сложиш тениската Да ме целунеш по челото И да ме накараш да те изпратя И като всичко свърши Затичана към убежището си Ще преразкажа всичко твое