Cvetelin Nedelchev

Къде си ти ?

Забравих ти очите !

Забравих как

красиво ме обичаха,

забравих даже,че звездите

на твоите очи приличаха.

Забравих как ме чувстваха,

по мен как нежно пламенееха

и нито миг не ме изпускаха,

и с моите очи живееха ...

И бурите ни как успокояваха.

Как ту проплакваха.

И ту се смееха.

И в нощите ни как

ме приютяваха,

и щом им липсвах,

как лудееха.

И как без мене никак

не заспиваха,

и как до мен щастливо

се събуждаха,

как, само в мене,

лятото откриваха,

в студеното как бях им нуждата.

Сега защо изглеждат

като сънища ?

И там, в съня, от болка,

се задъхвам.

Очите ти – отдавна мои пътища

не искам и не искам

да си тръгват.

Дали похарчил съм и сетната надежда,

очите ти – превърнали се в лудост,

една въздишка ще им пратя нежности.

И пак ще чакам - в тях да се събудя !