да беше леглото,

той все още спеше от дясно.

Та отдавна

не спеше до него,

той все още

и пазеше място

@kaneva.poetry

още връщам се в дома и търся те.

Търся смеха ти, търся усмивката ти.

В стаята е пусто някак..

няма и живот във нея.

Липсва ми сълзите от радост,

липсва ми да ми се скараш

дори за най-малкото нещо.

Липсва ми да ти дойда на гости

и да ме гледаш с щастие..

че дошла съм да те видя.

Липсват ми безбройните рождени дни,

в които събирахме се всички..

в които къщата ухаеше на обич, чуваше се смях дори в пукнатините.

Липсва ми погледа ти при тръгването ми.

Някак изпълнен с празнина, но и с надежда.

Даваше ми съвети.

И аз ги спазвах..та нали съм ти внучка,

а ти моя баба.

Липсваш ми с всяка част от мен.

От сърцето кръв ми капе..

липсва ми дори да те сънувам.

Знам, че и аз ти липсвам.

Обещавам ти, че някой ден ще се срещнем отново. И ще те прегърна отново, но този път по-силно. И този път няма да те оставя да си отидеш.