Бъркотия в главата

дето се бута обратно в живот,

който е разбил,

но глупака си ти,

че отново си го позволил.

страстно те желаех.

Жадувах твоя глас да чувам,

и постоянно да ти се любувам.

Смехът ти да кънти,

и да потъвам в твоите очи.

поне в сънищата ми,

сбъдната е тя.

а сега споделям на нощта за теб.

но доведоха до уроци неизбежни.

Любови неуспешни

и приятелства уж вечни.

Колкото и да сме наранени,

не бива от болката да бъдем заслепени.

Предупреждаваше ме как

всеки влюбва се в теб.

Явно беше неизбежно

и аз да се разпиша

в твоя списък с

изгубили акъла си по теб…

и несъзнателно,

усмивка по лицето ми прокарваш.

И щом се будя и заспивам

с мисълта за тебе, зная че,

е късно да се заблуждавам...

а силно да копнееш,

любов отново да изпиташ...

се превърнах в емоционален инвалид.

Страхувам се да заобичам пак,

за да не разбият сърцето ми отново със замах.

А ми се иска любов повторно да изпитам,

но не искам душата си отново

на парченца да събирам...

докато закърпвах твоите.

Но ти не обърна внимание,

че разраняваш белезите

по душата ми останали от теб...

без капка обяснение.

После тръгваш си отново

без грам съжаление.

Отговори не ми даваш

и думите ми нечути изоставяш.

да слушам гласа ти,

когато разказваш

за нещо, което обичаш.

Ставаш някак по-мека,

а очите ти греят.

Усмивката по лицето ти

осветява цялата стая.

Ти си моя източник на енергия

и най-голям заряд.

Глупаво е да се бориш срещу същността си. Глупаво е да не се приемаш. Глупаво е да се пренебрегваш и да казваш “то ще мине”. Не минава... Задушаваш се и губиш се под маските, които носиш. Унищожаваш се душевно. Губиш себе си, не знаеш кой си. . . . Изгубих се, задушавам се. На ум крещя и давя се. Не виждам на повърхността, а долу някъде, там където няма истина. И се питам, защо не ме разбират? Кого да разберат, знаеш ли коя си ти?

Заповядайте в новата фейсбук страничка на bg-thoughts:

https://m.facebook.com/Bg- thoughts-412678346146973/

не е да вярваш,

че всичко ще бъде по мед и масло,

а да откриваш и добрите страни

във всяка една ситуация.

Страшно е, да забравиш кой си и да не може да се намериш, под собствените маски, които си сложил.

Поглеждаш се в огледалото и не се разпознаваш...

А ти?