Липси, измерени в мълчание.

Преди да ме докосне, бях затворена клетка, на чиято врата е изписано "Внимание!" с дебели букви, защото вътре се криеха диви неща. Майка казваше, че вълците могат да подушат страха от километри. Майко, историите с вълци вече не ме плашат. Вечер се разкривам пред вълкът самият и заедно вием, когато луната ни освети.  Майко, той има големи и остри нокти, най-здравите и пронизващи зъби, а ме наранява единствено с думите си. Знам, че би трябвало да се страхувам. Винаги съм се чудела какво е в ада, но не съм си представяла,  че мога да го обикна толкова много...

Няма какво повече да се каже за теб, въпреки че все още си любимата ми тема. Поддържам те жив чрез твои стари навици, към които привикнах и мисля, че се превърнах във твоя сянка. Каква ирония, лекът на болестното ми състояние да е същият, който и причинителя. Когато се върнеш, ще намериш отражението на собствените си щети.

Ден 1

как мога да разбера нещо повече за теб?

Впрочем това е съответното нещо: “Пръстите ти, целувките ти,дъхът ти и плътта ми.Има спомени, които разказваш,но за теб може само да се мълчи.Казват, че истинската любов никога не умира.Прибираш я в кутия за обувки до след няколко години.Ти никога няма да бъдеш прибран или скрит.Има специално място за теб, на закачалката зад вратата ми,до всичките ми горнищаи когато стане студеноте обличам.Споменът за теб топли повече от тях.” - Бианка Балева

Здравей,разглеждам блога ти и наистина много ми харесва и току що видях,че си постнала нещо,което е мое..Ще се радвам да напишеш името ми отдолу,благодаря ти предварително (:

В критичен момент ти казах, как бих предпочела да си тръгнеш и да съжаляваш, че си тръгнал. Отколкото да останеш и да съжаляваш, че си останал. Някой ден ще се науча да си премълчавам