Getting lost is luxury these days. I am very good at it!
Живея живота си с мисълта, че трябва да направя пред теб няколко признания. Всъщност те не са за пред теб. Те са за пред мен.
Много е пристрастяващо, когато искаш нещо много от живота.
Дадох си сметка, че винаги най-силният ми копнеж е да имам любов в моя.
Толкова много я искам тази любов, че я виждам навсякъде, дори където я няма.
Тук не визирам теб, спокойно!
Ти винаги ще бъдеш, любов.
Давам си сметка как не можех да понеса идеята да стана част от бита; да ме приемаш за даденост; да даваме глас на дреболии. Сега е хубаво да знам, че когато искаш да дадеш пример за истинска любов, се сещаш за мен, че когато съм някъде по света и слушам музика на живо, си представям как влизаш в заведението, виждаш ме, усмихваш се, но първо минаваш през бара, взимаш по една любима напитка. Идваш при мен и ме питаш дали е свободно. Аз се правя, че не те виждам. Ти все пак сядаш и започваме да се познаваме наново.
Живея вече с мисълта, че няма правилно и грешно. Опитвам се да прощавам. На първо място на себе си, но имам напредък! Мисля, че успях да простя и на родителите. Знаеш как е там. Толкова ми е мъчно понякога, че всичките ми страхове, насадени от тях, минаха през теб. Но се надявам, че сега, когато и ти вече си голям човек, да разбираш колко трудно беше за мен да се доверя и да повярвам, че хората не те оставят. Че няма да погледнат настрани. Че няма нещо там да бъде по-интересно, по-предпочитано. Просто да бъдат тук и да пазят любовта автентична. Все още не мога да повярвам, че хората са готови да обичат безрезервно. Ах, като говорим за обичане - толкова ми става забавно от всичките хора, които ме „обичаха“ през последните години.
Любов, много трудно се живее, когато истината постоянно ти се разкрива. Спомняш ли си залепената картичка в детската ми стая от Милото, на която пишеше „Ивета, има истина“? Толкова много исках да разбера през годините какво се опитва да ми каже, че сякаш придобих тази суперсила - да виждам истината навсякъде. Много трудно се живее така. Но е добра тренировка да станеш смирен. Да видиш истината и да я приемеш.
И така, вървейки по пътя на истината, разбрах, че тази моя мечта за любовта съвсем не е скромна. И тя наистина не идва всеки ден. Обаче друго любопитно научих! Тя има много форми. Просто трябва да си отваряме очите. Интересно е, че най-лесно я виждам в непознатите. Не знам защо сме толкова лоши към близките. Защо имаме очаквания. Но през последните години любовта ме намира на най-неочакваните и тихи места.
Всички, които са ми казвали думата „обичам те“ - направо ми става смешно като се замисля. Как добре хората могат да заблуждават себе си, мислейки, че казват „правилното“ нещо, а то за мен е ясно като бял ден, че любов няма. Но още по-тъжното е, че те няма как да знаят, че любов няма, защото никога не са те срещали. Тоест, като не са усетили това чудо, е съвсем нормално да се объркват и да си мислят, че ме обичат.
Ние с теб имаме щастието да знаем какво е любовта. Не знам как си ти, но аз започнах да използвам тази липса като сила! Защото радарът ми винаги знае къде има любов и къде няма. И е само въпрос на избор понякога дали да правя компромис за известно време, чакайки хората да се събудят, или изобщо да не им обръщам внимание.
snowghoul
kaledo-art
pixelskylines
jacobvanloon
discoholicmusic
dededos
annaxmalina
vaporwave