Стигнахте ли?
Всеки човек има "мястото".
Това е мястото до което стигаш, когато не знаеш къде си. Празно, но все пак твърде пълно, но пък с празни хора или вещи.
Тук всеки има различни опции, но еднакви за всички ни.
Да се паникьосаш и да заседнеш там
Е това може да доведе до много неща, но нищо хубаво. Не знаейки къде си, не можеш да мислиш трезво. Плаши те. Това, че виждаш предмети, хора, дори емоции има, но не разбираш защо са там и на какво се дължат. От страх почват да те плашат дори близките ти. Изпадаш в паника. Не вярваш на никой и отблъскваш всички. Подозираш, че някой ден и те ще те оставят...както сега ти си оставил себе си да се мъчи в незнание и празнота. Нараняваш себе си, това наранява околните и това наранява пак теб и после пак околните....и пак теб...и...СТОП!
2. Да се видиш.
Това пък може да доведе да видиш къде си. Какво правиш там? Какви са тези хора около теб и тези предмети? И пак има нож с две остриета. Можеш да се концентрираш върху себе си и да се измъкнеш евентуално, но не всички могат да те видят така. Можеш да бъдеш наречен дори егоист в това си "пътешествие". А ти всъщност си се опитвал да се измъкенш, за да не раниш другите, но поглеждайки надолу....те още са там...с предметите и празнотата...избяга, но нямаше сили за всичко и избра да спасиш себе си, но пак си сам...и пак е празно, просто е светло. Но болката си е болка, било то на светло или на тъмно.
3. Остани
"Но това не е ли същото, като точка 1?!" - Не.
Разликата е, че тук избираш да останеш. Приемаш празнотата, като урок / етап или както иначе решиш да я наречеш. Виждаш и светлината, но ти трябва стълба да я стигнеш, а такава няма. Молиш за помощ. Да, представяш ли си това не е лошо нещо?! Така това има най-красивия край...или пък...
Ами ако не всички искат да ти помогнат? Ами ако те нарекат слаб? Ами ако не искат да ти помогнат? Оставаш с малко хора или сам...но дори да си останал с хората, които са били долу но не са искали да ти помогнат, щеше да затънеш повече. Това е момента да се върнеш към план 2. Изкачи се сам...хората, които са за теб те чакат някъде горе, за да ти подадат ръка. А ти ще се справиш.
В крайна сметка, за какво го пиша това?
Ами защото аз стигнах. Стигнах там и съм в паника и крещя за помощ и стоя и чакам, но не се случва нищо...
Аз стигнах и съм там. С хора, но сама. Сама, но с хора. Страх ме, но съм смела, но ме е страх да съм смела. Стоя, но и хората стоят, не се подиграват, нито ми помагат, нито всъщност са там...но са там.
Е това няма да има щастлив и поучителен край.
Аз стигнах и съм там...а вие къде сте? Стигнахте ли?
27/08/2024
20:36
