4:05 a.m.

Честно казано никога не съм вярвала, че няма истински приятели или че някак си губят интерес към теб когато започнат да се появяват проблеми в живота ти. Може би съм била късметлийка до сега, може би пък съм нямала истински проблеми и спешна нужда от помощ до сега..

Само че май ми дойде времето и на мен да порасна..

Знаеш ли, мъчно ми е.. наистина вярвах, че има кой да ме пази.

Жалкото е, че познавайки себе си бих спала на стол само за да не оставя приятел без легло за някоя вечер..

А сега аз като имам нужда от нещичко?

Най-тъжното е като ти бива обещавано и обещавано и обещавано и..

А сега какво правим?

В тая пуста далечна страна, където и едно парченце българско сирене не мога да си хапна, ах, май това най ме натъжава - сиренцето и доматките вкъщи.. някак като терапия ми действат..

Нека!