Нека си представим, че това е заглавие, така ще ми започне разсъждението, не се срамувам от себе си, даже смея да твърдя, че много се гордея от къде съм тръгнала и какво съм постигнала. Не се срамнувам и от това как говоря и как да държа, какви социални умения имам, колко добре ме разви психоложеската ми професия като човек способен да предразположи всеки към разговори и за десетина минути да изслушвам за срастнали връзки и проблеми в работни среди. Не го намирам за лошо, не се намирам за неспособна или неприятен събеседник, не се срамувам от нещата, които правя.

Защо тогава съзнанието ми приема, че всичко е мен е отблъскващи, ако си представя ситуация с него, защо намирам всичко, което говоря или правя за грешно щом е замесен човек, когото реално харесвам. Та аз съм толкова смела и дива, самостоятелна дама, пред един висок и строен мъж ли ще подвивам колене ?