Viktoria/i love book story ^.^

𝑀𝑦 𝐷𝑒𝑎𝑟𝑒𝑠𝑡 𝐴𝑙𝑙𝑖𝑒. 𝐼 𝑐𝑜𝑢𝑙𝑑𝑛’𝑡 𝑠𝑙𝑒𝑒𝑝 𝑙𝑎𝑠𝑡 𝑛𝑖𝑔𝘩𝑡 𝑏𝑒𝑐𝑎𝑢𝑠𝑒 𝐼 𝑘𝑛𝑜𝑤 𝑡𝘩𝑎𝑡 𝑖𝑡’𝑠 𝑜𝑣𝑒𝑟 𝑏𝑒𝑡𝑤𝑒𝑒𝑛 𝑢𝑠. 𝐼’𝑚 𝑛𝑜𝑡 𝑏𝑖𝑡𝑡𝑒𝑟 𝑎𝑛𝑦𝑚𝑜𝑟𝑒, 𝑏𝑒𝑐𝑎𝑢𝑠𝑒 𝐼 𝑘𝑛𝑜𝑤 𝑡𝘩𝑎𝑡 𝑤𝘩𝑎𝑡 𝑤𝑒 𝘩𝑎𝑑 𝑤𝑎𝑠 𝑟𝑒𝑎𝑙. 𝐴𝑛𝑑 𝑖𝑓 𝑖𝑛 𝑠𝑜𝑚𝑒 𝑑𝑖𝑠𝑡𝑎𝑛𝑡 𝑝𝑙𝑎𝑐𝑒 𝑖𝑛 𝑡𝘩𝑒 𝑓𝑢𝑡𝑢𝑟𝑒 𝑤𝑒 𝑠𝑒𝑒 𝑒𝑎𝑐𝘩 𝑜𝑡𝘩𝑒𝑟 𝑖𝑛 𝑜𝑢𝑟 𝑛𝑒𝑤 𝑙𝑖𝑣𝑒𝑠, 𝐼’𝑙𝑙 𝑠𝑚𝑖𝑙𝑒 𝑎𝑡 𝑦𝑜𝑢 𝑤𝑖𝑡𝘩 𝑗𝑜𝑦 𝑎𝑛𝑑 𝑟𝑒𝑚𝑒𝑚𝑏𝑒𝑟 𝘩𝑜𝑤 𝑤𝑒 𝑠𝑝𝑒𝑛𝑡 𝑡𝘩𝑒 𝑠𝑢𝑚𝑚𝑒𝑟 𝑏𝑒𝑛𝑒𝑎𝑡𝘩 𝑡𝘩𝑒 𝑡𝑟𝑒𝑒𝑠, 𝑙𝑒𝑎𝑟𝑛𝑖𝑛𝑔 𝑓𝑟𝑜𝑚 𝑒𝑎𝑐𝘩 𝑜𝑡𝘩𝑒𝑟 𝑎𝑛𝑑 𝑔𝑟𝑜𝑤𝑖𝑛𝑔 𝑖𝑛 𝑙𝑜𝑣𝑒. 𝑇𝘩𝑒 𝑏𝑒𝑠𝑡 𝑙𝑜𝑣𝑒 𝑖𝑠 𝑡𝘩𝑒 𝑘𝑖𝑛𝑑 𝑡𝘩𝑎𝑡 𝑎𝑤𝑎𝑘𝑒𝑛𝑠 𝑡𝘩𝑒 𝑠𝑜𝑢𝑙 𝑎𝑛𝑑 𝑚𝑎𝑘𝑒𝑠 𝑢𝑠 𝑟𝑒𝑎𝑐𝘩 𝑓𝑜𝑟 𝑚𝑜𝑟𝑒, 𝑡𝘩𝑎𝑡 𝑝𝑙𝑎𝑛𝑡𝑠 𝑎 𝑓𝑖𝑟𝑒 𝑖𝑛 𝑜𝑢𝑟 𝘩𝑒𝑎𝑟𝑡𝑠 𝑎𝑛𝑑 𝑏𝑟𝑖𝑛𝑔𝑠 𝑝𝑒𝑎𝑐𝑒 𝑡𝑜 𝑜𝑢𝑟 𝑚𝑖𝑛𝑑𝑠, 𝑎𝑛𝑑 𝑡𝘩𝑎𝑡’𝑠 𝑤𝘩𝑎𝑡 𝑦𝑜𝑢’𝑣𝑒 𝑔𝑖𝑣𝑒𝑛 𝑚𝑒. 𝑇𝘩𝑎𝑡’𝑠 𝑤𝘩𝑎𝑡 𝐼 𝘩𝑜𝑝𝑒 𝑡𝑜 𝑔𝑖𝑣𝑒 𝑡𝑜 𝑦𝑜𝑢 𝑓𝑜𝑟𝑒𝑣𝑒𝑟. 𝐼 𝑙𝑜𝑣𝑒 𝑦𝑜𝑢. 𝐼’𝑙𝑙 𝑏𝑒 𝑠𝑒𝑒𝑖𝑛𝑔 𝑦𝑜𝑢. 𝑁𝑜𝑎𝘩.

Нека помълчим.

Изчерпахме се,нали? Казахме си всичко ,предполагам.

Вярно,щяхме да мълчим,добре.

Седни до мен ,само 5 минути.

Само 5 минути и си тръгвам,обещавам.

Помниш ли..?

За бога какво правя ,щяхме да мълчим,да,да.

Познаваш ме,не спирам да говоря ,хайде кажи нещо ,толкова обичам да те слушам..

Добре ще започна аз ..

Помниш ли когато за първи път ме хвана за ръка ? Исках да остана в онзи момент възможно най-дълго.Или пък когато ме прегърна? Копнеех за следващия път,в който ще имам шанса да те усетя толкова близо до себе си. Чакай ,чакай,а помниш ли когато ме целуна? Все още мога да усетя допира на устните ти.

3 минути? Достатъчни са.

Бързаш ли? Разбирам трябва да тръгваш..аз също.

Само още малко,седни,нека за последно да усетя какво е да си до мен. Доста драматично се получи,не е в мой стил,нито пък в твой ,в това съм сигурна. Няма да те забравя ,чуваш ли? И ти недей. Спомняй си за мен понякога ,не ме оставяй да избледнея.

2 минути? Колко бързо мина времето. Сякаш винаги беше срещу нас ,дори сега изтича безпощадно бързо. Липсваш ми.Не очакваше да го чуеш от мен нали?Почти всеки ден мисля за теб,добре де..всеки ден е. Не искам да те пускам,но знам,че трябва. Хайде кажи нещо,защо мълчиш?

1 минута?Ако можех да се върна назад ,бих направила всичко за да ни спечеля още малко време.

Да,да ,знам,трябва да тръгваш,аз също ..само още нещо. Няма да приключа със ‘сбогом’,защото това не е края. Знам,че ще те видя отново. Спомням си преди време ,някой беше казал,че когато хората били нещастни или наранени ,ставали необичайно тихи.Само един последен въпрос..

Ти защо мълчиш?