Yama&Dara

via Планета на невъзпитаняци [къс разказ]

‘Само не разбрах,извинете,кой ме повика?’

‘Ами…той вече си тръгна!’

‘Как така си тръгна? Че къде отиде?

‘Просто си тръгна. Повика Ви,

каза че ще дойдете…и си тръгна.’

‘А,да. Ясно.Еми…добре.Предполагам така трябва! Някой иска ли захаросана ябълка? Нещо огладнях. Или по-сериозно? По едно уиски,а? Или й двете? Да,решено е . Уиски със захаросана ябълка. Извинете…извинете , господин барман! Да,така!…

‘ Ако отново я видя, аз няма да съм същия.’ Минаха много години, откакто си го помислих това.Колко съжалявам сега. Никога не съм оценявал какво притежавам.Чак в тези мигове разбирам, какво съм изгубил, просто защото го нямам. ‘Хуан ,побързай! Смени си палтото и да тръгваме.’ ‘Добре ,де .Момент само.’ Как да ти обесня на теб какво ми липсва , нищо не знаеш.Всичките преживявания, всичките усилия,…

Планета на невъзпитаняци

‘От мен да знаеш едно, Хепи, само тъпите копелета се изразяват просташки! Луда работа е в днешно време,ей!Няма култура!Де се дяна доброто възпитание?! Че кой ти учи в днешно време? Ами че кой ти чете! Мани ги тия ми днешни учени! Че те маниери нямат, едно просто ‘моля’ не знат да кажат. Видя ли го ‘оня? Път му правя, той даж’ не ме погледна! Ма кой си ти ,бе? Шапка на…

“Am I unhappy? When was I ever happy? Do I know what happiness is really? Aunt Innocent saddens me. She keeps turning me back in the past. I have no place there. I am a man of the future. Yet I know how much she loves me. But what is this brothel all about? The Blue Boys? Maluz? See, that sounds intriguing. I’m sure she’ll bore me too. But I’ll go anyways, I need a  big break. Venice, is it?…

“But what does this have to do with my work, sir?Does the fact that I am a woman defies my professionalism ?” Medea looked surprised at the Royal Commander.

“Dear child, you are asking me existential types of questions . My knowledge is limited to criminal matters.” Cortley went heavily down the stairs. Silent droplets dug into his leather hat with a wide periphery.

Maribeaux looked up at the…

Не бяха минали и два дена от голямата караница, а тя вече стоеше пред портата на дома му и се опитваше да надникне през една дупчица, която сама бе издълбала. -Прибирай се вкъщи, Валаан!-пекарят Жирак я наблюдаваше през гравирана рамка от прозорчето на пекарната си. Упоритостта й винаги го изумяваше. -Уважаеми Жирак, гледайте си хляба и ме оставете на мира!-без да обръща поглед към мъжа,девойчето…

Брилин седна на пейката и се огледа. Бeше си студено. Едвам долавяше музиката от съседната кръчма.Ръцете му бяха изстинали, устните му потрепваха,топлият му дъх излиташе към белите небеса.

Ако сестра му закъснее още малко..За миг му се стори,че тя идва. Наведе глава и се загледа в далечината.Градът бе пуст и сив.Заледената почва сковаваше дори и наченките на мисли в обърканата глава на…

Нова глава на новелата ''Указател за претъпници"

Боли ме главата.Какво е това блъскане?

-Ванилия….Ванилия?!!Вътре ли си?- дум-дум-дум.

-Какво пак?

-Ванилия, шефката те вика! Веднага!

-Върви по демоните,Алистър! И ти и господарката ти. Цяла вечер съм работила, какво пак е спешно?

Алистър изтряска свирепо вратата още веднъж . Не каза нищо повече, чух стъпките му надолу по стълбите. Явно бе сериозно. Нямам спомен Малуц да ме е викала толкова рано…

                                  George

Those days the criminals did not cared about him anymore.Why should they? He wasn’t of interest to them anymore.When you have money -you are all, when you don’t -you are nothing. But that was not the matter of the question.He wanted to be a leader and they did not.He had the talent for it and the felt it.

From a very early age George liked to read the…

Глава № 5 – В мисли.

‘Нещастен ли съм?Кога ли съм бил щастлив?Та знам ли какво е щастие? Леля Иночентаме натъжава. Все ме връща в миналото.Не ми е мястото там. Аз съм човек на бъдещето. При все това знам ,колко ме обича. Но какъв е този бордей? Сините момчета?Малуц? Виж,тази звучи интригуващо. И тя ще ме отегчи сигурно. Но ще отида,все пак, имам нужда от почивка. Венеция, така ли? Добре, не е карнавално време , но…

Глава № 4 – Портата на Сластта

-Но какво общо има това с работата ми,сър?Това,че съм жена определя ли ме професионално?-Медеа погледна учудено командирът. -Мило дете, задавате ми екзистенциални въпроси.Моите познания се ограничават в криминалните теми.-Кортлий заслиза тежко по стъпалата.Ситни капчици закапаха по кожената му шапка с голяма периферия. Марибо погледна към небето замислно.Заметна черните си къдрици назад,после ги…