#TovaNeEPoeziq

лол, имам чувството, че целият свят се движи и променя, обаче бг тъмблр мацките още си държат на токсичните разбирания. тряя да почна да ги call out-вам

не се надявайте да срещнете някъв пич в тъмблр, защото ако е тук, най-вероятно не е в ред

Страшно красиво е да напишеш нещо, в което хората да могат да се припознаят. В същото време искрено ви съчувствам на всички реблогващи ;/. И вие сте яко във филма

Постоянно се натъквам на хора, които отчаяно търсят някой до себе си. Получавам въпроси от рода на “не ти ли е самотно понякога?”. Принципно винаги бих отговорила на този въпрос с отрицание. Но самотата не е това константно чувство, от което всички твърдят, че страдат. Самотата е в малките детайли и когато живееш, гледайки навъсено, рядко се сещаш, че може да има друг човек, който да събуди усмивката у теб. И това не е лошо, не ме разбирайте погрешно. Понякога води до самодостатъчност, а самодостатъчността запълва липсата, която другите хора оставят. Но нищо не е само черно, или само бяло. Понякога ще попадна на романтичен филм, ще реша да му дам шанс просто защото искам нещо, на което да се посмея. И ще го гледам с интерес, ще вляза в ролята на героите, ще ги чувствам и усещам. От време на време ще пускам и по някой саркастичен коментар наум, но и ще се отдам на желанието да съм на тяхно място (колкото и да е невъзможно в реалност). Но дори за ден, ще ми се прииска да усетя онова топло чувство, което те дави, но и кара всичките ти крайници да изтръпват от щастие и приятна нервност. Искам да съм сама, но не самотна. Искам този един ден, в който този някой да ме накара да забравя песимизма си и за един кратък момент да се отдам на глупавата, изгаряща любов. А когато филмът свърши, да се върна в реалността.

Самотата е жаждата за близост. Гладът за допир, който кара кожата да настръхне. Способността да усетиш топлината на този до теб, дори когато сте на разстояние един от друг. Когато тялото ти трепти от желание, а душата стене от болка. Самотата е моментът, в който откриеш, че нещо липсва. Една голяма част от теб, която си загубил без да усетиш. Самотата е да нямаш на кого да пожелаеш лека вечер и на кого да разкажеш за грубата жена на касата. Самотата е да гледаш най-красивият филм, но да не можеш да го споделиш с никого. Самотата е състояние на духа и тялото. Болест, от която не се умира, но и за която не съществува лек.

Животът е объркващ. Понякога е толкова лесно да преминаваш през всеки един ден без да се замисляш, без да имаш грижи. Изключващ частта от себе си, която се притеснява за всичко, която премисля и задълбава в най-малките неща и просто се оставяш по течението. Игнорираш всичко, което те кара да се чувстваш зле, защото то няма значение. Защото голямата картина е нещо много повече. Ако се настроиш достатъчно добре можеш да затвориш очите си за всичко, което те дърпа надолу. Това означава ли, че един ден всичко ще се стовари върху теб изведнъж? Ще те задълбае по-дълбоко отколкото си си представял и няма да можеш да си поемеш глътка въздух докато не се изправиш срещу всичко, което си подминавал. Да преосмислям ли? Да преживявам ли? Да изпитвам ли най-малките мъки? Или просто да ги подминавам и да се радвам на щастието докато мога? А не задълбавам ли сега? Може би търся проблеми където ги няма в стремежа си да игнорирам по-големите и по-важните. Няма значение, защото ще легна след малко и всички тези мисли ще останат под формата на един незначителен пост.

Знам, че влюбването е вълшебно, невероятно, неописуемо, ама пък ми е толкова яко да не ми пука.