среднощни мисли

МЕТЕРОИТЕН ДЪЖД 'Намисли си желание' Името ти се стрелва през съзнанието ми почти толкова бързо колкото и звездите в небето 'Какво си намисли' ме питаш след това Как да ти кажа Страх ме е да си те пожелая Споделени желания не се сбъдват

Толкова си талантлива! Творбите ти пораждат едно чувство на топлина вътре в мен,на спокойствие и удоволствие... Създала си една чудесна обстановка тук,която на мен много ми допада! Наистина ме впечатли. Такъв талант не трябва да пропиляваш! Моля те,не спирай да пишеш,имаме нужда от подобни човешки същества,които да ни отварят очите и сърцата. Много любов ти желая! До скоро! хх

Не беше винаги за обичане - понякога твърде инатлив хвърлящ думи-стрели от чиято отрова още ме боли Имаше и дни обаче в които беше трудно да ти се нарадвам - толкова усмихнат разтапящ ме отвътре подаряващ ми безкрайност във секунди Всякак те обичах - и когато не трябваше също Може би прекалено Всякак те обичам - дори когато не трябва също

Най-прекрасните нощни мисли, които съм чела! с:

Пожелах си никога повече да не обичам толкова силно А след това те видях Все толкова прекрасен и усмихнат Все толкова любим Мога да си пожелая толкова много неща Но единственото ми желание Пак оставаш ти

Не ми трябва списък с хиляда причини да те обичам. Причината е една и е проста - обичам те заради това, което си.

красиви мисли ... :)

Понякога целият свят се свежда до един човек.

Публикуваш ли,ако ти пращат?

Светът със теб е сякаш завършен Като картина изпъстрена с топли цветове Но вместо със бои - изрисувана с думи ласки и докосвания Настанили се на листа тъй удобно и застинали в спокойствие Светът за мен Си Ти

ЩАСТИЕ

слаба светлина от свещи и задушлива миризма на ябълка и канела по принцип не я харесвам но тази вечер ми е любима някак си се смесва с гласа ти идващ от другата страна на телефона от време на време пламъкът се надига развълнуван от смеха ти и колко приятно звучи ех ако можеше всяка вечер да ухае на ябълка и канела с лекия примес на гласа ти

Часовникът отброява дванадесет. Събрали сме се около камината и мълчаливо наблюдаваме пламъците, чието тихо пукане е единственият шум в смълчаната стая. Огнените езици танцуват в огнището, преплитат се едни в други и хвърлят искрящи отблясъци в очите ни. Останките от старите дърва тлеят бавно. Всички мълчим с огрени от огъня лица, мълчим и мислим. Каква ли история разказват онези тъжни очи до теб? А на какво ли се дължи усмивката на момчето до мен? Ами ти? Каква ли история разказват присвитите ти устни? Стон на разочарование или усмивка се опитваш да възпреш? Всички искаме да споделим своята история, ала в този късен час думите сякаш отслабват с всяка секунда. Затова просто се взираме в танцуващите пламъци и се ровим из тлеещото огнище от спомени.