Мисли и Тъпотии

Като пишеш по живота стават грешки. И коректор за тях може и да няма. Но имаше ли, пръв щях да посегна, да го взема и смело да замажа. Но грешките не ще поправя. Напротив, с такова желание себе си, целия да изтрия, от желанията ваши поощрен Но грешките се заличават. А на коректора отгоре пише се. И следа остава от всяка воля ваша живота да изтриете.

Нарисувай ми залез - Каза той. Не мога – каза тя. Но ще ти разкажа. Вземи първо малко от небесата. Пръсни ги равно по платното. Сега сложи златно. И алено. Не пипай оранжевото. Нека сами намерят своя огън. Не се притеснявай, че със синьото се размиват. Така и слънцето се разтича И залива цялото небе. Хвърли и малко сребро Не пести го, По небосвода няма край И то се разлива в млечен рай. Сега натопи четката и в мрака. Изрази го с всички цветове - Сложи му черно, синьо, сиво, лилаво. Остави ги деня да удавят и като от пещ огънят да се процежда. Точно там между размитите цветове на погасващия пожар на деня и пропълзяващия се мрак на нощта Там ще намериш красотата на своя залез.

Но повярвай едни топли, истински очи през стъклото да прогледнат и ще се научи да блести.

           Замислих се за това момиче... Щастието и има превъплъщение. Проекция в света. Илюзия.

Днес получих въпрос в Tumblr: “За какво е този блог?” Реших да го направя за да споделям част от мислите си с хора и да получавам някакъв вид критика или коментар. Просто така.  За да се свържа с хора, които не познавам на едно по-идеологично ниво. Може би преди всичко за да следя индивидуалното си развитие. Да добия обективна представа за това какъв съм бил и евентуално как съм се променил. (Макар и малкото постове мога да видя разлики) За жалост публикувам твърде малко и не изпълнявам целите, които съм си поставил. Блогът пустее и за 2 години има само дузина публикации. Може би ще поправя това в бъдеще.

Сезар Чавес

Вечерята доволно ще довърша На леглото ще легна и в шума на вашите замрели крясъци ще се потопя и мирно ще заспя

   Не, не ви говоря за честност. Разбира се, че е хубаво да сме честни. Тук става въпрос за това да казвате истината, не когато ножът опре до там, а дори и когато не се изисква това от вас. Животът е твърде кратък за много неща, които можем да си спестим с малко откровеност. Примери:    На всеки от вас му се е случвало да има някакви по-силни емоции или критично мнение към даден човек. Независимо дали са положителни или отрицателни, примълчаването им не води до нищо добро.    Човек от компанията ви ви дразни? Следващия път, когато ви помоли за нещо или просто прави неща, които са ви неприятни, а се държи като ваш първи приятел, кажете му го. “Аз не те харесвам!” Звучи трудно, но никак не е. Спестява много главоболия и ще ви изкара като един по-силен характер. Какви биха могли да бъдат последствията? Да спре да ви говори? Да ви се обиди? Не е ваш проблем. А ако е сносен човек, то тогава най-вероятно ще се опита да поправи ситуацията между вас. В личния си живот имам много примери за това как такива хора могат да докажат, че не са толкова лоши.    А ако имате чувства към даден човек, би било добре да го споделите. С него. Тук идва въпросът: “Да ама ако няма същия интерес към мен?” И какво от това? Дори и това да е вярно, това не означава, че не би могъл да прояви такъв. Кажете му. Поканете го на филм или направо го натикайте в леглото си. Шансовете са, че ако не е проявявал интерес до сега, ще прояви интерес към някого, който е признал такъв. Кой нормален би отхвърлил внимание или нещо, което да му гъделичка егото.   След това и преди всичко бъдете откровени за и пред самите себе си. Хубава е приказката “кого залъгваш, мен или себе си”. Идеята за цялото това писание ми дойде преди няколко дни, когато си говорих с по-малкия си братовчед и ми направи впечатление как децата си измислят, с цел да изглеждат по-интересни за околните. За жалост това се проявява при някои и при много по-късна възраст. Защо? Та вие сте си прекрасни и с това, което вече имате. Съветът, който имам за такива хора е същия и като за братовчед ми: Не давай сведения за себе си, които не можеш да защитиш. Най-лошото, което може да стане е да не казваш много за себе си като цяло, което не е лошо. Но в никакъв случай не се опитвайте да лъжете себе си. Става страшно, ако си повярвате.    Думите са оръжия наистина. Най-силните за човечеството. По-силни от всяко огнестрелно или хладно оръжие. Още по-силни са когато са истински и казани директно без увъртания. Удрят под кръста и в сърцето. Зависи как ги приложите. Да, откровеността е сила. И продуктивна и деструктивна.