Life = Music + Coziness

Един минус няма. Вода - любима стихия. Пречистваща, успокояваща. Пада от небето на малки капчици щастие. Можеше да я излее Господ наведнъж като с маркуч. Да се изстискат облаците като пране от някоя забързана дама там горе, но не - пада от небето на малки капчици щастие. Една по една в градация, подобно на музика, тракайки нежно по стъклото. Неслучайно кап-кап-трополенето толкова добре се слива с грамофона. Прозвучава като една далечна цигулка, която може и да се премахне от нотните листове, без да провали произведението. Но добавим ли я... добавим ли я, всичко си идва на мястото. Нещо повече, превръща и мястото, и въздуха в стаята, и огъня в свещите, и земята, по която стъпваме, в шедьовър. Не преобрази ли тази "водна" цигулка останалите три стихии в нещо специално? Не те ли накара да ги оцениш - мястото, уюта, който сам си създал, и без който щеше да си вир вода? Макар че и това би било забавно - скачане в локви, тичане сред водни кристали, дори къпане, ако щеш (водата не съди никого). Не е ли всичко по-специално от обикновено? Някак преобразено, получило грижа и любов отгоре, щастливо. Същото би казала и тревата навън, и дърветата, които се наслаждават на дългожадуваната си глъдка радост. Всеки природен елемент се свързва с друг подобен такъв в една свята идилия - такава, в каквато всичко е наред и която допринася за кръговрата, направлявайки го според собствени закони, за които нямаме грижа. Кръговрат, който е започнал много преди всичко познато и ще продължи още дълго време. Кръговрат, за който нямаме грижа. Кръговрат, който напомня колко малки са нещата, които свиват стомаха и разбунтуват хармонията в този момент и колко големи могат да бъдат мечтите, щом е възможно такова съвършенство да трака по прозореца зад пердето и да дописва с водното си перо ноти към петолинието. Удивително наистина! Един минус няма.