Изкривени гъзари е средата ми🤙

няма дума за него: то е рана, която не зараства; болка, която не боли - живял си с нея вече прекалено много дни... то е да не помниш какъв си бил някога преди то е част от твоето име невидимо и очевидно то е да си ти.

времето ще заличи следите ми и малко по малко ще бъда забравен - няколко сълзи паднали в огъня няколко думи върху камъка две три крачки в снега. - бележки през декември -

спускам думите си - въжета към миналото. спускам думите си - примки, вися мъртъв над себе си. не помня.

този ден - разхвърляното легло, слънцето по гънките на завивките, рошавите ни коси. топлината на теб до мен.

Me too

Кога порастна толкова, че успя да победиш чудовището под леглото си, но се съюзи с онова у теб?

Светлината задава правилните въпроси. Мракът- отговоря. Затова понякога живота..гаси лампите.