#naparbier

Та, за какво иде реч?

Накратко - доста плътен и потентен американски Пейл Ейл. Вкусен и приятен, въпреки че е свръх охмелен. 

Но напоследък май не те взимат насериозно, ако не вкараш поне три тона хмел? Както и да е.....

Бирата се лее жълта на цвят, без грам пяна.

Това от своя страна помага ароматът буквално да избухне от самото наливане. Много хмел си казва думата под формата на силен аромат.

Тялото е средна плътност, но висока за стила, с ниско ниво на газировка.

Вкусът на “Один” е цитрусов и билков, средно горчив и леко сладък с осезаемо горчив завършек. Абе, доста стандартен за добре направена бира от този стил.

Оценка: 7.5/10

Струва си да споменем готиния етикет и това, че са я сложили в напълно непрозрачна бутилка - къде за ефект, къде за запазване на свежестта.

Ако сте пили доста добри представители на стила, “Один” ще ви хареса, но няма да ви възхити. Ако пък не сте, може да се окаже нещо страхотно.

Бирата си е субективна материя.

A very rich and potent pale ale. Tasty and palatable, albeit a little over hoped, though this seems to be the norm lately. Does it even a thing if you ain’t got tons of hops? Anyway....

The color is cloudy yellow, no foam at all which helps burst some wonderful fruity hops aromas. 

Medium body with low carbonation. 

The taste is citrusy and herbal, moderate bitter, a bit straightforward, with a pronounced bitter finish. 

The Verdict: A solid 7.5/10

I have to not the dope label in a dope black bottle. Refreshing and enjoyable.

If you’ve had plenty of good APA’s, you would enjoy this but it won’t be something astonishing. At least that was my experience of it.

If this falls into a less trained palate it might just be an amazing experience.

Beer is subjective like that.