Карантината всъщност ми помогна. От години се изгубих от себе си, имах нужда от почивка, от дома си, от това да съм на едно място. Все не слага тази нужда като приоритет. Използвам времето сега, за да поема въздух и да си обърна внимание. Да потърся път към мен и да разгърна потенциала си, а не само да се боря да изкарам и следващия ден. Сякаш в последните месеци се мъчех да се задържа на повърхността и да поема поне малко въздух. Сега плувам спокойно и се наслаждавам на чувството. Уча се да владея страха си, да контролирам себе си, да се боря срещу не здравословните си навици. Как? Намалих времето в социалните мрежи, увеличих книгите, готвенето, майсторенето на разни работи вкъщи, рисуването, даже изчистих и поправих някои неща у дома. Мисля, че мога да благодаря за това. Изображението е от @andreahrnjak (at Sofia) https://www.instagram.com/p/B9-TEpihkGv/?igshid=1t7wa0aja0226

Аз съм нова.

Когато се изгубиш, намери изкуството в себе си и му позволи да те води. (at Гр. София) https://www.instagram.com/p/B8zDeq-pKV6/?igshid=1j5jv72necqjq

Когато разбереш, че всичко, което (не) ти се случва, е породено от твоето (без)действие и никой не ти е виновен, ще започнеш да виждаш света по нов начин. От този момент трябва да се плашиш и ти, и света, защото от него зависи дали и какво ще постигнеш в живота си. (at Plovdiv, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B8mMrFGDui8/?igshid=fp5sq16qbr6

Самоконтролът е като мускул. Колкото повече го тренираш, толкова по-силен става. Дължим го на себе си. Самоконтролът е начинът, по който "да се хванем за ушите" и да се издърпаме от дупката. Тази сила, която ще ни помогне да започнем да се грижим за себе си - за ума ни, са тялото ни, за душевния ни мир. Всичко това е част от нас и ако една от бримките се разкъса, отиваме по дяволите. Често ме е страх от това. Ядосвам се за толкова незначителни неща, още по-малки ме карат дори и да плача и тогава самоконтролът ми е се включва бързо. Проблемът е, че в дните, когато "всичко ми е наред", често го забравям и без да усетя се довеждам до предната ситуация. Това, което ми помага да се събирам, е, че не бих могла да си простя, ако навредя на здравето си заради нещо толкова неважно. Healthy lifestyle не е само да ядеш салати и да се снимаш от фитнеса, а да се грижиш и за спокойствието си. Защото всичко е едно цяло, това, което те тревожи днес, утре ще е високо кръвно или диабет или рак... Нека това си останат неща за "стари хора". На нас ни е време да сме здрави и да се наслаждаваме на живота колкото може повече, а не да минаваме от нервна криза в нервна криза. Аз мога. А ти? (at Plovdiv, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/B8lkaR4jbLG/?igshid=1sawz5g2do9ik

Борбата със собствените ни чувства е сложна. Не защото проблемът ни е много голям, уникален или нерешим, а защото се борим срещу себе си. А ако се замислиш... светът е толкова голям! Невъзможно е само ние да сме в най-лошата ситуация, нито пък някой преди нас да не се е сблъскал със същото и да няма решение. Трудността идва от това, че лошият герой, който се опитва да ни нарани, сме ние самите. А няма как някой по-добре да знае как да ни излъже и да ни накара да повярваме във всичко от собствения ни ум. Затова е важно да обичаме себе си. Не, това не е егоизъм, както голяма част от обществото ни твърди. Защото няма как да си полезен за другите и да си до хората, които обичаш, ако те няма. Трябва да се грижим за себе си и когато осъзнаем, че имаме проблем, че по някаква причина не живеем по начина, по който искаме, да се хванем за ушите и да си кажем "да, аз заслужавам да съм по-добре. Да, направих грешки, за които съжалявам и от които ме е срам, но дължа на себе си да се поправя и знам, че мога". #обичайсебеси (at Black Sea) https://www.instagram.com/p/B8ORLkOppFy/?igshid=g5hfmaa98snm

Но докато разбера, че нещо е станало, вече не бях човека, на когото беше станало всичко. Въпреки това го усещах.