Светът според Маги

Проблеми при събиране и интерпретиране на данни за тракийската религия и култови практики

За да се възстановят и анализират ритуалните практики на траките, на първо място е необходимо задълбочено познание на техния духовен свят и религиозни схващания.

Религиозните представи често се тълкуват като отражение на колективната психика и виждане на света, а при древните общества тази връзка е още по-доловима. За архаичния човек реални са всички факти, явления и предмети, които могат да се наблюдават, но и които не могат. Липсва ментална граница, която разделя действителността от фикционалността. Двете реалности съществуват в съзнанието на древните траки наравно една с друга. Освен това за траките чрез една ирационална причинно-следствена връзка историята и митът са обвързани и неделими. Ето защо, ако целим да анализираме култовите практики на траките, е важно да се вникне в митологичните им представи и да се разберат законите, които действат в техния мито-ритуален свят.

Реконструкцията на митологията на траките обаче е доста амбициозна задача. При опит за това пред изследователя стоят няколко проблема, които не позволяват извличане на обективна информация по въпроса. От това, което се знае за културата на траките, на първо място трябва да се подчертае, че те са нелитературен народ. Тъй като те нямат писменост, нямаме никакви писмени извори за тяхното общество и култура от първо лице. Всичко, което се знае за тях, идва от чужди източници. При превод на непознатите термини за ритуалните практики неизбежно авторите използват термини от собствения си език, с които ги превеждат или обясняват. Следователно се допуска възможността да се измени оригиналният смисъл на даден термин и съответно с това неговото значение.

От тук следва и вторият проблем — всяко външно наблюдение над дадена културна реалност е субективно, тоест наблюдаващият възприема само това, което е способен да схване с набора от ментални инструменти, които му е дала неговата собствена култура. Често автори на писмените източници за траките са гръцки и римски автори. Важно е да се отбележи, че техните пристрастия и предубеждения се отразяват при предаване на информацията.

Поради тези причини, за автентични тракийски източници се считат археологическите находки, асоциирани с тракийската култура, и изображенията върху артефактите. Такива са шедьоврите на тракийската торевтика — съкровищата, обикновено считани за предмети, свързани с религиозните практики и култове или находките, откривани при погребения, гробници, и некрополи и др. Източник на информация от материалната култура на траките са и обекти, и архитектурни съоръжения с култово предназначение като ями, скални ниши, мегалитни паметници и комплекси, надгробни могили и др.

Културен и религиозен свят на траките през късна бронзова и ранна желязна епоха

През втората половина на II хилядолетие пр. Хр. траките вече са се обособили като индоевропейски етнос като са увековечени писмено от Херодот. Траките участват в социално-политическия и културния живот на Средиземноморския свят. В историческите хроники остават благодарение на Омир и неговите поеми “Илиада” и “Одисея” като участници в Троянската война в края на същото хилядолетие.

В началото на I хилядолетие пр. Хр. политически траките са организирани в множество царства. Те представляват големи територии, начело на които стои цар-жрец, натоварен с политически, икономически, военни, но и мито-ритуални функции. Селяните са свободни, организирани в общини. Несъмнено тракийската култура се влияе и от тази на съседните на траките етноси, но се наблюдават и ясни разлики. Тракийските мистериални обреди и тайнства правят особено голямо впечатление на елинските автори, които както вече споменах, са основен източник на писмена информация за траките.

Вярата в безсмъртието и тракийският орфизъм

Отличителна черта на тракийската система от вярвания и религиозни ритуали, която се явява и съществена разлика спрямо тези на заобикалящите я средиземноморски народи, е вярата в безсмъртието. Тази ключова характеристика се обуславя и от начина, по който траките схващат хода на времето. В тракийското светоусещане то не тече линейно, а циклично. На по-късен етап това е силен контраст спрямо съседната гръцка рационалност и стремителност към логически заключения. Докато гърците започват все повече да описват и отделят историята от мито-ритуалната сфера, за траките тези две сфери остават преплетени.

След изследване на стратиграфските слоеве на области в Елада, обитавани от траки и елини, се наблюдават промени в археологическия материал, които свидетелстват за смяна на типа религиозни вярвания. В най-древния пласт преобладават религиозни вярвания от соларен и хтоничен характер. В следващия доминират Дионисов характер на религиозните вярвания и се датира към IX — VIII в. пр. Хр. Последвалата Делфийска религиозна реформа се характеризира с обединяването на слънчевото и хтоничното начало, които на по-късен етап са персонифицирани съответно като божествата Аполон и Дионис и схващани като братя. Счита се, че отговорен за тази реформа е Орфей.

Тракийският орфизъм с прилежащата му вяра в безсмъртието, е просмукан в тракийската мисловност и култура. Смъртта се разбира като продължение на живота — цикълът живот-смърт-ново раждане е вечно повтарящо се явление без начало и без край. Аристократите в период на смърт се наричат “щастливодемони” или антроподемони. А през това време те се намират в състояние между човек и бог, затова и Орфей се схваща като божество и митологична функция. Орфей противопоставя Аполоновия и Дионисовия култ, соларното и хтоничното начало като по този начин в неговия митологичен образ се отлага едно сливане на две противоположности и оцялостяване на космогонните сили, което остава в основата на голяма част от религиозните ритуали и култови практики на траките.

Ролята на мегалитните паметници при култовите практики на траките

Прави впечатление, че траките имат специално отношение към смъртта, а мъртвите са обект на почитане и може да се каже, че дори стоят по-високо от живите. Всички ритуали, съпътстващи изпращането и погребването на покойниците сочат, че специално внимание се обръща на прехода от състояние живот към смърт като едно ново начало, възраждане. Смъртта е вид инициация — подготовка за нов живот и повторно раждане в друг свят, а погребалния ритуал се подразбира като инициационен. И както всяка инициация е една “малка смърт”, където участникът “умира” в своята стара роля и се преражда в новата си, така и покойникът бива изпращан към следващия етап от живота си. Организирането на помени, угощения и издигането на могили е обусловано от факта, че в религиозните представи на траките починалите продължават съществуването си в един друг свят или ще се завърнат като по този начин стават и остават участници в цикличния ход на времето.

Противопоставяне на сакралното и профанното при мегалитните обекти и култовите обекти на върхове

В тракийските ритуални практики изпъква противопоставянето профанно-сакрално.

Едни от най-разпространените видове мегалитни съоръжения са скалните гробници, ниши и изсичания, които се срещат единствено в Източни Родопи. Те категорично се свързват с погребалните ритуали на траките и култовете към скалата и слънцето. На базата на непосредствената близост на скалните изсичания и ниши до светилища и селища, се счита, че първите са служили като гробове. Едно предположение е, че те са били предназначени за урните с праха на обикновени тракийски селяни, докато аристократите са били погребвани в скални гробници. Това е така може би, защото са били обожествявани и поставяни на по-високо ниво (имайки статут на антроподемони).

Висока концентрация на тракийски светилища има в Източни Родопи. Отличават се два типа светилища. Едните са без стени и съдейки по ниската концентрация на находките, открити в повърхностните слоеве, археолозите смятат, че са били използвани за по-кратък период. Съществува вероятността и малкия брой находки да се дължи на това, че само жреци и служители на храма са имали достъп до тях. Другият тип светилища са с висока концентрация на археологически находки — остатъци от глинени олтари, култови огнища и сгради, всички те са с култов характер. Тези светилища имат ясно очертани граници под формата на каменна ограда. Тук отново се наблюдава опозицията сакрално-профанно. Вероятно оградата е служила за обособяване на свещена територия. За светилищата в Източни Родопи няма доказателства за поставяне на дарове за ритуали и приношения, какъвто е случаят със светилището край с. Левуново.

В древна Тракия орфизмът е изповядван на две равнища — езотерическо учение и ритуали само за мъже от аристократичната прослойка и като екзотерическа мистериалност с масов характер. Най-свещените ритуали и тайнства е трябвало да бъдат скрити от непросветените лица. Възможно е пространственото разделяне на светилището от общодостъпната територия да се е дължала на това, че в него са били изпълнявани свещените ритуали, които е било необходимо да останат скрити от непросветените.

Космогонно значение на ритуалите с жертвоприношения и връзката им с царя-жрец

От казаното до тук спрямо планировката на светилищата и техните обособени помещения, можем да направим паралел с данните от писмените извори, оставени от древногръцки автори. От тях научаваме, че орфическата Вселена е десетстепенна. Вярата във Великата богиня-майка, която битува в съзнанието на хората още от неолитната епоха, стои в основата на организацията на космогоничните представи на траките.

В първа степен Великата богиня-майка или още Планина е в покой; във втора трепва и самозачева; в трета износва плода; в четвърта ражда божествения Син, обединяващ хтоничното и соларното, т.е. олицетворяващ целостта на Космоса; в пета степен той се извисява над хоризонта; в шеста обикаля и задвижва Космоса; в седма влиза в свещен брак със своята майка (хиерогамия); в осма се ражда дете, равнопоставено на бога — царят-жрец; в девета той получава правото да ръководи света и да властва над него; в десета символично влиза в хиерогамия с Великата богиня-майка, за да се повтори целият цикъл отначало.

Светилището в с. Левуново с характерната тристепенна организация загатва, че именно в най-свещената територия с централния ритуал са изпълнявани ритуалите по жертвоприношение. Тези ритуали представят символичната смърт на царя-жрец, възкръсването му и обединението му с богинята. Функционират като пресъздават космогонния мит, възгласявайки началото на новия годишен цикъл, като обединят хтоничното със соларното и възстановят хармонията между природата и социума. Така на принципа на индуктивната магия, предложен от Джеймс Фрейзър, се пресъздават ежегодните промени в природата. Царят-жрец се явява земна проекция на Бога-Слънце и е главно действащо лице в тези ритуали, в чиято основа стои древният култ към Великата богиня-майка и нейният божествен син-слънце. В това се състои и неговата основна мито-ритуална функция и роля. Само и единствено царят се ползва с правото да извършва жертвоприношения, които са символичен ритуал на свещения брак между богинята и бога. Възможно е на централния олтар да са извършвани самите жертвоприношения, тъй като от него се спускат улеи, навярно, за да отвеждат течностите. Открити са и ями за изхвърляне на костните останки и други остатъци от изпълнението на ритуалите.

С култа към слънцето можем да свържем и огънят като допълнение към космогонния мит и десетстепенната организация на орфическата Вселена. Той имал особено важна роля за свещената дейност на траките, тъй като се схваща като земна проекция на слънцето. За индоевропейските народи огнището има свещено значение и символизира дома и семейството. От там произлиза и ролята му на специално обособено място за култови ритуали и жертвоприношения в някои могили, храмове или дворци. За мястото на огнището в религиозните ритуали свидетелстват разкритите есхари. Есхарите се отличават с това, че са издигнати от пода квадратни площадки от глина. По средата им е оформен кръг или център.

Изкуството на тракийската торевтика и мито-ритуално предназначение на съдовете от съкровищата

Въвеждането на желязото като основен материал бележи началото на ранната желязна епоха. Овладяването на металургията довежда и до специализацията по занаяти и развитие на торевтиката. Тракийските съкровища са изцяло с култово предназначение и се ползват само от царете-жреци. Това се обуславя от факта, че рудодобивът, металургията и производството на метални предмети се ръководят и притежават от владетелския двор. Там се намират хазната и ателиетата за производство на скъпоценни метали. Съответно практикуването на изкуства в Тракия — архитектура, скулптура, живопис и торевтика — не е свободен занаят. Те се предават в рода и семейството и остават под контрола на властта.

Поради царския монопол над запасите от метал и производството на изделия от ценни метали се предполага, че всеизвестните тракийски съкровища са поръчани за изработка от самите царе. Артистичните композиции, гравирани по съдовете, са замислени по начин, който да доказва божествения произход на царската власт.

Виното играе важна роля в тракийските мито-ритуални дейности. От иконографските изображения става ясно, че в тракийската митология присъства неназовано от самите траки божество, сходно по представяне и функция с гръцкия бог Дионис. Херодот първи посочва, че траките отдават голямо значение на Дионис. Това божество е олицетворение на лозата и опиянението, причинено от ферментиралите сокове на нейните плодове — виното. Култът към Дионис е свързан с възторженост, танци, музика, пиянство. От последвалото диво и необуздано поведение, което е освобождение от културните норми и социални роли, в душата на участниците “навлиза” самият бог Дионис. Но изпълнението на ритуала е натоварено с двусмислие — от една страна човек се извисява и достига бог, но от друга се принизява и с поведението си достига нечовешки същества като кентаврите.

Самите скъпоценни съдове и съкровища съпътстват всеки ритуал и всяко събитие от социален характер. Последните са съпътствани от колективна трапеза и пиршества. Ритуали по преход (инициации) от едно състояние в друго като раждане, брак, посвещаване, смърт, но с тържественост и пирове се отбелязват и постижения с военен характер, които са от значение за цялото общество като победи, договори, преговори.

В най-мистериалните си ритуали древните траки представяли под формата на театрално разиграни ритуали печалната смърт на бога и неговото щастливо възкресение. Ето защо сред най-ярките и образи върху съдовете от съкровищата и такива изобразявани с най-голяма честота са различните персонификации на Великата богиня-майка (Бендида, Котито, Хестия и др.). Те се срещат предимно след периода на ранната желязна епоха, изрисувани по стените на царски гробници, като части от архитектурни детайли и фризове, като пластична украса по металните съдове и изделия от култови съкровища. Тъй като не попадат в обхвата на разглеждания период, няма да бъдат споменати по-подробно.

В заключение…

Прегледът на археологическите паметници и изделия предлага обширни сведения за култовите практики и религиозните ритуали на траките по българските земи през късна бронзова и ранна желязна епоха. Но тъй като тяхното интерпретиране е субективно, не позволява категорично и еднозначно тълкуване и изчерпателност. Най-важен елемент при разбиране и анализ на мито-обредната дейност на траките е вярата в безсмъртието, присъща на тракийският орфизъм. Именно от нея произтича естеството на изпълняваните ритуали и прилежащата им параферналия. Траките, пребиваващи в цикличен ход на времето, материализират митологичните си представи и духовни виждания чрез разиграване на ежегодни ритуали и принасяне на жертви, в смисъла на които залягат умъртвяването на бога, божественият брак и възкресяването като маркер за едно ново начало на годишния кръговрат и създаване на хармония в социума.

Използвана литература:

Домарадски, Мечислав. Култови места край скали и на върхове, сп. Епохи, кн. 4, 1994, стр. 33–36.

Леви-Строс, Клод. 2015. Структурална антропология II София: Захарий-Стоянов.

Маразов, Иван. 1994. Митология на траките. София: Секор

Нехризов, Г., Илиев, С. Паметници на мегалитната култура в Тракия 1. Долмени — Проблеми и изследвания на тракийската култура, Том 11, 2023

Попов, Димитър. 2014. Тракийска религия. София: Изток-Запад.

Фол, Валерия. Попов, Димитър. 2010. Божествата на траките. София: Тангра ТанНакРа.

Фрейзър, Джеймс. 2015. Златната клонка Част II. София: Изток-Запад.

Nekhrizov, G. A cromlech near Dolni Glavanak in the Eastern Rhodopes. (preliminary communication). — Nikolova L. (ed.) Technology, Style and Society. Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory. British Archaeological Reports International Series, 854, Archaeopress, 2000, 319–324.

Nekhrizov, G. Cult Places of the Thracians in the Eastern Rhodopes Mountains (end of the 2nd — 1st millennium BC). — The Culture of the Thracians and their Neighbours. Proceedings of the International Symposium in memory of Prof. Mieczyslaw Domaradszki with a Round Table “Archaeological Map of Bulgaria”. BAR International Series 1350, Oxford., Hadrian Books Ltd, 2005, 153–158.

Характеристика на мегалитната култура

Мегалитната архитектура процъфтява на Балканския полуостров през ранната желязна епоха, но е разпространена в западните части на Европа още от времето на новокаменната епоха.

Мегалитните паметници на Балканския полуостров се срещат в югоизточните му части и се свързват с тракийската култура. Наситена на добре описани и регистрирани мегалитни паметници зона е Западна Европа като се има предвид районът до Британските острови на север, до Испания на юг, както и страните Франция, Италия и Малта.

Не се говори за общовалидна хронология за мегалитните паметници, тъй като датирането им е различно за различните райони. В Западна Европа мегалитните паметници са датирани в новокаменната и каменно-медната епоха, а на Балканския полуостров — в ранната желязна епоха. Приема се, че изграждането им започва през края на новокаменната епоха и по-точно през каменно-медната, защото добивът на метали и производството на изделия от тях позволява обработката на терена и камъните. Строежът на мегалити продължава и през бронзовата и желязната епоха.

Мегалитната архитектура се проявява под формата на различни видове каменни и скални комплекси — долмени, менхири, кромлехи. Докато долмените са широко разпространени на територията на България и се срещат предимно в планините Сакар, Странджа и Източните Родопи, то от типа менхир и кромлех има само по един представител.

Описание на мегалитния паметник при с. Долни Главанак

Мегалитно съоръжение се намира на 1.2 км западно от с. Долни Главанак, община Маджарово, община Хасково и попада в областта на планината Източни Родопи. Разполага се на било на рид, който стои на левия бряг на река Арда. Състои се от вертикално положени и грубо оформени скални блокове, за направата на които е използван риодацит (вид вулканична скала, характерна за тази местност). Блоковете са непрецизно обработени, но с приблизително еднаква форма и подобни размери. Тя е трапецовидна като основата е по-дебела в сравнение с горната част. Височина на блоковете варира между 1.20 метра и 1.50 метра като размерите на основата са от 90 до 1.20 метра, а тези на дебелината от 0.40 до 0.60 метра. Блоковете са подредени на почти равно разстояние един от друг — 0.75 и 0.90 метра. Между тях стоят по-малки. Изключение прави източната част, където между два блока, положени един до друг, стои трети с наклон на изток. Подредени са във формата на окръжност с вътрешен диаметър 10 метра. Не са оформени специални дупки за полагане на скалните блокове, т.е. те лежат направо върху материковата скала. За стабилизиране на някои от тях в близост са поставени малки камъни.

Наблизо са открити други две по-малки каменни структури. Първата се намира на приблизително разстояние 15 метра югоизточно от главното съоръжение, а втората — на малко повече от 18 метра южно от съоръжението. Счита се, че тези две структури са свързани с основната. От проведените археологически проучвания през 1999г., се установява, че основната структура е изградена около VIII-VII в. пр. Хр. и продължава да функционира до и през късна желязна епоха. Другите две съоръжения категорично са свързани с главното и са изградени по времето на функционирането на последното. Според функцията си мегалитният обект се отнася към разположени на връх места за обредни действия в планинските области на Тракия.

Функция и интерпретация на кромлеха при с. Долни Главанак

Местоположението, планировката и разкритите находки навеждат изследователите на мисълта, че мегалитната структура при с. Долни Главанак е имала култово предназначение.

На първо място трябва да се спомене, че този обект се намира на било на рид. Съществува закономерност при разположението на тракийските светилища. Те много често се намират на позитивни форми на релефа или в планинските райони.

По отношение на двете съоръжения, разположени в близост до основното, може да се каже, че са служили като гробни съоръжения, тъй като в тях са открити следи от човешки останки. Те принадлежат на деца като са констатирани следи от тяхното трупоизгаряне извън съоръженията. Предполага се, че около последните са били извършвани ритуални погребения и жертвоприношения. На базата на тези данни функцията на мегалитните съоръжения се определя като свързана с култови практики. Няма категоричен отговор на въпроса защо се разполагат в съседство от основния паметник и каква е връзката между двете странични съоръжения и основното.

В допълнение във всички обекти от групата (основното съоръжение и двете прилежащи) се характеризират с висока концентрация на археологически находки фрагменти от керамика, животински кости, кремъчни пластини, антропоморфни фигурки, фибули, монети и др. Те се интерпретират като останки от ритуална дейност.

Трудно е да се определи естеството на обредите, извършвани в мегалитните съоръжения с кръгообразна форма. Едно виждане е, че са били храмове от най-ранен вид, тъй като кръгът обозначава свещен център.

Мястото на паметникa в България и в Европа

Макар че има изследователи, сред които и братя Шкорпил, които са проучвали и документирали съществуването на каменни структури с кръгла форма в България, няма други обекти по нашите земи, които да са така добре запазени и проучени, за да се причислят към типа кромлех.

В своите трудове Братя Шкорпил са описали голям брой подобни паметници. Сред тях е монумент край с. Хлябово в Сакар планина. По-късно друг изследовател изяснява, че това може би са недовършени долмени. Някои изследователи описват “каменни кръгове” край Хасково. Решаващо значение за позиционирането на подобни паметници сред съоръжения от техния тип е тяхното състояние и проучване. Повечето от тях са унищожени или в лошо състояние, поради което не могат да се отнесат към групата на кромлехите.

В качеството му на единствено по рода си мегалитно съоръжение от тип “кромлех” в България, възниква и необходимост монументът край с. Долни Главанак да бъде сравнен с други паметници от този тип, предимно намиращи се в Западна Европа.

Типичен представител на типа кромлех е Стоунхендж. Мегалитният паметник се намира в Югозападна Англия и е едно от най-забележителните постижения на неолитната архитектура. Той е споменат за пръв път още през 12 век, а от 17 век насам е обект и на по-сериозни проучвания, поради което за него е известна огромна по обем информация. През 60-те и 70-те години на миналия век са му приписани функции на древна обсерватория. Не могат да се отрекат астрономическите идеи, свързани символично с движенията на небесните тела (основно Слънцето и Луната), които са заложени в неговата конструкция. Те се наблюдават и в други паметници от времето на новокаменната епоха и ранната бронзова епоха в различни части на света.

В заключение…

Единствено съоръжение от типа кромлех в България е мегалитният паметник край с. Долни Главанак. Той бива определян като такъв на основание планировка и структура. Докато кромлехите от страни в Западна Европа като Великобритания и Португалия се отнасят хронологично към периодите на бронзовата, новокаменната, а дори и мезолитната епоха, то българският кромлех се датира в ранно желязната епоха. За съоръжението няма констатирани функции свързани с астрономически наблюдения, каквито се наблюдават при архитектурата на съоръженията от Западна Европа. Функциите на кромлеха са свързани с култовите дейности и практики на траките като това са погребални ритуали и жертвоприношения. Някои изследователи споменават други съоръжения с кръгла форма на територията на България, но поради липса на детайлни проучвания или лошо състояние на обектите, те не се разглеждат като кромлехи. Тук остава отворен въпросът за бъдещото опазване на кромлеха край с. Долни Главанак, както и неговото социализиране и активно интегриране в туризма.

Използвана литература:

Шкорпил, Карел и Херменгилд. 2019. Паметници из българско — Сакар. София: ШАМБАЛА.

Фол, Валерия. 2000. Мегалити и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. София: Демакс.

Lawson, Andrew J. 1997. The Structural History of Stonehendge. Proceedings of the British Academy, 92, 15–37.

Nekhrizov, G., Dolmens and Rock-cut monuments. — In: A Companion to Ancient Thrace. J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger(Editors), Wiley-Blackwell, 2015, 126–143.

Nekhrizov, G. A cromlech near Dolni Glavanak in the Eastern Rhodopes. (preliminary communication). — Nikolova L. (ed.) Technology, Style and Society. Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory. British Archaeological Reports International Series, 854, Archaeopress, 2000, 319–324.

Описание, характеристика и проучване на пещерата

Една от пещерите, отличаваща се с реалистични образи и сложна техника на изобразяване, е пещерата Шове-Пон-д’Арк във френския регион Ардеш. Шове-Пон-д’Арк (наричана от тук нататък за по-кратко Шове) е открита през 1994г. — половин век след пещерата Ласко във Франция и малко повече от век след пещерата Алтамира в Испания. Поради естеството на откритите изобразителни композиции в нея, тя веднага бива призната за една от най-впечатляващите и значими праисторически пещери. Първо бива съотнесена към периода 21 000–17 000 г. пр. Хр. на базата на стилистически критерии. Резултатите от радиовъглеродното датиране обаче сочат, че праисторическите стенописи от пещерата са направени през два различни периода. Праисторическите художници започват да творят в тази пещера още между 37 000 и 30 000, т.е. през периода на Ориняшката култура. По това време в пещерата са рисувани черни зооморфни фигури. Откриват се и рисунки от Мадленския период, които се считат за най-скорошни.

По стените на пещерата са изобразени повече от 420 животни в червено и черно. Някои композиции са по-прости, състоящи се от индивидуални фигури, а други са сложни, съставени от няколко фигури. Животните са представени по един наистина естествен начин, като им е придаден жив и реалистичен вид. Най-често присъстват носорози, лъвове и мамути.v

Интерпретация на изображенията

Шедьоврите на Ориняшката култура са признати за съвършена форма на примитивно изкуство. Образите и скиците, оставени от палеолитните майстори са не само детайлни, завършени и динамични, но и са достатъчно свидетелство за развитото въображение на хората от миналото и техния творчески потенциал. И докато в светлината на деня хората са живеели по един практичен начин, то в тъмните дебри на пещерата се е зараждала първата митична мисъл. Пещерата Шове е отличен пример за това с нейните експресивни и динамични композиции, в които главни участници са мамути, лъвове, леопарди, носорози, елени, мечки, турове, бизони, коне, кози.

Редом с друга известна френска пещера, а именно Ласко, Шове се счита за пещерна галерия от ключово значение. 15 000 години време делят шедьоврите на праисторическото изкуство в тези две пещери — Шове се определя на възраст 36 000 години, а Ласко на 21 000 години. Учените приемат, че и в двете пещери символично се представя връзката между праисторическите хора и обкръжаващите ги животни. Освен че свидетелстват за взаимоотношението ловци-плячка, изображенията загатват и духовното значение на животните за праисторическите хора.

Според разбиранията в социалната антропология в днешно време са възприети няколко типа светоглед, които ни позволяват да се докоснем до възприятията за света на палеолитните ловци-събирачи. Те не са разделяли категориите “живо” и “безжизнено”, нито “човек” от “животно”. В Шове, както и в Ласко, и това вероятно е поради еднакви причини, се наблюдава емпатия, която се корени в близостта между хората и големите бозайници. Възможно е уменията на първите художници да се дължат на факта, че те са били и умели ловци, т.е. често са се оказвали в непосредствена близост с големите тревопасни животни и страховитите хищници. Те навярно са познавали доста добре не само поведението, но и физиологичните, и анатомичните характеристики на животните. Освен това са разбирали, че животното се превръща в храна, а оттам се поражда благодарността към самото животно, което се превръща в обект на духовно почитане.

Наследството на изкуството от късния палеолит

Към края на Ледниковата епоха, пещерното изкуство е в своя разцвет, а усъвършенстването на техниките е в зенит. Вероятно затоплянето на климата и увеличаващото се по гъстота население в района на днешните Франция и Испания довежда до развитието на шедьоври с по-висока художествена стойност в сравнение с други места по света по това време. Но със затоплянето идва и краят на Ледниковата епоха, настъпил към 10 000 г. пр. Хр. С това се бележи и краят на праисторическата епоха на палеолита. Хората излизат от пещерите, за да изследват света и създават велики постижения на културата, развиващи се към все по-сложни и по-сложни форми. С това идва и залезът на палеолитното пещерно изкуство, като фокусът в областта на творчеството се измества към движимите предмети като фигурки, керамика и накити. Но праисторическите шедьоври, останали през хилядолетията в тъмнината на пещерите, като свещено място ни напомнят за нашето начало и за неразривната ни биологична, социално-културна и духовна връзка с животните около нас.

Използвана литература

Бъглър, Керълайн. Крамър, Ан. Уийкс, Маркъс. Уотли, Муд. Зачек, Иън. Книгата за изкуството. 2017 София: Книгомания.

Combier, Jean. Jouve, Guy. Chauvet cave’s art is not Aurignacian: a new examination of the archaeological evidence and dating procedures. Quartär 59 (2012): 131–152 131 doi: 10.7485/QU59\_5

Geneste, Jean-Michel. From Chauvet to Lascaux: 15,000 Years of Cave Art. Archaeology, Ethnology and Anthropology of Eurasia 45/3 (2017) 29–40. DOI: 10.17746/1563–0110.2017.45.3.029–040

Неандерталците — погрешно разбрани

Първите находки на този човешки вид са открити август 1856г. в една пещера в долината Неандер край немския град Дюселдорф от работници, добиващи варовик. Обикновено неандерталците се свързват със стереотипа на тромави умствено неразвити човекоподобни. Това разбиране за тях навярно се крепи на базата на погрешни заключения, последвали от големината и формите на костите им, открити тогава - дебели надочни дъги и масивни кости от крайници.

Неандерталците се появяват в най-характерната си форма преди около 100 хиляди години в праисторическия период, наречен Среден палеолит. Предшестват ги човекоподобни с един или няколко неандерталски белега. Окончателното им обособяване като вид обаче се определя именно преди около 100 000 години.

Първата среща на неандерталците с хомо сапиенс

Времето е преди близо 45 хиляди години, мястото на действие е европейският континент. Сцената се разиграва между неандерталците и Homo sapiens. Някъде по това време Homo sapiens е мигрирал от Африка и пристига в Европа. Там обаче не заварва пустош, а отдавна вече обитавани и проучени от неандерталците земи.

Около преди 41–48 хиляди години двата вида обитават една и съща територия — Европа. За това свидетелстват скелети на неандерталци и хомо сапиенс, открити в райони със студен климат като например Великобритания. За да си представим пейзажа, ще кажа, че двата вида са живели през Ледниковата епоха редом с мамутите.

Много учени изказват предположения, че те са се съревновавали за територия и ресурси. Други считат, че са съжителствали кротко и спокойно. Според Жан-Жак Юблен, професор-палеонтолог от института Макс-Планк, от оляма част от тях вероятно са живели без да се засичат с противоположния вид и то не случайно, а съвсем преднамерено. Той сочи, че последните изследвания на доминиращите през палеолита общества на ловци и събирачи не са били особено миролюбиви.

Оспорвана борба за оцеляване

Какви са били предимствата и недостатъците на двата вида в тази неблагоприятна сурова климатична обстановка?

Ще разгледаме няколко културни, технологични и физиологични компонента, в които единият вид е специализирал, а другият изостава: прехрана, облекло, владеене на огъня, физологични дадености.

Неандерталци

Храна: Предвид масивното телосложение на този човешки вид, те може би е трябвало да приемат по стотици, дори хиляди калории дневно. Можели са да си ги осигурят чрез лов на едър дивеч като елени и коне. Според химичния анализ на костите им, те са били върховни хищници. В изследване на Стивън Чърчил, еволюционен антрополог от университета “Дюк” се сравняват енергийните нужди на съвременна и на неандерталска жена. По препоръка на Министерството на селското стопанство на САЩ за средностатистическа жена със среден ръст от наши дни са й необходими 2200 калории на ден. На една неандерталка със среден ръст са й били нужни почти два пъти повече — 4034!

Облекло: От една страна неандерталците са били приспособени към студа благодарение на масивните си и едри тела, но сравнение с хомо сапиенс, те никога не са усвоили плетенето и шиенето. Това несъмнено им е коствало точки в борбата по оцеляване в едно студено и мразовито време като Ледниковата епоха.

Огън: Неандерталците така и не овладели огънят. Те разчитали на късмета си — светкавица в точния момент на точното място. В резултат на това обитаваните от тях пещери често били студени и мрачни, което довеждало до загиване от студ и глад.

Физиология: Неандерталците имали по-голям обем на мозъка и по-развит тилен лоб. Тази част на мозъка отговаря за обработката на визуалната информация и следователно са имали по-добро зрение, включително и при оскъдна светлина. За сметка на това пък, не развиват абстрактно мислене и не приобщават в групите си различните индивиди. Затова били прекалено еднакви и не успели да развият разнообразни механизми за адаптация в генома си. Не са имали и физиологична възможност за възпроизвеждане на богата и разнообразна палитра от звуци.

Хомо сапиенс

Храна: Хомо сапиенс са се изхранвали с дребен дивеч и риба. Имали са възможност да ловуват от разстояние, тъй като са притежавали метателни оръжия. Те развили способността да сушат и да запазват местото за по-дълги периоди от време, с което подсигурявали прехраната в периоди на недоимък.

Облекло: В културно отношение хомо сапиенс показва завидна способност да се приспособява към околната среда. Редом с останки на хомо сапиенс са открити и елементарни игли, датирани отпреди 35 хиляди години. Следователно хомо сапиенс усвоили занаятите на плетенето и шиенето. С тези допълниетелни умения са можели да правят дрехи и обувки от кожите на животни, задържащи топлината, както и палатки. Освен това са затопляли бебетата си.

Огън: Хомо сапиенс били огнени повелители. Макар и да няма точни и ясни доказателства за това кога точно хората овлядяват огъня, е сигурно, че са го “произвеждали” чрез триене на кремъци, вместо да чакат природата да им го “подарява” от време на време. При това са развили система от знания за събиране на подходящи материали — дървета и клони. Знаели са на какви места и през кои периоди да ги търсят и събират.

Успехът на хомо сапиенс

От възможността за абстрактно мислене следва и бум в развитието на социалната структура и прото обществото на хомо сапиенс. Чрез своето абстрактно мислене хомо сапиенс развили и интерес към себеизразяване — украсявали с рисунки обитаваните от тях пещери и произведените от кости на животни сечива. Създавали украшения за тяло, които навярно са били първата форма на самоидентификация и групова принадлежност. Чрез характерните накити от мъниста по тялот си те можели да покажат кои са и от коя група идват, това е началото и на разделението на човешките групи по етноси на по-късен етап в историята.

Залезът на неандерталските популации

Хомо сапиенс и неандерталците съжителстват около 8–10 хиляди години, преди неандерталците да започнат да изчезват, претопявайки се сред хомо сапиенс. Безспорно броят им е намалял и поради невъзможност да се адаптират и да оцелеят в тези климатични условия, в които хомо сапиенс е имал неоспоримо предимство. Все пак те са днес сред нас и в нас. Можели са свободно да се кръстосват с хомо сапиенс и да имат нестерилни потомци. При анализ на кости на неандерталци се вижда, че в ДНК на всички хора, които нямат предци от Африка, се открива 2.5% сходство с ДНК на неандерталците.

Все още не се знае дали по всички места, обитавани от неандерталци, причината за тяхното изчезване е една и съща. Все пак последното открито до сега обиталище на неандерталци е пещерата Горъмс, Гибралтар. Открити са върхове за копия и стъргалки, както и огнища. След радиовъглеродно датиране става ясно, че са от преди 28 000 години.

Източници:

Knowledge, ноември 2011, брой 23 — “Homo Victrix”

Космос, 2020, брой 5 — “Хомо сапиенс vs. Неандерталците: 9 разлики за победата”

Сформиране на групата

През 90-те музиклалната сцена експлодира от разнообразие. Заражда се грънджа, алтернативния рок излиза на голямата сцена и добива популярност, това е ерата на най-добрите RnB и хип-хоп хитове, а кънтрито е в зенита си. През първата половина на десетилетието обаче отсъствието на поп музиката от класациите е видимо. Тя не доминира мейнстрийм музиката, както е било през 80-те по времето на Майкъл Джексън и Мадона. За да запълнят празнината, музикални мениджъри във Великобритания започват да създават момчешки поп групи по образа на New Kids On The Block — например Take That, а в САЩ се заформя чудото Backstreet Boys.

Тогава на двама английски мениджъри Боб и Крис Хърбърт, баща и син, им хрумва революционната идея да създадат изцяло момичешка група. Те организират кастинг за пет момичета и разпространяват обявите в училища, колежи, вестници, билбордове из целия остров. Прослушванията започват през 1994г. Стотици момичета се явяват и демонстират танцови и певчески умения. Боб и Крис Хърбърт обаче търсят нещо конкретно — момичета с характер, които да са различни една от друга, но и да се допълват.

Още с влизането на Мел Би двамата мениджъри знаят, че тя ще се превърне в звезда. След това избират Виктория Адамс, която имала по-изискано излъчване, а после се присъединява Мел Си. Следващото избрано момиче е Мишел Стивънсън с най-високи точки от прослушването. Петото момиче е Джери Халиууел, която множество пъти се явявала на прослушвания и постоянно се обаждала на Крис Хърбърт, за да се яви отново и отново. Няколко дни по-късно организаторите събират момичетата в звукозаписното студио, за да проследят комуникацията им и да видят дали имат химия. Оказва се, че Мишел изобщо не се вписва сред другите. Съвсем скоро тя напуска групата поради разногласия и семейни проблеми.

Поп лагер и пътят към успеха

Следващият етап по сформирането на групата бил обучение и тренировки. Била наета малка къща, където всички момичета живеели заедно и в продължение на година и половина всеки ден имали уроци по пеене и танци, записвали песни за албум. През това време, обединени от общата цел да преуспеят и да станат известна поп група, те се опознават, сплотяват и стават наистина близки приятелки — почти като семейство. Изпъкват техните различия в характерите и поведението, които по-късно се превръщат в отличителни черти на всеки член и запазена марка на групата, чрез която изграждат имиджа си.

По едно време обаче свърхамбициозната и самоуверена Джери решава, че процесът по обучение отнема прекалено много време без никакви видими резултати. През целият този период момичетата не подписват договор с никаква звукозаписна компания, нито пък договор със самите мениджъри, който да им гарантира сигурност или заплащане. Има теории, че мениджърите са държели момичетата на щрек, за да работят усилено, и в страх, че могат всеки момент да бъдат заменени от друга.

По време на едно от представянията си пред музикални продуценти и представители на звукозаписни студия момичетата получават добри отзиви. Тогава Джери започва да се съмнява, че стратегиите на техните мениджъри Боб и Крис ще донесат бързи и сигурни успехи. Тя решава да вземе нещата в свои ръце и се свързва се с агенти и продуценти, които биха могли да им помогнат. Също така съставя и план, в който всички момичета напускат мениджърите като си вземат и звукозаписите на песните! Всички момичета са съгласни и инсценират, че им трябва почивка за няколко дни. Събират си нещата и си тръгват от къщата. В своята автобиография Виктория Бекам казва, че Джери е успяла да открадне записите от Боб и Крис в стил “Бони и Клайд” и ги е скрила в бельото си!

След това момичетата работят в дома на Джери и след няколко седмици подписват договор с един от най-успешните британски продуценти Саймън Фулър. Започват да работят и с добри автори на музика и избират името Spice, тъй като по това време разработвали песен с името Sugar and Spice (Сладко и пикантно). Саймън помогнал на момичетата да изберат подходяща звукозаписна компания. Най-много от всичко те искали да бъдат независими и да решават сами какво да изберат за себе си. Спрели се на Virgin Records, тъй като им давали най-много свобода на творчеството.

Бързият успех и бързият провал

Пърият им сингъл “Wannabe” излиза за пръв път през 1996г. през юни в Япония, а следващия месец и във Великобритания и се се озовава на първо място в британските музикални сензации. Тя е била стратегически избрана като първа от самите момичета, защото в текста са заложени идеите са приятелството на момичетата и женската сила — ценности, зад които “спайските” уверено и упорито стоят. В интерес на истината техният мениджър Саймън и продуцентите от Virgin Records ги, че тази песен не е подходяща за дебютна, но момичетата доказали точно обратното. Въпреки че след като излязла песента, музикалните критици били изключително строги и нападателни, “Wannabe” покорява хиляди фенове от различни страни по света и устоява теста на времето до ден днешен, превръщайки се в едно от най-разпознаваемите и известни парчета на 90-те. Няма нищо чудно в това, защото самата песен изразява всичко, от което поп културата на 90-те се е нуждаела по това време — характер, изразителност, самоувереност и смелост да изразиш себе си — всичко, което Spice Girls са.

Spice Girls бързо се превръща във феномен. През края на 1996г. нямало списание, на чиято корица да не се появели спайските. Всъщност именно авторът на британско списание, осмивайки групата, дава прякорите на момичетата според техните индивидуални характеристики и стил — posh, baby, sporty, ginger, scary. Групата обаче не приела това обидно и всъщност избрали да се наричат така и в бъдеще, което станало неизманна част от техния маркетингов имидж.

Дебютният албум на Spice Girls се превръща в най-продаваният албум на 1997г. в Европа и САЩ. Тяхната популярност набирала скорост с с всеки изминал ден, а влиянието им се разрастнало до толкова, че бил изкован терминът Spicemania (Мания по Спайс). Нямало място, където човек да не се натъкне на лицата на спайските. Те подписали множество договори с различни компании. Маркетинговата им стратегия се разпростирала от кеновете на “Pepsi” и опаковките на чипсовете, през парфюми, обувки, ученически предмети, дрехи, кукли, колекционерски карти и дори собствен филм, излязал през 1997г.!

През 1997г. момичетата записват песни за втория си студиен албум, снимат филм и пътуват из света заради световното си турне и всичко това едновременно. Нямат никакви почивни дни в продължение на месеци. Високоскростното влакче на успеха и влиянието бързо ги повлича надолу към стръмен провал. През пролетта на 1998г., докато все още са на световното си турне, Джери, изтощена от работа и под влияние на зачестелите кавги с Мел Би, решава да напусне групата без предварително да предупреди абсолютно никого. Няколко дни тя не се обажда на приятелките си, не се появява за общите им публични изяви и участия. По-късно официално обявява в медиите, че окончателно е напуснала групата. Това се оказва неприятна изненада както за останалите членове, които трябва да продължат турнето и да преразпределят задачите си, така и за феновете, които приемат напускането на Джери като предателство не само към групата, но и към цялата страна, тъй като по това време Великобритания приема Spice Girls за отличителна част от културата си.

Да се запознаем с момичетата!

През втората половина на десетилетието на 90-те едва ли е имало по-често задаван въпрос сред подрастващите момичета от “Коя спайска си ти?”. Петте момичета от групата имат коренно различни личности и стилове на обличане, затова и съвсем естествено феновете могат да разпознаят себе си в някоя от тях и да се идентифицират с нея. Всъщност групата дава много нагледна представа за това как женствеността има множество разновидности и проявления.

Всяка спайска представлява определен стил и начин на поведение, по който момичето може да избере да тръгне при превръщането си от дете в жена: стилна и елегантна дама, женствено и нежно момиче, смела и атлетична спортистка, силна и независима жена или щура купонджийка— в групата има представители на различни характери и стилове, с които феновете могат да се асоциират. Именно това е, което прави Spice Girls уникални, в сравнение с останалите поп групи, където често всички членовете носят подобни костюми и имат еднаква модна естетика. Това е и едно от наследствата на Spice Girls за бъдещите поп формации и групи приятели в поп културата — стремеж към разнообразие и представителство на различни характери.

Victoria Adams/Beckham

Виктория Адамс (а по-късно Бекам) е нарична още Posh Spice (от англ. posh - елегантен, луксозен), защото е изискана и истинска дама. Тя е изтънчена, стилна и елегантна, произхожда от британската средна класа. Виктория има по-зряло поведение от останалите. Има славата на “ледена принцеса”, защото има вид на недостъпна и често е саркастична. Често ще я видите облечена в little black dress (малка черна рокля) или други дизайнерски тоалети.

Emma Bunton

Ема Бънтън е наричана Baby Spice (от англ. baby - бебе), защото е нежна като малко дете. Тя е най-малката от групата. С миловидно момичешко излъчване, Ема е олицетворението на непорастналото дете, запазило изначалната си невинност и жизнерадостност. Облича се в пастелни цветове, нежни материи, дантела, най-вече в бебешко розово, небесно синьо или бяло, а ангелски русата си коса носи на две опашки или спусната.

Mel C (Melanie Chisholm)

Мел Си (Мелани Чисхолм) е с прякора Sporty Spice (от англ. sporty — спортен), защото често има вид на спортистка. Тя е енергична, атлетична и леко мъжкарана. Има състезателен дух и не се страхува от предизвикателства. Носи спортни екипи, може да я видите с груби маратонки Nike дори на концерти и публични изяви, има татуировки на дясната си ръка, а тъмната си коса често носи на опашка.

Geri Halliwell

Джери Халиуел е наречена Ginger Spice (на английски ginger се наричат хора с рижави коси) заради червената си коса. Тя е най-възрастната сред момичетата, най-самоуверена и отговорна. Затова често се посочва като лидер на групата, но и защото е способна да вземе най-сериозните и разумни решения. Открита, честна и разкрепостена, Джери не се страхува да каже каквото мисли и да стои горда зад слогана на групата “Girl Power” (от англ. момичешка сила), тъй като е феминистка.

Mel B (Melanie Brown)

Мел Би (Мелани Би) е наречена Scary Spice (от англ. scary - страшен) — заради дрезгавия си плътен глас. Тя е душата на купона — шумна, щура, готова за забавления, без задръжки. Облича се в дрехи с животински щарки, носи къдревата си рошава коса свободно и има пиърсинг на езика.

Наследството на Spice Girls в поп музиката и поп културата

Въпреки че Spice Girls се задържа на световната сцена в оригиналния си състав от пет млади и амбициозни момичета едва 2 години, тяхното наследство по отношение на развитието на поп културата до ден днешен е неуспоримо.

След като Spice Girls зарязват Боб и Крис Хърбът, Крис се опитва да сформира други групи по имиджа на Спайс Гърлс. През 2001г. дори създава шоуто Pop Idol, базирано на процеса по прослушванията за групата Spice Girls.

Нещото, което различава Спайс Гърлс от всички други мъжки и женски поп групи до 90-те е индивидуалността на всяка от дамите в групата. Архетипните образи започват да се срещат не само в музикалните поп формации, но и в киното и телевизията и особено в детските продукции, насочени към момичета. Започват да се появяват все повече и повече продукции с героини, които са коренно различни една от друга, но обеднинени от чисто и истинско приятелство (Winx Club, Bratz и др.).

Друг фактор за успехът на групата е и тяхната свръх амбиция и целенасоченост и непримиримост към мненията на продуценти и критици. Момичетата доказват, че с труд, упоритост и самоувереност могат да се постигнат велики неща. Пет обикновени английски девойки, които за кратко време се издигат на световно ниво се оказват вдъхновение за множество поп групи през следващите две десетилетия, сред които Little Mix и Fifth Harmony, както и някои корейски групи като Black Pink. Много са и поп певиците, фенове и вдъхновени от Spice Girls като например Адел и Били Айлиш.

Поп музиката на Спайс Гърлс възпява приятелството, женската сила и индивидуалност. Тя е лека, забавна и лесна за възприемане и на практика служи като мотивиращо послание за малките момичета и тийнейджърки на 90-те, казвайки им, че могат да бъдат това, което искат да са и трябва да бъдат горди от себе си. И именно заради това те остават в историята не само като най-успшената и продавана поп група, но и като влиятелни културни икони.

Използвано съдържание:

Spice Girls: How the Spice World Came CRASHING DOWN | Deep Dive (youtube.com)

Persona Spice: Girl Power and Representations of Femininity (weebly.com)

Древни обичаи по случай новата година

Пътят на съвремнните празненства по случай Коледа и други празници, отбелязвани в края на годината, тръгва още от езическите времена. Всички важни и повсеместно разпространени обичаи на съвременната епоха са наследени от нашите прадеди, които са ги празнували хиляди години преди нас, макар и по различен начин. Това не е изненада за никого, тъй като много преди големите световни монотеистични религии да се появят, езическите народи от древността са имали добре развита система от ритуали и празненства, свързани с природните цикли и смяната на сезоните. Такива празници са Коледа и Великден, които отбелязват съответно възраждането на плодородието на природата през пролетта и неговото загиване през зимата.

В основата си зимните празници са свързани със зимното слънцестоене, което в северното полукълбо се пада на 21 декември. Тогава е най-дългата нощ в годината и съответно най-краткият ден. След това денят започва да се увеличава, нощта да намалява, с което се свързва и края на зимния сезон и пристигането на пролетта. За древните езически народи това бил дългоочакван момент, тъй като това означава и плодородие и нови реколти. В различни части на света хората базирали календарите си спрямо позициите и движенията на Луната и най-вече на Слънцето.

Римляните и Сатурналия

Римляните безспорно са основатели на една от най-добре развитите империи в Древността, а множество от техните културни традиции и обичаи са достигнали дори наши дни и са просмукани в ежедневието ни по начин, за който дори не си даваме сметка.

По време на Римската република (509–26г. пр. Хр.) и през ранните години на Римската империя (27г. пр. Хр. — IVв. пр. Хр.) римляните празнували фестивала Сатурналия в средата на декември (между 17 и 23) в чест на бог Сатурн и покрай зимното слънцестоене. Всеки празник по същество подобава прекратяване на нормалния ритъм на живота, но римляните наистина излизали извън контрол с щури празненства и преобръщане на всички социални норми и морал. Всички взимали отпуск от служебните си задължения, на робите се давала свобода в дните на фестивала, хората си разменяли подаръци и свещи. Освен това хората можели да критикуват отворено властта и дори да разменят позиции с управниците си. Фестивалът Сатурналия се свързва с още по-древни времена и земеделските ритуали на хората. През това студено и мрачно време на годината, когато природата нищо не ражда и дарява на хората, дълбоковярващите езичници давали дарове и принасяли жертви на боговете, защото смятали, че когато дойде плодородният сезон, те ще им гарантират богата реколта.

По време на управлението си Юлий Цезар въвел нова календарна система — Юлиански календар, според който празничните дни на Сатурналия се падали между 19 и 23 декември. Според този календар 25 декември бил денят на зимното слънцестоене (а в днешно време е 21). През IVв. сл. хр. римляните приемат християнството и с това езическите практики, една от които Сатурналия, постепенно залязват и изчезват. Все пак Сатурналия директно повлиява празнуването на Коледа и Нова година в следващите периоди — украсяването на къщите със зеленина, която символизира живота в едно мразовито време от годината, присъствието на свещички и даването на подаръци на децата и бедните.

Викингите и Юле

Yule е думата за зимния празник на германските и северните народи, който продължавал чак до януари. Той давал лъч светлина и надежда на древните викинги през зимата и поддържал оптимизма им. За да символизират завръщането на слънцето и топлината, мъжете събирали дърва от гората и ги изгаряли у дома. За изгореното дърво се смятало, че носи късмет, а всяка прехвърчаща искра означавала раждане на ново животно в обора през идната година. Може да се направи интересно сравнение между бъдникът в България, който също символизира Слънцето и раждането на Божия син.

Езическите празници срещат Християнството

Централно място в древните митологии заема божеството, посветено на Слънцето. Това е разбираемо, предвид факта, че то е основен източник на светлина, топлина и поддържа живота на Земята такъв, какъвто го познаваме. В египетската митология се нарича Ра, в гръцката — Хелиос, в римската — Сол, в славянската — Дажбог. В Християнството Исус Христос носи смисъла на “слънчево” божество в християнската традиция, а и навярно самият ореол над главите на светците в иконите символизира именно слънцето. С навлизането на християнството в европейския континент от Близкия изток, се “маскират” множество езически традиции като християнски с цел по-лесното приемане на новата религия от хората. Така очакването и посрещането на Слънцето става раждане на Исус Христос — Божия син.

Дядо Коледа и подаръците

Разбрахме, че още по римско време през декември хората си разменяли подаръци и принасяли дарове на боговете, надявайки се на добри реколти през следващата година. Но има още една история, която дава начало на традицията да се подаряват подаръци покрай Коледа.

През 280г. сл. Хр. в Турция в едно богато семейство се родило момче. То посветило живота си на това да пътува из страната и да помага на бедните и болните. Различни истории се говорят за този човек — някои твърдят, че давал подаръци на децата, други, че тайно давал пари на бедни хора без да иска нищо в замяна, освен това помогнал на моряци в буря. За нещастие по време на гоненията на християни бил пратен в затвора. По-късно, обаче християнството го канонизира за светец и покровител на моряците. Този човек бил Свети Николай и е прототип на най-разпознаваемият и обичан сред децата персонаж — Дядо Коледа. Свети Николай починал на 6 декември. В днешно време в някои страни като Нидерландия подаръци се дават на децата именно на 6 декември, а не в коледните дни. Самите нидерландци, изселили се отвъд океана, внасят традицията покрай Дядо Коледа в американската култура. На техния език Дядо Коледа се нарича “Sinter Klaas” — Синтерклаас, което с времето се превръща в американското Санта Клаус.

Образа на весел старец с червени одежди обаче дължим на художникът Томас Наст, който през 1881г. изобразява Свети Николай с чувал играчки и червени дрехи.

А мен ако питате съвсем не е случайно, че на български наричаме Николай накратко Кольо, което доста звучи като Коледа!

Коледно дръвче като символ на живота през зимата

Централно място през декември заема коледното дръвче, което обикновено е иглолистно дръвче. Вече споменахме, че по това време на годината настава мрак и студ, а хората считали, е Богът на слънцето е болен и се оттегля за почивка. Затова украсявали домовете си с вечнозелени растения, за да им напомнят за живота и зеленината на лятото. А дали не е разумно да предположим, че цветните топки, които закачаме по елхата, не символизират плодовете, висящи от дърветата през лятото?

В заключение...

Предвид многовековната история на Коледа и новогодишните традиции, не е чудно, че всички се чувстват развълнувани и емоционални през това време от годината. Без значение каква е религията и дали изобщо човек е религиозен, едно е сигурно — това е време, в което всички дейности се въртят около темите за живота и светлината. А кое е по-важно от това да сме здрави, да имаме множество дарове от природата на трапезата и светлина и топлина не само през зимните месеци, винаги в ума и в сърцето?

Източници:

The pagan roots of Christmas

Saturnalia — Roman Festival

Saturnalia

History of Christmas

Какво символизира горящото дърво в огнището на Бъдни вечер?

The History of St. Nicholas, Santa Claus & Father Christmas

Всъщност много хора гледат на сандвичите с лошо око, но те могат да бъдат насищащи, здравословни и пълноценни. Не подкрепям оцеляването само чрез сандвичи, но от време на време могат да бъдат достоен бърз обяд.

Сандвичите, които ще ви предложа, са изцяло здравословни и (не чак толкова) зловещи!

Франкенщавокадо ⚡🥑

Авокадо, което намачкаваме, а към него прибавяме сол и други любими подправки като черен или червен пипер, а може и лют сос. То служи за основа - лице.

Водорасли нори, които изрязваме във формата на прическа с помощта на кухненски ножици.

Маслини, чиито краища използваме за очи.

Чери домат - четвъртинка от него, която използваме за уста.

Паяци с кашкавалени паяжини 🕷🕸

Лютеница или доматен сос за основа, която си подхожда добре с кашкавала.

(Веган) кашкавал, който режем на малки парченца и с тях оформяме паяжината в центъра на филийката хляб.

Маслини, от които оформяме телцата и краченцата на паячетата.

Крастачивената мумия 🥒⚰

Хумус за основа на сандвича.

Краставица, настъргана на фини линии с ножче за картофи.

Маслини - краищата им за очички.

Не забравяйте салатата с очи - репичка, чери домат и маслина! 👀

Необходими продукти:

За блата:

200 гр. пълнозърнесто брашно

100 мл. кокосово масло (разтопено на стайна температура)

1/2 ч.л. сол

1 с.л. кафява или кокосова захар

2 с.л. студена вода

За плънката:

2 дюли

2-3 средни по размер ябълки

80-100 гр. кафява или кокосова захар

100 гр. натрошени орехи

100 гр. стафиди или сушени червени боровинки

100 гр. фурми

1/2 ч.л. канела

1/2 ч.л. джинджифил на прах

1/2 ч.л. счукан карамфил или на прах

есенция ром

За да направите този пай, ще ви е необходима тава с отварящ се ринг.

Пресявате брашното, а после го разбърквате в купа с кокосовото масло, солта и захарта. Добавяте и двете супени лъжици студена вода. По този начин бързо се оформя бисквитено ронливо тесто, което разстилате в тавичката, а по стените й правите борд към 2 см.

Нарежете ябълките на малки кубчета, може и без да ги белите. Дюлите настържете на едро.

В предварително загрят тиган карамелизирате захарта с малко вода. Ако използвате кокосова, би трябвало веднага да се разтопи. След това добавете ябълките и дюлите и разбъркайте. След това прибавете стафидите/боровниките, джинджифила, канелата и карамфила и отново разбъркайте. След 2-3 минути добавете орехите и фурмите. Разбъркайте и задушете всичко в тигана, докато плодовете не омекнат и не придобият златист цвят. След това добавете есенцията ром и разбъркайте.

Сега вече можете да изсипете сместа върху тестото в тавичката. Разпределете равномерно. Печете на 180°C за около 20 минути.

Какво представлява празника Хелоуин?

Хелоуин е празник, който се чества на 31 октомври в някои западнохристиянски страни като САЩ, Канада, Великобритания, Ирландия. Името произлиза от английското All Hallow’s Eve, което се превежда като Вечерта на Всички светци. А веднага на следващия ден се отбелязва Денят на Всички Светци, познат като Вси Светии.

История и произход на празника

Свързваме Хелоуин със смърт, духове, скелети, чудовища и… тикви. За да разберем защо това е така и да оценим значението на Хелоуин, ще разгледаме келтските фестивали за прибиране на реколтата.

Келтският празник на жътвата и реколтата

Още от дълбока древност хората са били дълбоко свързани с природата, тъй като тя им е давала всичко необходимо за тяхното оцеляване. По този начин трудът през цялата година — пролетта и лятото, се отплаща с добра реколта през есента. Поради тази причина на много места по света са се извършвали пиршества, които събирателно се наричат Празници на жътвата и реколтата (Harvest Festival).

Келтите са група народи, живели по земите на голяма част Европа — от Великобритания та чак до Балканския полуостров по времето на Желязната епоха. Наследници на келтите и техните обичаи и традиции днес са ирландците, шотландците, англичаните, както и француците от Бретон. От древноримските текстове и келтския фолклор се знае, че древните келти също имали празник, посветен на края на прибирането на реколтата и настъпването на “по-тъмната половина” на годината, когато нощите са по-дълги, дните по-къси, когато не растат растителни култури и господстват есенните ветрове и зимните студове.

Този празник е познат под името Сауин (на английски Samhain, а на шотландски Samhuinn) и се счита, че от него произлиза познатият ни в днешно време Хелоуин. Някои литературни текстове сочат, че Сауин се отбелязвал с големи огньове на открито, около които се правили празнични събирания. Огньовете, подобно на нашите по време на празника Заговезни, имали силата да “пречиствят” и “защитават” хората. Считало се, че по това време границата между нашият свят и отвъдния свят на духове и магически създания е минимално тънка и може да бъде прекосена. Древните гробищни могили били отваряни, тъй като на тях се гледало като на портали към Отвъдното. По това време излизали духовете на покойните роднини и приятели. Затова живите им близки оставяли свободни места на трапезата за тях. Освен това по земята бродели и магически същества от келтския фолклор — aos sí, един вид феи и елфове, които закрилят хората. За тях се оставяли дарове под формата на храна и напитки, за да им осигурят добър живот през зимата. Хората се маскирали като магически същества, за да получават храна и дарове от тяхно име. По онова време единствените костюми, с които разполагали, били животински кожи, глави или рога. През 16в. в Шотландия е документирано, че хората, облечени в костюми, обикалят по къщите и изпълняват малко представление, пеят или рецитират в замяна на храна.

Веднага можем да забележим различни прилики с днешните обичаи по случай Хелоуин — украсяване с духове, скелети и други същества, напомнящи смърт и Отвъдно, преобличане и маскиране, обикаляне от врата на врата за лакомства.

Християнската традиция — как Сауин става Хелоуин?

След 1в. Християнството се разпространява по света, държава след държава, кралство след кралсто, бива покръстено. За да не се свързват хората с други вярвания, традиции и божества, всички предхристиянски обичаи трбявало да бъдат “замаскирани” и “преоблечени” с нови дрехи. Точно както се прави на Хелоуин! Традициите около Коледа, Великден, а също и Хелоуин били обвързани с Библейски истории и личноти, за да може всичко езическо и нечисто да се изтрие от тях. В противен случай авторитета на христиняската църква би бил подронен.

През 835г. съвсем стратегически папа Григорий IV решава да създаде ден, в който да заличи почитането на езическите богове и магическите духове, феи и елфи, а да отпразнува и отдаде почит на всички католически светци и християнски фигури едновременно. Избира датата 1 ноември, точно след празника Сауин и наименова деня All Hallow’s Day — Денят на Вси Светии. Вечерта преди този ден става All Hallow’s Eve — Вечерта преди Вси Светии, а от там с времето Сауин започва да се нарича Halloween — Хелоуин.

Хелоуин завладява Америка

След откриването на Америка от Христофор Колумб, континентът става популярна дестинация за изселване сред множество заможни европейски протестанти. Англичаните и ирландците донасят със себе традициите на Хелоуин като маскирането, обикалянето за лакомства, дълбаенето на фенери, които се внедряват дълбоко в културата на бъдещата американска нация. Още през 19в. американските деца обикалят по домовете и пеят или рецитират стихчета, за да спечелят лакомство — традиция, донесена от ирландците. В днешно време в САЩ Хелоуин е един от най-обичаните празници. Обръщат му повече внимание дори и от на Великден.

Комерсиализирането на Хелоуин

През 20-те и 30-те години на 20в. започнали да се произвеждат първите готови за обличане костюми, които човек можел да си купи от магазина. След Първата и Втората световна война с икономическия бум Хелоуин вижда своя разцвет с производството на най-различни бонбони. През 50-те години се появяват се страшни филми по кината, а през 60-те по телевизията започват да се излъчват специални хелоуински телевизионни предавания.

Традиции около Хелоуин

Каква е историята на тиквените фенери?

Тиквеният фенер с лице — най-разпознаваемият символ на Хелоуин, представлява голяма тиква, чиято вътрешност е издълбана, а по кората й са оформени очи, нос и уста. В тиквата се слага запалена свещ. На английски се нарича Jack o’lantern и в дните покрай Хелоуин може да бъде видян в градините и дворовете на хората.

Тази традиция произхожда от Великобритания и Ирландия, където още през 19в. хората издълбавали ряпа и цвекло, за да плашат злите духове. В САЩ обаче хората нямали достатъчно ряпа и цвекло, за да изпълнят задачата и дълбаели тикви.

От къде произлиза традицията “Номер или лакомство”?

В САЩ Хелоуин е един от най-обичаните празници. Обръщат му повече внимание и от на Великден. Все пак голяма част от традициите покрай Хелоуин са “внесени” от Европа, когато множество хора са се изселвали от Великобритания и Ирландия към Северна Америка. По този начин обичаят със събиране на лакомства е въведен в САЩ от ирландски емигранти през 19в. Както вече споменахме, традициите около Хелоуин са исторически свързани с келтския празник Сауин. Един народ, който наследява празниците на келтите е ирландският. Още от времето на Сауин келтите се обличали като магически същества и приемали дарове от тяхно име. А от 16в. насам възниква традицията да се ходи от къща на къща в костюм и да представя по някое малко представление в замяна на храна и лакомства. Ето как келтският обичай на обличане като магически феи и елфи с времето еволюирал в днешния обичай Trick or Treat — Номер или лакомство. Това е любима дейност на децата от англоговорящите страни. Те се маскират като приказни същества или герои от филми и обикалят на групички по къщите на съседите, когато се стъмни. А ако не получат бонбони и сладки, може да изпълнят някоя пакост като да хвърлят яйце по вратата или да пишат със сапун по прозорците.

Други традиции и дейности около Хелоуин

Както вече споменах американците са луди на тема Хелоуин. Започват да украсяват още от края на септември-началото на октомври, купуват декорации за домовете си, могат да се открият всевъзможни костюми в магазините, училищата провеждат тематични дейности, излизат хелоуински филми и епизоди на сериали, които се излъчват седмици преди Хелоуин, организират се партита с костюми.

През последните десетилетия Хелоуин не радва само децата. Докато те се забавляват с костюмите си на феи и супергерои, обикаляйки квартала с кошнички във формата на тикви, в които събират сладки и бонбони, възрастните си устройват партита. На партитата не винаги е задължително да си маскиран като страшно създание или чудовище, можеш да се облечеш като Мерлин Монро… или като хот дог. Разбира се, не липсва зловеща украса, но дори и храната е тематична — сладки във формата на човешки пръсти, вещерски коктейли с очни ябълки, курабийки със захарни паяци и паяжини. Хората с домашни любимци дори маскират и тях.

В дните и седмиците преди Хелоуин някои хора посещават ферми, овощни градини, царевични полета или бостани с тикви, тъй като с настъпващата есен, започват да търсят и повече от тази естетика. Популярни декорации за дома са не само духове, паяци и прилепи, но и житни класове, царевица, ябълки, тикви, жълъди и шишарки, тъй като се асоциират с есента.

Някои по-приключенски настроени личности посещават и специално направени изоставени призрачни къщи със стряскащи изненади като духове, зомбита и други страшилища, които изскачат от някой шкаф или зад някой ъгъл.

В заключение...

В днешно време празникът е придобил по-светски и консуматорски характер. Хората просто се забавляват, преобличайки се в забавни костюми и превъплъщавайки се в любимите си герои, а децата се радват на различни лакомства, събрани от съседите. В САЩ хората започват да украсяват за Хелоуин още от началото на октомври и съответно магазините преливат от стоки по случай пранзика — декорации с паяци, всякакви артикули във формата на тикви, ковчеци, черепи, прилепи и т.н. Можем да кажем, че увлечени от пъстри реклами, тематични филми за празника със страшни герои и пазаруване за костюми и сладки, хората са забравили истинското значение на празника.

Никой вече не мисли за Хелоуин като за момент, в който можеш да се свържеш с починалите си роднини и приятели, за време, в което да сме благодарни на природата и даровете, с които ни е дарила през годината, за официално сбогуване с лятото и посрещане на зимата. Макар и чужд за нас и нашите земи, нека не забравяме, че той е създаден от хора за хора, а ние също сме такива. Ако иска, всеки може да намери по нещичко за себе си в този празник било то забавление, било то благодарност, било то признание към починал близък човек.

Аз съм почитател на индийската кухня и то голям. Рецептата, която ще ви предложа НЕ е индийска, но е вдъхновена от индийската кухня.

Харесвам червената леща, защото мога да я сготвя винаги, когато ми скимне, без да се тревожа, че не е накисната и ще остане хрупкава. Един неин недостатък е, че зрънцата й губят формата след като се сварят и ястието придобива формата на пюре или гъста каша, от колкото на яхния.

Няма голямо значение, защото на вкус го докарвам супер. Вдъхновявам се от индийската кухня, в която се използва кокосово мляко. То придава на ястията екзотичен вкус и кремообразна текстура. Харесвам да добавям и подправката къри. Тя всъщност е микс от подправки, подобно на нашата шарена сол. В нея в различни количества са добавени куркума, кориандър, кимион, черен пипер, джинджифил, канела, червен пипер, понякога лют, а често и горчица на прах.

Необходими продукти:

1 ч.ч. червена леща

1 глава лук

1-2 скилидки чесън

1-2 червени пипера

2-3 моркова

половин консерва кокосово мляко

1/3 или половин буркан доматен сос (според предпочитанията)

няколко стръка магданоз

подправки - куркума, къри, червен пипер, черен пипер, сол

Приготвяне:

Измивам и почиствам лещата. 🚿

В тенджера запичам нарязан на малки парченца лук. В последствие добавям останалите зеленчуци. 🧅🌶🥕🧄

Когато поомекнат, добавям лещата и наливам вода, която да покрие лещата. Захлупвам тенджерата с капак. 💧

След около 15-20 минути лещата е попила голяма част от водата. Сега е време да добавим кокосовото мляко и доматения сос. 🥫🍅

Веднага след това добавям и подправките. Проверявам дали лещата е мека и как е на вкус. ✅

Палачинките

Постните палачинки за мен са предизвикателство, защото от време на време или стават тестени или прекалено сухи като подметка.

За сега изпитаната от мен рецепта, която върши работа, е следната...

бяло брашно - 2 ч.ч.

ядково мляко - 2 ч.ч.

кокосово масло - ½ ч.ч.

кокосова захар - 2 ч.л.

сол - 1 к.л.

сода бикарбонат - 1 к.л.

Разбъркваме ядково мляко със солта, кокосовата захар, брашното. Аз използвах миксер на много слаба степен, за да се получи хомогенна смес и да избегна враг номер едно - буци в сместа! След това добавяме содата и кокосовото масло и отново разбъркваме до хомогенна смес. Предварително сме загрели тефлонов тиган със съвсем малко кокосово масло. И после започва процедурата по пържене на палачинките.

За пълнежа

Какво сложих на палачинковата торта? Ето различните пълнежи, които се редуваха:

Руска салата, която сама приготвих. Купих веган майонеза от нахут (без яйца), която прибавих към ситно нарязани кисели краставички и сварени грах, моркови и картоф.

Лютеница с пушено тофу, нарязано на тънки ленти. Беше купено от Кауфланд и понеже беше пушено силно наподобяваше вкуса на шунка.

Гъби с лук и кокосова сметна на тиган, които предварително съм подготвила. За овкусяването използвах черен пипер и самардала.

А за най-горната палачинка заложих на паста от зелени маслини и настърган веган кашкавал. За естетически вид поръсих с пресен копър и нарязах чери доматче.

И ето една цветна палачинкова торта, за която ако не кажете, че е веган, хората няма и да разберат. ;)

География на Белгия - низини и диги

Кралство Белгия е малка низинна страна в северозападна Европа с площ от около 30 хил. кв км. От географска, социологическа и културна гледна точка е братовчедка на Нидерландия и Люксембург, които освен това са и нейни съседи по граница. Освен тях Белгия граничи и с Германия и Франция. Белгия има излаз на море - бреговете й се мият от Северно море, а по тях има изградени диги, също както е и в Нидерландия, които предпазват от наводняване. Въпреки че винаги, когато чуя кралство, романтикът в мен си представя страна, сгушена сред високи планини и гъсти гори, тук случаят съвсем не е такъв. Поради низинния си релеф, Белгия не може да се похвали с разнообразна природа, нито с планини като средноевропейските страни. Все пак надморската височина нараства колкото повече пътуваме от северозапад на югоизток и достига пика си - скромните 694м са най-високата й точка.

Езиците в Белгия - социокултурно съвместно съжителство

В Белгия има три официални езика - нидерландски, немски и френски. Има също така и три големи административни региони:

Валония, където се говори френски.

Фландрия, където се говори нидерландски с фламандски диалект.

Столичния регион Брюксел, където вървят и френски, и нидерландски.

Градчето Льовен, в което пребивавах за малко повече от месец, се намираше на територията на Фландрия и по думите на някои мои състуденти, можело да те изритат от магазина, ако заговориш белгийците на френски. Затова аз, макар и горда от познанията си по този език, си запазих момента да се изфукам с него само, когато бях в Брюксел.

За мен, като любител антрополог (по онова време бях и студент в това направление) е много интересна цялата тази амалгама от езици, култури и етноси, която се разполага на една такава малка територия и от 1830г. съвсем уверено стои като развита, добре организирана държава. Как се създава такова устойчиво общество с добре изразена национална идентичност, на фона на цялата тази културна пъстрота?

История на Белгия - от Цезар до Леополд

Първо ще се заема с името на страната, което се споменава още по времето на Цезар (1в. пр. Хр.). Освен отличен пълководец, Цезар е бил и активен етнограф, тоест проучвал е, изследвал е и е записвал информация за живота и културите на народите, с които Римската империя е имала контакт. А за да си добър завоевател, нали трябва да познаваш врага си. През 1в. пр. Хр. Цезар се вълнува от завладяването на келтските племена в Галия - обширна територия в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн. В неговите "Записки за Галската война" (най-известното му съчинение, впрочем), той разказва, че Галия е била разделена на три области - Галия Белгика, Галия Келтика и Галия Аквитаника. В момента нас ни вълнува Галия Белгика. Хората, живеещи по тази територия, се наричали белги като все още не е ясно дали са с германски или келтски произход. Всъщност техните традиции и начин на живот са съвсем различни от тези на заобикалящите ги германски и келтски племена, което всъщност провокира интереса на Цезар.

Римляните държат под контрола си териториите на цяла Галия чак до 486г., когато франките от Меровингската династия завладяват региона. Територията на Белгия остава в ръцете на франките като преминава и през Каролингската династия на Карл Велики.

През Средновековието, типично по европейски, малки феодални държавици се разпростират из континента. Така от 866г. до 1795г. съществува Графство Фландрия. През 15в. тук Хабсбургите пускат пипалата си като спечелват наследствност над региона чрез брак. През 16в. испанският крал Филип II печели надмощие над региона и така се създава провинцията Испанска Нидерландия (днешните Нидерландия, Белгия и Люксембург), която през 1714г. се дава на Хабсбугите и се превръща в Австрийска Нидерландия.

Решителен момент за обособяването на днешна Белгия като държава е края на Наполеоновите войни в началото на 19в. Тогава Европа доста променя облика си. Една от промените настава, когато през 1815г. Австрийска Нидерландия се добавя в състава на новосформирана държава Обединено кралство Нидерландия. Нейният крал Уилиям I обаче бил протестант и не се интересувал особено от католиците в юга на кралството, тоест на териториите на днешна Белгия. Всъщност той дори използвал индустриализираната им икономика, за да развива севера - същинска Нидерландия. Избухват бунтове, които той се опитва да потуши с помощта на Великите сили. От своя страна те взели решение за създаването на нова държава, чиято независимост признали на 4 октомври 1830г. Условието за съществуаенто й било да е монархия, защото по онова време републиканството не било много, много на мода. За крал на новото кралство Белгия се обявява Леополд I - немскоговорящ протестант от рода Сакс-Кобург и Гота и от семейство на херцози. Баща му е дядо на английската кралица Виктория.

Белгия - единство в многообразието

В Белгия е така наречената "столица на Европейския съюз", а именно Брюксел. Освен, че е на ключово място между водещи в икономическо отношение страни като Германия и Франция и е една от шестте основателки на Европейския съюз, тя е и седалище на важни административни и институционални учреждения за Съюза - Европейската Комисия (изпълнителен орган), Съветът на Европейския съюз (орган за управление), второ седалище на Европейския парламент (законодалтелната власт, чието първо седалище е в Страсбург) и Европейския съвет (съставен от ръководители на правителствата на страните членки). Всички знаем, че мотото на Европейския съюз е "Единство в многообразието". Коя страна по-добре може да представи това мото, демонстирайки сама по себе си това мото в действие, ако не пъстрата Белгия с нейните разнообразни култури и езици?

Салата:

🐑🏡 Шопска

🍅 градински сочен домат от селската градина на майка Ви, която живее на село и отглежда домати в оранжерия

🥑 авокадо, понеже няма краставица в хладилника, но пък то съдържа повече протеини от всеки друг плод и помага да изхвърлим токсините от организма

🫒 маслини, донесени чак от слънчева Гърция

🥥 бяло сирене изцяло с растителен произход от кокосово масло

🌻 семена и семки - слънчеоглед, лен, тиквено семе, сусам

Основно:

🫘🥘 Боб на фурна

🧅 лук кромид - колкото повече, толкова по-вкусно

🧄 чесън - същото важи и за него

🥕 градински моркови, от майка Ви, която живее на село и освен домати, явно отглежда и моркови

🌶️ печени червени пиперки на чушкопека на село

🥫 домашно консериран доматен сос от майка Ви на село, която отглежда домати в оранжерия

Десерт:

🍫🍮 Шоколадов мус

🥥 кокосова сметана - половин консерва

🥜 тахан от ядки по избор - 2 супени лъжици

🍌 банан - 1 или 2

🥑 авокадо - 1 на брой

🍫 какао - 2-3 супени лъжици

Какво е киноа?

В културно-историческо отношение киноата е била основната храна на инките - добре развит в културно и социално отношение народ от Южна Америка, обитавал предимно района на планината Анди. Тя е култувирана от народите, живеещи по тези планини преди 3000-4000 хиляди години.

Киноата не е зърно, а семе. От гледна точка на таксономичната класификация е родствена на спанака.

Представя се отлично по отношение на хранителната си стойност. Съдържа големи количества желязо, фосфор и калций, както и витамините Е и B. Съдържа малко въглехидрати и поради това не довежда до затлъстяване. Освен това, за разлика от пшеницата, киноата не съдържа глутен.

Как се приготвя?

Киноата се измива преди варене. Всеки пакет киноа е съпътстван от инструкции за приготвяне, но общо взето се сварява бързо (за около 15 минути). Аз запичам зеленцучи в дълбок тиган - лук, чесън, пипер, моркови, тиквички, домати. Овкусявам ги с подправки като къри, куркума, черен или червен пипер, може да се добави и доматен сос по желание. Когато са готови, към тях прибавям сварената и изцедена киноа и разбърквам отново в тигана, за да се смесят и да се овкуси киноата. Серирам с листче мента или магданоз.

Киноата е подходяща и за добавяне към салати. Достатъчно е просто да я сварите и да изчакате да се охлади.

Бъдете креативни с киноата и я консумирайте редовно. Тя не е просто "храна за индианци", както с я наричали испанските колонизатори с насмешка, а е "подарък от боговете" и "майката на всички зърна". ;)

Бивайки вегани, вкъщи се налага сами да правим "каймата" за кюфтета ни. Оказа се, че това, което сътворих един ден пасва перфектно в графата "Барби храна" в Инстаграм - кюфтета от червена леща и червено цвекло, които придобиха закачлив тъмно розов цвят.

Необходими продукти:

2 глави цвекло

250гр. червена леща

1 глава лук

1-2 скилидки чесън

няколко лъжици хранителна мая

4 с.л. царевично брашно

няколко стръка магданоз

сол, пипер и други подправки на вкус

Защо хранителна мая?

Използвам момента да добавя хранителна мая поради три причини.

Първата е, че тя сгъстява ястията. В случая трябва да получа гъста смес, наподобяващя кайма, така че случаят е идеален.

Втората е, че тя е обогатена с витамини от групата В, които са изключително трудни за набавяне. Погрешно се смята, че веганите и вегетарианците не могат да си набавят витамините В, защото не консумират месо. Всъщност тези витамини се произвеждат от бактерии, които живеят в почвата, а не от животни. По този начин те се абсорбират в растенията, които ядем. Чрез растенията се приемат и от животните и ето как влизат в състава на месото. Но вече разбрахте, че преди това растенията се облагодетелстват с тях. Богати растителни храни на витамин В са бобовите, семена, листни зеленчуци, картофи, авокадото. Освен това има и доста хора, консумиращи место, които все пак са с дефицит на тези витамини. Хранителната мая е добър източник на витамините В и е полезно да се приема от всички хора, не само от нас, тревоОпасните.

Третата е, че тя придава приятен вкус на сирене и сметана към различните храни. Става да се ползва и за сандвичи, салати и т.н.

Приготвяне:

Цвеклото се пече във фурна, увито в алуминиево фолио, до омекване.

През това време лещата се измива, почиства и сварява.

Когато цвеклото и лещата са готови, изчакваме да изтинат. След това ги блендираме заедно с нарязаните на малки парченца лук, чесън, подправки и хранителна мая.

Сега, когато сме получили гъста смес, оформяме кюфтета, като ги овалваме в царевично брашно. Аз добавих и пълнозърнесто.

Полагаме ги върху хартия за печене и ги печем във фурна, докато не придобият златист загар и не изглеждат апетитно хрупкави.

А сега ви представям моите ГИГАНТСКИ кюфтета, които вървят супер с гарнитура от пресни зеленчуци или салатка. 🩷

Фестивалите на лято 2023

Исторически фестивал, театрален фестивал, танцов фолклорен фестивал, филмов фестивал, фестивали за архитектурата и изкуството - общо цели 6 в рамките на 3 месеца. В руините на стария град Плиска, на плажа в Аспарухово, във Варненския летен театър и по центъра на Варна, по върховете на Стара планина, из уличките на другата стара столица Търново - ние сме на всеки километър и това лято особено - задължително там, където се състои шарен, весел и артистичен фестивал!

На танцовия фолклорен фестивал във Варна грузинците преодоляха гравитацията и доведоха центробежната сила до криза на идентичността!

На село хранят добре

То па що за лято е, ако не отидеш поне веднъж на село? Да ти нарежат един килограмов сочен домат, да гледаш надвечер как козите се прибират от паша, да поливаш цветята в градината с маркуч. А за селската домашна механа няма отпускарски август. А моята маминка трябваше да стане шеф готвач, 'начи... (вляво). За шеф Манчев не искам и да чувам! Ама и мама е селска мома вече и продукцията от нейната градина се представя все по-добре и по-добре (вдясно).

Малките детайли от селската градина

Новоизлюпени ягодки, заформящи се свежи марулки, цъфнала мащерка за чай през зимата, лук, който няма търпение да излезе от земята и да разплаче оня, дето ще го реже за манджата довечера.

Пътят е живот

Както казах, ний т'ва лято спирка нямахме. Вкъщито ми беше само като временен престой докато стане време от едното хойкане до другото. И тъй на пътя изкарахме с домашен обяд в полеви условия не един път.

Е, не сме яли все каквото сме сложили у дома в торбата. Имаше моменти, в които сядахме и на ресторант. Тогава не проупскахме да почетем литературата, която "декорираше" рафтовете по стените.

И животът е път.

По гарите

Пространствата на БДЖ си остават запазена марка за родния приключенец и пътешественик. За мен още от първи курс в университета гарите и влаковете се превърнаха във втори дом. А който е преживял БДЖ, няма нещо в тоз' живот, дето ще го уплаши. То си е все едно си преживял постапокалипсис. И тука и сега състоянието на жп гарата и нейните влакове в Шумен ще ви докаже, че съм права.

Много залези, посрещнати на пътя

Абе, ние това лято не се спряхме. То не бяха други държава, други градове в България, фестивали, концерти, претъпкани влакове, натоварени багажници - ей това е перфектното лято. Такова съм го мечтала и такова го имам.

Няма филтър, уверявам ви.

И вкъщи да си не е зле

Това лято остана в историята с 40+ градусовите си рекорди. В тоя случай да си стоя на дивана у дома сред крависите цветя с домашна лимонада в ръка или обяд със свежи градински зеленчуци ми е добре дошло.

Както вече казах - това е лятото на '23-та обобщено. Историите за островните приключения на гръцкия остров Тасос и в Малта, можете да намерите в раздел Пътувания от главното меню на блога.