Креативен хаос

Разбиращи се странствания

Срещнахме се

между пръстите на склупторните музи,

сред говорещи страници,

по калдаръмените улици около „Муфтар“.

Там, разлиствахме очите си,

из булевард „Поасониер“,

в квартала на чернокожите,

където миризмите и звуците задушават,

дават въздух,

пренареждат те.

Срещнах те на средата на изречението,

когато говореше бързо и не слушаше жените,

сред вдъхновението ми от различни хора и

от проходите, които извървявам сама.

Срещнахме се в сънищата

едва доловили съзнанието ти,

докато те дърпам до рибния магазин на китаеца,

до къщата на творците по „Риволи“.

Срещна ме

когато мечтая из чужди улици,

бленувам изтока,

липсата на път, музите по стените, миризмите.

Изпуснахме се,

бавно, нетърпимо, очаквано,

непознатия Париж ни среща,

по отделно.

Вали в утехата на думите.

Той граби сънищата ми и къса желанията който изтичат

по асфалта.

Бленува.

Разгръща ме и измисля

своята представа за истината.

Земята отблъсква и реагира

съчетанието ни

неосъзнато, мокро.

Напомня навсякъде нероденото от нас.

Дори насън

вампирът,

той,

пие от мен.

Крещи и руменее.

Воденицата се обръща,

асфалта стене като дума.