Something from the heart

Тя ми се довери отново с предишното безгрижие - и аз няма да я измамя: тя е единствената жена в света, която не бих имал сили да измамя. Знам, скоро пак ще се разделим и може би навеки двамата ще тръгнем по различни пътища до гроба; но споменът за нея ще си остане неприкосновен в душата ми. Това аз винаги съм й повтарял и тя ми вярва, макар да говори противното. Най-после се разделихме. Дълго я следих с поглед, докато шапката й се скри зад храстите и скалите. Сърцето ми болезнено се сви, като след първа раздяла. О, как се зарадвах на това чувство! Дали не иска младостта със своите благотворни бури да се върне пак при мене, или това е само нейният прощален поглед, последният подарък - за спомен? - Герой на нашето време, Михаил Лермонтов

Прекарвам през паметта си цялото си минало и неволно се питам: защо съм живял? С каква цел съм се родил? А навярно тази цел е съществувала и навярно съм имал в душата си безкрайни сили... Но аз не разбрах това предназначение, аз се увлякох по примамките на празните и неблагодарни страсти; от техния огън излязох твърд и студен като желязо, но загубих навеки пламъка на благородните стремежи - най-хубавия цвят на живота. - Герой на нашето време, Михаил Лермонтов

Уви! Защо човек така се гордее с чувствата си, които го извисяват, над животните? Та те само множат броя на нашите нужди. Ако се ограничаваха само с глада, жаждата и похотта, щяхме да сме почти свободни, а ето че сме подвластни на всеки повей на вятъра, на всяка случайно произнесена дума или спомен, предизвикан от нея. - Франкенщайн, Мери Шели

Съвършеният човек трябва винаги да запазва хладнокръвие, да не допуска страсти или преходни желания да нарушават душевния му покой. И не мисля, че преследването на знания трябва да прави изключение от това правило. - Франкенщайн, Мери Шели

Съгласен съм - откликна непознатият. - Ние сме наполовина хора, несъвършени същества, ако някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас - а такъв трябва да е истинският приятел - не ни помогне да усъвършенстваме нашата слаба и грешна природа. - Франкенщайн, Мери Шели

Защо и най-добрият човек винаги като че ли крие нещо от другия и премълчава пред него? Защо да не кажеш откровено веднага какво ти е на сърцето, като знаеш, че думите ти няма да отидат на вятъра? А всеки изглежда така, сякаш е по-суров, отколкото е всъщност, сякаш всички се боят да не оскърбят чувствата си, като ги изкажат много скоро... - Бели нощи, Фьодор Достоевски

Ала как радостта и щастието правят човека прекрасен! Как сърцето кипи от любов! Струва ти се, че искаш да излееш цялото си сърце в другото сърце, искаш всичко да е весело, всичко да се смее. - Бели нощи, Фьодор Достоевски

Та нима той я е виждал само в прелъстителни призраци и само му се е присънвала тая страст? Нима наистина те не са минали ръка за ръка толкова години от живота си - сами, заедно, презрели целия свят и съединили всеки своя свят, своя живот с живота на другия. - Бели нощи, Фьодор Достоевски

Зная, че се е случвало призраци да бродят по земята. Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Ах, Господи, това просто не може да се изкаже. Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си! - Брулени Хълмове, Емили Бронте

Можеш да притежаваш това, което държиш в ръцете си, но душата ми ще бъде на върха на оня хълм, преди да ме докоснеш отново. - Брулени Хълмове, Емили Бронте