Zao De Kov

(Поезия)

На всички, които загубиха

Някой някъде обича

Силно, истински в нощта

Без думи, планове и мисли

Топло завити в пелена

Без страх от лица човешки

Студено утрото изсича

Красивата розова лъжа

Видяха празни, слепи хора

Всичката им светлина

Заболя ги завистта жестока

И стисна техните гърла

Засъскаха със зли езици

Страстно плюеха отрова

И паднахаме като безкрили птици

Глухо в техните крака

Стиснати ръце държахме

Детски спомен, не съдба

Сега и ние гледаме злокобно

Към чуждата мечта

Някой някъде обича

Без думи, планове и мисли

А нас как боли ни

Този момент на красота

Днес демонът ще пирува

Забил сърца на своите рога

Защо битката загубих

И не успях да ни спася

Очи затварям и ще потъна

Дълбоко в своята душа

През прозореца картина бледа

Червено утро и студено слънце

Някой някъде обичаше

Силно, истински в нощта