Bulgaria

Сещам се как като бях по малка, светът ми се въртеше около една топка, един обрач и ластик. Нямах търпение да се събудя, да закуся и да съм като войник пред блока, готова за днешните приключения. Без всякакви социални мрежи. За съжаление, все по малко виждам деца, които си играят пред блока или деца, които не знаят какво е инстаграм. Малко тъжно звучи, но пък и аз не го вярвах. Мислих оптимистично, с надежда че това няма да повлиае до такава степен на младото поколение, но ето ме и мен, вървейки към дома, пиша това на моят мобилен телефон. Не вярвам някой да е забравил какво е да ти се заглещи топката под спрените автомобили пред блока или пък да молиш някой от първия етаж да ти услужи с чаша вода, защото си се изморил от всичките игри. Някой ще кажат “ех какво детство си имала ти..”, да, но аз помня времето, в което да имаш мобилен телефон беше повод за възхвала, малко хора можеха да си позволят този лукс да имаш нокиа. Понякога се замислям върху това дали поколенията, които предстроят да се раждат, дали ще си имат някаква представа за истинското значение на думата детство? Тази дума е с различно значение за всички, но навярно носи онази топлина у душите ви, която носи и на мен. Детсво, в което винаги бих искала да се върна, детство, което винаги ще грее у мен.

Колкото повече го искаш, толкова повече ще те боли след това.