Soul Guide

Въпросът ми е само един: Хареса ли ти вкусът на собственото ти лекарство?”

“Цялата гледка - тя, тениската ми, книгата, малкото легло, кофата и парцала в тоалетната. Кой би издържал да не се влюби?”

- Н.Щ

Обух високите обувки. Нахлузих тясната рокля. Накъдрих си косата. Впръсках скъпия парфюм в шията си, около колието. Желаещи да ме почерпят питие на бара - много. Предложения да си тръгна с тях - също. На сутринта се събудих до непознат мъж в неговото легло. Тръгнах си. Прибрах се и обух бежовите пантофки. Нахлузих широката тениска. Вързах си косата. Захвърлих бижутата. Теб те нямаше, за да ми предложиш кафе. За да ме гледаш така, както ме гледаха всички останали. Само твоя поглед оставаше същия, дори когато не носех скъп парфюм.

Извод: самоуважението му е майката

фрагмент (същ), мъжки род: елемент, част, отрязък от нещо в миналото

Ти си моето.

Припомняме.

“Играем игра, гониш ме ти, бягам аз, а после разменяме места, не показваме чувства, над нас властва преструвка и студенина. Играем игра, но никой от двама ни не осъзнава, че опасна е всъщност тя, надпреварваме се кой по-добре си служи с безразличността. Играем игра, а се надявам, че е време да приключи тя, усмихваш се широко, мене ме тревожат различни вече неща. Играта свършва. Играта свърши, омръзнало ти е и натоварващо било разбрах, уж печеля аз, ала сякаш победата не значи нищо, ти беше двигателя на този свят, надявам се някой ден се срещнем отново, за да рестартираме всичко.”

Събирам багажа. Бързам. Той е до рамката на вратата, наблюдава ме безмълвно, но вътрешно крещи, вътрешно ридае. Никога не бе вярвал, че ще го напусна. Та, дори аз не си вярвам. Бързам. Бързам, защото знам погледне ли ме отново с онзи поглед.. ще му простя всичко и отново ще остана.