АНГЕЛИТЕ НА СВОБОДАТА!
Аз съм от Карлово - градът на Левски. Всеки ден минавам покрай родната му къща и се питам: Струваше ли си саможертвата ти, Апостоле? „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“ Но за кой народ говориш, Апостоле? За днешният ли …? Безразличният, обезвереният, грешният …? Какъв човек трябва да си бил, Апостоле, за да жертваш живота си в името на Родината? Човек, Герой или Светец?
Както и днес, така и в онези размирни и трудни времена е имало Герои и предатели. Но сега, като че ли повече са предателите. Всъщност, те са взели превес. Днес на Героите ще им е доста трудно да оцелеят. Ако в онези тежки времена хората са били обединени от ВЕЛИКАТА КАУЗА, наречена СВОБОДА, днес НАРОДЪТ се е примирил с бездушието, с отчаянието, с липсата на вяра. Днес сме се заблудили, че сме напълно свободни, но не си даваме сметка, че над главите ни виси най-страшният Поробител. Това сме самите ние!!! Подвластни сме и робуваме на собствените си интереси. Не се интересуваме от нищо друго, освен от себе си-да имаме красиви дрехи, висок стандарт на живот, поредната скъпа кола. Не искаме да си „усложняваме излишно живота“, впускайки се в каузи от които нямаме полза.
„Пустата му слава!…Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък.“ Ех, Гоце Делчев! Колко си прав! Днес всички сме фалшиви. Рядко някой ще те подслони в своята къща. Рядко някой би ти протегнал ръка без нищо в замяна. Днес, повече от всичко на Света имаме нужда от Теб, Апостоле. Трябват ни примери за подражание, но не като онези, измислените герои. Трябваш ни ти – смелият, борбеният, вярващият в доброто, истинският и достоен човек. Трябват ни Герои, като твоите спътници. Всеки се ражда със своята съдба. Всеки има своята мисия. Независимо от времето в което се ражда. „Дела трябват, а не думи“! Днес всеки има собствено мнение. Всеки говори, всеки критикува, но никой не действа. Стане ли време да се направи нещо всеки се отдръпва и се скрива в черупката си – най-сигурната му крепост. Само ти, Апостоле и твоите спътници предпочетохте да жертвате своя живот. „След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро.“
Точно като Исус. Вие, истинските Герои поехте по кръстния път знаейки, че връщането назад е невъзможно. Апостоле, днес живеем в ново време. Извънредно време. Вече сме Свободни! Но пак си останахме роби. Но докато преди веригата на Поробителя беше само една, днес оковите ни са толкова много, че са ни обхванали по цялото тяло. Стиснали са ни толкова здраво, че понякога не ни оставят да дишаме. Днес живеем в ерата на зависимостта. В най-страшната глава от новата ни история. В най-страшната история, в която си ни нужен Ти! „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него.“ Времето е пред нас, Апостоле и ние го променяме! Напред, към твоята „Чиста и свята Република! С чисти и святи хора – с Героите от новото време. Това сме всички ние. Стига само да ПОБЕДИМ себе си!
