Парфюм на над 3000 години
Сега ще разберете значението на парфюма в древен Египет и как направата на този уникален продукт се превръща във форма на изкуство в онези времена.
В древен Египет парфюмът е бил в центъра на естетиката и терапията както за жените, така и за мъжете. Въпреки че използваните техники почти не са били записвани, историците са хвърлили поглед към литературата на гръцките и римските писатели и към релефните картини и артефакти, за да могат да определят продукцията, модата и използването на парфюма през тази забележителна ера.
В древен Египет процесът за направата на парфюма се е смятал за акт на изкуство. Майсторът се е считал за творец, а самата професия е била свободна и за мъже, и за жени. Процесът по създаването на парфюми може да бъде определен по релефите, оставени по стените на гробниците на жриците. Те показват, че при производството му е имало надзирател, работници по извличането на парфюма и професионален анализатор, извършващ щателни изпитания, използвайки обонянието си.
Релефите също така изобразяват детайлно два процеса на извличане. Първият процес представлява древен процес по механично извличане, което е подобно на винарската продукция. Изисква се голяма кесия и две тояги, които се използват като преса. Вторият процес е форма на химическо извличане с използването на топлина и накисване в алкохол. Изброените процеси са ранни версии на модерните техники за извличане на парфюми, които са напреднали само по отношение на достъпно оборудване и синтетични съставки.
Релефите също така изобразяват малини, които са извадени от съд, което показва и продуктите, използвани за извличането на различни аромати. Съставките, използвани за парфюмите, са били обикновено такива растения като къната и канелата. Древният философ, Плиний Старши, е записал такива аромати, като ирис, бадем и лилии в своята книга „Естествени науки” като такива, които се използват в изобилие. Употребявали са се мирото, което е растителната смола от храстите и други ароматни дървесини. Като използвани са записани и животинската мас, както и мускуса. Някоиегипетски рецептиса още в наличност, но са много трудни за изпълнение.
Като цяло египтяните са имали доста екзотични вкусове и в допълнение към домашно отглежданите есенции са внасяли и аромати като ладанова смола от Арабия и източна Африка, галбан от Персия и така желания тамян, поради невъзможността му да бъде отглеждан в Египет. Фактът, че дори в древни времена съставките са били внасяни, показва важността на парфюма. Внасяните разновидности били скъпи и са се използвали за нуждите на боговете или само за износ.
Разкопките показват, че в древните времена смесите и количествата на парфюмите са били толкова важни, колкото и това колко ще издържи техния аромат. В онези времена парфюмът е бил основен износен материал и различни държави са водели битки кой да произведе парфюма с най-високо качество. Маслото от лилии е било особено предпочитано, което показва че в древните времена се е очаквала някакво спазване на стандарт и еднообразие. Плиний Старши описва египетски парфюм, запазил аромата си след 8 години, а древния гръцки ботаник, Диоскоридес, се съгласява, че египетския парфюм далеч превъзхожда парфюмите, правени от другите цивилизации.
Парфюмите на Египет обикновено са носили името на града, в който са били правени, или името на основната си съставка. Съхранявали са се в стъклени или каменни съдове, като най-желаните са били от алабастър. Декорацията им е била богата и често включваща бижута, с изисквания по опаковането им, наподобяващи днешните изисквания за функционалност и атрактивност. Парфюмът се е горял като тамян, както се споменава в документи от времето на Тутмос Трети, в които се описват различни разновидности, като бял тамян и зелен тамян. Парфюмът се е носил от естетически съображения, под формата на течни настройки от масла, или от восък и мазнини за кремовете и мехлемите. Това предполага, че се е използвал и в медицината.
