“В този момент изпитах единственото истинно чувство, което съм имала през целия си живот. В сравнение с него никое от нещата, които бях изпитвала досега, не беше реално — нито гневът ми, нито пристъпите ми на ярост, нито изблиците на обич, нито дори самосъжалението ми не бяха истински в сравнение с това изпепеляващо чувство, което изживявах в момента. То беше толкова силно, че изпаднах във вцепенение. Исках да се разплача, но не можех. Тогава разбрах, че истинската мъка няма сълзи.”