#dimov

,,Тя го чакаше горчиво и безнадеждно, сякаш виждането с него беше последното, съмнително действуващо лекарство, което можеше да я извади от състоянието ѝ."

,,Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ."

,,Този живот те изчерпи, превърна те в сприхава и повехнала жена тъкмо сега,... когато искаш да бъдеш свежа и привлекателна, когато почна да копнееш за малко любов."

,,Познатият глас, тъмните очи парализираха мисълта ѝ, подчиняваха волята ѝ, обхващаха цялото ѝ същество с магията на октомврийския следобед преди четири години, когато го видя за първи път. Някаква сила я тласкаше отново към мъчителното и сладостно чувство на миналото. Тя направи опит да се овладее, но не можа."

,,А на мене ми се струва, че не го обичаш вече... Ти не би могла да обичаш един мъж, който те захвърли като парцал, за да се ожени за... Спомняш ли си в какво състояние се намираше тогава?... Как, нима си забравила вече това?"

,,Около тебе животът ще кипи, а ти ще се промъкваш в него като тъжна, бледа сянка. Ще видиш как хората се любят, образуват семейства, раждат деца, а твоят живот ще мъждее като пламък на забравено кандило. Понякога ще изпитваш самотност, ужасна, разкъсваща нервите самотност... Тогава у тебе ще се появи желание да имаш съпруга и деца, да ги целуваш и галиш, да се радваш на благата, които културата е създала, но ще бъде късно..."

,,Но колко трудно бе да пожелаеш щастие другиму, когато никой не те обича, когато сам свършваш, потъваш, загиваш..."