#branimira

"Животът е като път през гората… Вървиш напред в избраната посока, понякога объркваш пътя, друг път става тъмно и страшно… После проблясват лъчите на слънцето, поглеждайки нагоре… Прекосяваш цветни полянки, сядаш, отдъхваш и пак продължаваш… И, като се замислиш: гарите са видели повече искрени целувки, отколкото ритуалните зали, а стените на болниците – повече искрени молитви отколкото тези на църквите… Лицемерието е на почит. Важен е не пътят, а вярната посока казват… И няма кой да ти подскаже накъде да тръгнеш-щото повторно пак през ритуалната – не, мерси….. В болница – по-далеч от нея….. Църква – нося си Господа в мен… Та, в която и посока да поемеш си е за твоя сметка, правиш планове-работиш за тях, имаш си мечти и искаш да ги сбъднеш. Но не забравяй и да живееш, дори и за мига, а понякога точно заради него! Защото това е – утре всичко може да изчезне!"