Дай си време..

Знаех, че не си ти. Когато ти показах любимата си песен и не ти хареса. Когато каза, че никога не си чел любимата ми книга. Когато се чувствах зле, а ти не ме разбираше. Знаех, че не си моят човек. Но имаше моменти, в които силно исках да бъдеш. Когато се смяхме на плажа и когато за първи път ми каза, че ме обичаш. Исках да замразя времето тогава. Беше ти. За едно лято, но беше мой.

Погледна ме и се усмихна. Каза ми, че блестя. Онази вечер бях красива, но за теб бях красива и вчера. С рошава коса и широка тениска. Целуна ме. Аз изгорях. Знаехме, че не е редно, но беше толкова хубаво. И нямам търпение да те видя отново.

Толкова причини има да не те доближавам и пак съм с теб. Нещо силно ме дърпа към теб и се вълнувам. Всеки път щом ме целунеш повтаряк колко е нередно, но никога не спираш. Крием се из зле осветени улички и се чувстваме сякаш притежаваме света. Не искам да ни откриват. Не искам да свършва. Искам завинаги да сме на задната седалка на колатата ти, да ме целуваш бавно, да слушаме нашата песен и да бъда щастлива.

Лятото след гимназията тепърва започваше, а аз нямах търпение да видя какво крие за мен. Донесе ми любов, пък точно тогава не я търсих. Дойде и преобърна живота ми на 180 градуса. Бях си казала че се отказвам от любовта и точно тогава ѝ се посветих. И вече не се страхувах от есента, защото знаех, че лятото ще си струва цяла болка на откомври.

Няма те да питаш как съм. Прибрах ли се? С кого съм? Няма вече кой да ме ядосва. И със кой до полунощ да споря. Няма и до кой да се събуждам. Но няма и до кой самичка да заспивам. Сега съм сама, но не съм самотна. По-самотно ми беше до теб. Като беше тук пак почти те нямаше. Не се чудя вече къде си. Няма за кого да плача. Но няма, вече, и кой да обичам..

Сега косата ми е по-дълга и вече не я изправям. Смених парфюмът си и вече не ухая на праскови. Смехът ми си е същият, но вече се смея по-рядко. Усмивката ми също не се е променила, но по-рядко е истинска. Имам татуси. Не слушам гето рап вече. Не чета руска литература. Още пиша, но почти никога за теб. Друг човек съм. До неузнаваемост се промених. Но ти завинаги ще останеш първата ми любов. Първото момче, което обикнах с цялото си сърце. Защото сърцето- то не забравя.

Ти беше първото момче, което познаваше стаята ми като своя. Но аз никога не видях твоята. Ти беше първото момче, което се запозна с родителите ми и те те обожаваха. Но аз така и не се запознах с твоите. Ти беше първото момче, което обичах. И дълго твърдеше същото за мен. Днес не разпознавам истината от илюзията. Но разбирам защо за мен нашата любов значеше повече. Ти я приемаше като временна, а аз ѝ се бях посветила.

Много време ми отне да те погледна с отвръщение. Не с любов, не с омраза, а с отвръщание. Трябваше да видя какъв си наистина. Как всяка целувка и всяко докосване, които изгаряха душата ми, за теб са били една преструвка. Една игра на его. Да разбера, че си докосвал други там, броени мигове преди мен. Да се почувствам като глупачка безброй пъти. Да се подиграеш с емоциите ми, сякаш не са всичките твой. Но сега те виждам истински. И честно? Не искам да те гледам.