Дай си време..

Една лятна вечер, някак пак се бяхме озовали заедно, и си спомням колко интересно ми беше да те науча. Всяка реакция ми беше нова, толкова истински беше. Не бях свикнала да са толкова честни с мен. Знаеш ли, понякога тази твоя искреност ме плашеше. Понякога ми казваше неща, които ме нараняваха. Но ми харесваше да знам, че не ме лъжеш. Харесваше ми, защото когато ми казваше неща, които обичах, знаех че пак си искрен. А когато за първи път ми каза, че ме обичаш, толкова ме изненада че се стъписах. Нищичко не ти казах. Сигурно си помислил нещо лошо. Тогава не знаех, но и аз силно те обичах. Толкова, че ти позволих да преминеш всички мои граници. Толкова, че и аз ги преминах заради теб. А може би не трябваше..

Е може би любовта ни бе толкова свята, защото аз я направих такава. Може би за теб бе толкова лесно да ме забравиш, защото не ми се посвети, както аз на теб. Може би не ме разбираш. Може би наистина не сме сродни души. Може би просто бях на 17.

Искам да срещна някого, който най-накрая ще ме накара да ти кажа не.

What if i never get over you. I'm getting better at pretending but every time i see you i remember us. What if i never get to feel that for someone else? What if its always you? What if i grow old and marry someone and go to sleep every night convincing myself i love him but all i see when i close my eyes is us and our summer and our magical love?

В очите ти намирам себе си. В смехът ти намирам щастие. В усмивките ти своите губя. А в ръцете ти се чувствам като вкъщи. В теб намерих любовта. В друг не искам да я търся.

Знаех, че не си ти. Когато ти показах любимата си песен и не ти хареса. Когато каза, че никога не си чел любимата ми книга. Когато се чувствах зле, а ти не ме разбираше. Знаех, че не си моят човек. Но имаше моменти, в които силно исках да бъдеш. Когато се смяхме на плажа и когато за първи път ми каза, че ме обичаш. Исках да замразя времето тогава. Беше ти. За едно лято, но беше мой.